Андрей Янкулов: Проблемът е, че корупцията не се превръща в обществена тема

Защо според годишния индекс на Transparency International ("Прозрачност без граници"), който отразява възприятията за корупция за 2025 г. България се срива до най-ниската позиция от 2012 г. насам, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Андрей Янкулов, старши експерт във "Фондация Антикорупционен фонд".

"Това е най-устойчива тенденция на липса на каквато и да е воля за борба с корупцията – на първо място по високите етажи на властта. Защото оттам тръгват нещата. След като такава борба не се води там, където е най-важно, надолу – дори да се води нещо, дори да текат някакви производства срещу по-низко поставени държавни служители – това вече не е от чак толкова голямо значение. Истинската политическа власт, когато е обвързана с корупция, не среща никакво противодействие. Не просто липсва противодействие – имаме очевидно разрастване на властта в симбиоза със структури, които осъществяват разруха на целия публичен живот.

Това е от едната страна. От другата – когато някъде все пак тръгне да се прави нещо по линия на противодействие на корупцията, това неизменно се оказва, че попада в някакъв политически наратив, който в момента се развива в обществото. И винаги потърпевшата страна на тези институционални действия се оказват политически противници или свързани с политически противници на тези, които реално упражняват властта в държавата.

Това сме го наблюдавали много пъти назад в годините. Можем да идентифицираме различни периоди на засилване и затихване на това кампанийно водене на наказателни производства. Но през последната година и половина – вече близо две години – можем да посочим доста шумно започнати наказателни производства, които се вписват точно в този дневен ред.

И когато имаме тази картина на избирателно използване на наказателната репресия спрямо едни, и опазване от същите лостове на други политически фигури – и отново казвам, когато темата е корупция – това ни дава общата картина."

Защо борбата с корупцията е важна

"Важна е, защото това директно влияе не просто върху джоба на всеки български гражданин. Тези пари, които отиват в корупционните сделки, идват отнякъде – не се появяват от нищото. Идват основно от това, което всеки български гражданин изработва. Част от това, което изработва, вместо да го потребява, отива в корупционни ями – това е ясно.

Освен това, буквално в резултат на корупционни практики хората могат да загубят живота и здравето си. Проблемът е, че тази свързаност не изглежда явна във всеки случай. А когато може да бъде идентифицирана – било от държавен орган, било от НПО, било от разследващи журналисти – тя не се превръща в сериозна обществена тема. Бързо се заглушава в потока от информация. И затова хората трудно си представят цялостната картина на вредата от корупцията."

Блокираните институции в България

"Имаме блокаж на ниво институции – тогава, когато те не желаят да се занимават с дадена тема, която не влиза в техния дневен ред. В дневния им ред влизат политически атаки чрез средствата на институционалната репресия – законова институционална репресия – за потенциално корупционно или друго противозаконно поведение срещу определени политически опоненти на тези, които реално упражняват властта върху уж независимите институции. И когато нещо не се вписва в този дневен ред, институциите спокойно си затварят очите – както припомнихте по казуса "Осемте джуджета", когато институционална реакция нямаше. А за да няма институционална реакция, помага и поведението на големите медии, които, когато не подхванат темата, тя не може да влезе сериозно в обществен анализ."

"Технологията" – създаване на дневния ред

"Това е технологията, при която институциите не си причиняват заниманието с даден казус, защото публично няма кой да им потърси сметка. И когато има приспиване на важните теми в големия обществен разговор, когато те не се вдигат от сериозните публични говорители и големите медии, това води до там, че институциите, когато не желаят да се занимават с дадена тема, просто могат да я забравят. Ако имахме публична среда, в която непрекъснато се изисква отчетност по тези големи теми, би им било по-трудно да ги игнорират. Но ние сме свикнали, че всичко е за няколко дни – идва следващият скандал. Скандалите са толкова много, че вече се губи кое е голямо, кое е малко, кой казус е по-проблематичен, кой случай какъв институционален недъг разкрива. Когато всички сюжетни линии се преплетат, се получава положение, при което в общата говорилня казусите заминават един след друг и никога нищо не се изяснява."

