Архитектурна памет сред обезлюдени български села

В студиото на предаването "Нашият ден" тази сутрин гостуваха изследователи и културни дейци, посветили усилията си на една болезнена, но и вдъхновяваща тема – архитектурното наследство на изоставените български села. Поводът бе завръщането на част от екипа от Франция, където проектът им е бил представен пред международна публика.

"Колко труд, колко мерак и как всичко това отива в забвение завинаги. Никой повече няма да се заинтересува от тези руини" – с тези думи от интернет пространството водещата въведе темата за съдбата на пустеещите села. Но вместо окончателна присъда, разговорът очерта възможност: чрез наука, изкуство и културна памет тези места могат да бъдат преоткрити.

Гости в студиото бяха археологът Стилиян Станимиров – ръководител на интердисциплинарния проект на фондация "Институт за културно наследство", историкът Юлия Дапкова от Историческия музей в Дряново и по телефона – етнографът Дамян Христов от Регионалния етнографски музей на открито "Етър" в Габрово. Темата: проектът "От камък и дърво. Архитектурното наследство на пустите села" и възможността тези места да заживеят отново чрез културата.

Стилиян Станимиров: между статистиката и реалността

Според Стилиян Станимиров към 2024 година Великотърновска и Габровска област се оказват на първо място по обезлюдяване в страната. По официални данни 147 села в двете области са с между 1 и 5 жители, а 135 – с нула жители. Част от тях вече са заличени или предстои да бъдат заличени от административните регистри.

Теренните проучвания обаче показват известна разлика между статистиката и реалността. В редица селища, които по документи са без жители, всъщност има живот – хора, които поддържат имотите си и пребивават там, без да са регистрирани по постоянен адрес. Особено след пандемията се наблюдава завръщане към селото, макар и неофициално.

Целта на проекта е да събере интердисциплинарен екип, който да документира архитектурното наследство по най-подходящия начин и да предаде емоцията от тези места. Проектът не цели просто регистрация на руини, а провокиране на обществен разговор: как това наследство може да бъде съхранено и дали е възможно в тези села да се върне живот.

Юлия Дапкова: символите в камъка и пътят до Франция

Юлия Дапкова разказва за една от най-интересните находки по време на теренните проучвания – каменни топки, вградени в зидовете на дувари в дряновското село Бучуковци. Според нея тези елементи вероятно имат защитна символика. Човекът винаги е търсел начин да защити дома и начина си на живот – дори чрез знаци, вплетени в камъка.

Изложбата включва 150 фотографии, подредени върху 30 табла, представящи четири района – Габрово, Трявна, Дряново и Велико Търново. Концепцията е обобщена в три части: "Славно минало, забравено настояще, възможно бъдеще".

Между 7 и 10 февруари 2026 г. проектът е представен във Франция – първо в българското училище "Св. Климент Охридски" в Екс-ан-Прованс, а след това и в университета Екс-Марсилия. Пред френска публика са показани както фотоизложбата, така и документалният филм "От камък и дърво".

Особено въздействаща се оказва архитектурната работилница за деца. Вдъхновени от филма и изложбата, те рисуват стари къщи, огради, дворове и огнища. Вниманието и точността в детайлите показват, че те са разбрали разказа за паянтовата зидария и традиционната архитектура.

Дамян Христов: от археологията към живата памет

Дамян Христов подчертава, че част от първоначално проучваните села практически не съществуват – те са заличени от картата и от Националния регистър. На място често не остава нищо видимо – само срутени зидове или напълно изчезнали основи. В някои случаи би трябвало да се копае като археолози, за да се открият следи от някогашния живот.

Това налага промяна в подхода. Вместо да се показват само археологически останки, екипът насочва вниманието към традиционната архитектура в силно обезлюдени села, които все пак запазват сгради – жилища, дворове, стопански постройки. Така акцентът се измества към начина на обитаване и към културната памет, която архитектурата носи.

Христов дава пример с Регионалния етнографски музей на открито "Етър", където са съхранени и пренесени сгради от разрушени или потопени села – включително храм от село Радовци, възстановен като точно копие. Това доказва, че архитектурните образци могат да бъдат спасени и представени пред нови поколения.

Той посочва и съвременни примери на възраждане – в някои габровски села започва възстановяване, често тръгващо от духовното: ремонт на храм или параклис. От възстановяването на духовния център постепенно се стига и до обновяване на жилищни сгради.

Слушайте!