Антоанета Радославова: Радиото е една от най-активните електронни медии!

В навечерието на Световния ден на радиото, 13 февруари, си даваме време да се обърнем назад, не от носталгия, а от потребност.

Радиото е от онези медии, които не само информират, а остават. Гласът му минава през войни, кризи, промени, технологии, политически режими и лични съдби и продължава да бъде тук. Понякога тихо, друг път тревожно, често утешително, но винаги с присъствие.

Радиото е първият глас, който чуваш в тъмното. И последният, на който вярваш, когато всичко друго замлъкне.

Световният ден на радиото ни напомня за техника, ефир, честоти. Радиото е памет, култура и общност. И най-вече радиото е доверие.

Доверие, изградено от поколения журналисти, музиканти, звукорежисьори, редактори и слушатели.

Говорим не само за радиото, а с радиото чрез неговата история, гласове и хората, които са го създали и съхранили.

Наш гост е човек, за когото радиото не е абстрактно понятие, а дългогодишна мисия и научно изследване.

Антоанета Радославова е музикален редактор и отговорен редактор в Българското национално радио, хоноруван преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация, доктор по музикология и автор на задълбоченото изследване върху музикалната история на Радио София в периода 1930–1944 г. време, в което се полагат основите на националното радио у нас.

"Радиото е една от най-активните електронни медии, радиото винаги е първо преди другите медии, това го прави незаменимо, това го прави лидер в ефира. 

Радиото става обществена медия някъде в началото на 1920 година, дотогава то се използва предимно военни и други цели. В 1920 г. в Детройт започва да предава новини първата радиостанция в САЩ. После се появяват други радиостанции в Европа, а ние Българското радио започваме редовни излъчвания само 10 години по късно - не сме толкова назад, каза за БНР Антоанета Радославова. 

"Националното радио отбелязва деня на началото на своето съществуване от 1935 г., когато Цар Борис издава своя указ и одържевява общественото родно радио, допълни Радославова.

Нейната работа ни връща към първите микрофони, първите музикални програми, първите гласове, които оформят вкуса и културния хоризонт на обществото. Тя е сред хората, които не просто пазят архивите, а умеят да ги разказват – като жива, човешка история, която продължава да ни засяга и днес.

Антоанета Радославова е и уредник на Постоянната музейна експозиция за историята на радиото в България "Проф. Веселин Димитров", единствена по рода си у нас. Музеят съхранява паметта на българското радио с първите микрофони, гласове и студиа, чрез които радиото се ражда като културна и обществена институция.

Място, в което историята не се гледа, а се чува.

Музеят е единствен в България. Създаден е през 1998 г. с активното участие на проф. Веселин Димитров и Захари Миленков. През 2018 г. приема за свой патрон името на проф. В. Димитров. В началото Музеят е в структурата на Университетското радио „Алма Матер”, но от 2023 г. е към музеите на Ректората на СУ "Св. Кл. Охридски". Само след две години той ще отбележи своята 30-годишнина.

Първоначално е разположен в учебните радиостудия във ФЖМК и в коридора пред тях, но ремонтът на сградата налага неговото преместване през 2012 г. в единствената зала на третия етаж. Това значително затруднява неговото посещение от възрастни хора, но пускането на асансьор в сградата разреши този проблем. Другият проблем пред Музея – изчерпаният обем на залата, може да се реши само, ако бъде преместен в помещения с достатъчна експозиционна площ и възможности, за да издържа теглото на експонатите. Сегашната зала е с под-гредоред, който поставя определени ограничения. Оборудван е със специално направени стелажи, като всички експонати в него са само от дарения и са собственост на Музея.

Сегашната експозиция проследява историята на радиото в България от неговото създаване през 1930 г. до около 1990 г. Болшинството експонати са уникални и характерни за радиотехнологията на периода до 2000 г. В залата на Музея е съоръжено и пълноценно, работещо, демонстрационно аналогово радиостудио от експонирани апаратури. В залата провеждат свои учебни занимания студенти на ФЖМК при Софийския университет, Нов български университет, Националната музикална академия „П. Владигеров”.

Музеят разполага и с Депо, разположено в сутерена на сградата, което вече е препълнено с експонати.

Притежание на Музея са уникални експонати, дарени от колеги и почитатели през различни години. Особено ценни са даренията на Николай Бинбалов от Пловдив (35 стари български радиоприемници), проф. Румяна Каракостова (архива на българския оперетен театър и ярките личности, участвали в развитието му), Мирчо Сливенски (огромен снимков масив, представящ колеги и събития от живота в БНР).

Към Музея съществува и активно се попълва звуков архив "Златен фонд", за който в сградата на Факултета е изградено специално лентохранилище с отделна климатична система. Този архив се попълва по същите критерии, по които се попълва и звуковия архив на България – Златният фонд на Българското национално радио.

Уредниците на Музея поддържат и Фейсбук страница, която има определен успех и стотици посещения.

Към Музея през 2017 г. е създаден Клуб "Родно радио", който има редовни сбирки два пъти месечно. Негови членове са колеги-пенсионери от БНР, приятели на Музея, работещи в БНР.

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Антоанета Радославова в "Нощен Хоризонт".