Закриването на Комисията за противодействие на корупцията

"Комисията за противодействие на корупцията е важен орган. Независимо колко хора си дават сметка за това – това е обективен факт. И не може да бъде пренебрегнат от тези, които вземат решенията за това как се случва борбата с корупцията у нас. Къде ще бъдат съсредоточени правомощията по противодействие на корупцията – това е технически въпрос. Най-важната тема е: има ли държавата воля да наложи политика на институционална независимост и ефективност на органите, които трябва да се борят с корупцията. Има ли такава политическа воля? Това е ключовият момент. До момента такова нещо не сме виждали. И затова всички технически въпроси могат да се решат по най-различни начини – една комисия може да се закрие, друга да се открие, две да се слеят, после да се разделят. Това наблюдаваме последните 20 години. Но това няма да промени генералната картина. Генералната картина е, че няма воля. Няма воля за ефективна и независима борба с корупцията, защото ако тя се случи, естествено ще резонира върху тези, които упражняват реалната власт – а те нямат интерес от това. Тоест, за да се случи, трябва обществено осъзнаване на важността на тези теми. Бавно е, трудно е – но това е единственият път.

Да, не можем да очакваме огромното мнозинство от хора да имат реална представа колко важно е това или как точно трябва да се случи институционално. Но не бива да подценяваме чувствителността на обществото. Още по-бавен е процесът по намиране на решение. Но това е пътят."

Защо медиите не градят картина за институционалния провал, а градят само картина на това кои са загиналите в "случая Петрохан"

"Това вече е проблемът на общото състояние на медийния сектор – както и на всички останали сектори в държавата – където дневният ред се задава от политически интереси. И при това положение не е изненада това, което наблюдаваме. Защото сюжетът "кои са тези хора, кои са спонсорите им, кои са поддръжниците им" се оказа много удобен за политическа употреба. Такава употреба сме виждали много пъти по криминални казуси.

Но сега това се пренася и върху един чисто криминален случай. И това е разбираемо – до голяма степен. Но когато самите институции влязат в този наратив и използват политическото говорене срещу определени политически фигури, те трябва да си дават сметка, че ако някой носи вина за това, че такъв казус е бил проспан години наред – това са именно те. Съществуването на такава група, независимо какво точно е установено към момента, има безспорно проблематични аспекти.

Ако някой носи обективна вина, то това са самите те, защото те, правоохранителните органи, са проспали съществуването на тази група и то както вече разбираме от доста информация, която се появява в публичното пространство, те са били наясно със съществуването на тази група. Това са сигнали, са подавани назад в годините и така нататък. И при това положение някак си абсурдно от чисто логическа гледна точка е целият казус да се опитват да го припишат някому другиго. Това просто няма никаква логика в това и да избегнат собствената си отговорност за състоянието на нещата.

Това е един много удобен начин, по който се постига двоен резултат. Хем от една страна да се уязвят политическите противници на тези, които реално упражняват властта върху институциите, хем някак си да се неглижира отговорността на самите институции по казуса.

Но това е доста елементарно и аз все пак не смятам, че ние до такава степен трябва да подценяваме обществената чувствителност на хората по тези въпроси и винаги да смятаме, че това са въпроси, които хората не разбират, не усещат и така нататък. Да, това са по-сложни теми от гледна точка и на това, че имаме тук много преплитане на различни сюжети, институции и така нататък, но аз мисля, че на всеки един човек в държавата му е пределно ясно, кой носи отговорността за опазването на обществената сигурност в държавата ни. Това е повече от ясно – това са правоохранителните органи. Ако те са допуснали някаква такава група да съществува, то вината е основно от тях. Те могат естествено да се опитват да я прехвърлят където искат на друго място, но обективно нещата стоят така и съм убеден, че това хората го разбират."