Златни накити и ритон от цветно стъкло озаряват изложбата "Българска археология"

Над 300 находки от 31 обекта представя изложбата "Българска археология 2025", която отвари врати в залата за временни експозиции в Националния археологически музей от 13 февруари. Националният археологически институт с музей към БАН организира за 19-и път изложбата, която традиционно обобщава резултатите от археологическите проучвания през изминалия сезон. Експонатите в "Българска археология 2025" са с хронологичен обхват от праисторията до Късното средновековие. Най-ранните са от 5-ото хилядолетие пр. Хр. До 7 юни посетителите ще могат да видят находки от знакови обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска и Търново, както и Калиакра. За успехите и проблемите пред българските археолози говорим днес в предаването "Следобед за любопитните" с директора на музея доц. Христо Попов. Изложбата "Българска археология 2025", която ще може да бъде разгледана в зала "Временни изложби" на музея до 7 юни 2026 г.

"Изпращаме 2025 година със смесени чувства, така че бих казал малко странна година за археологията у нас бе тя. За съжаление за българската археология, това което има като резултати и постижения, можем да кажем много позитивни неща. От гледна точка на това, което би трябвало и е редно да бъде изпълнено като ангажимент на държавата, за съжаление си останахме с очакванията. Това реално за нас не е нещо ново. През последните десетина години науката и културата трябва да са аполитични и безпристрастни и те са такива. За това не визирам никоя политическа партия всички се справиха еднакво зле. Аз лично съм директор на музея от 7 години, бил съм заместник директор 4 години преди това и целия ми управленски опит показа, че работата с държавните институции е без очаквани резултати, няма го стратегическото и дългосрочно мислене, толкова необходимо за нашата работа. По стара българска традиция се работи на парче.

Голям обществен и административен отзвук предизвика решението 35 дка крайбрежна зона от созополския остров Св. св. Кирик и Юлита да бъдат прехвърлени от Министерството на културата на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Петиция е събрала близо 1000 подписа. Има риск за археологическите проучвания в района. В размерите, в които е отделен имотът, влизат сгради и непроучени места. По този повод широк кръг от експерти, освен обикновени изпратиха петиция. Това е поредната такава случка през последните години и съм сигурен, че няма и да е последната. Това, което по този случай се опитахме да кажем на управляващите, без значение кои са те, че не е редно тази акция и тези действия да се предприемат по този начин. Редно е да се спазват законите, а в случая има поне два закона, които не са особено коректно спазени. За нас е абсолютно ясно, че центърът за подводна археология наистина трябва да има форма на партньорство с държавното предприятия "Пристанищни инфраструктури". Това обаче трябва да стане по правилния нормативен начин.

През последните 15 години остров Свети Кирик и района останаха безстопанствени, нещо което се вижда само като погледнете състоянието на сградата на старото рибарско, а след това морско училище. В сградата на министерството на културата по проблема се проведе среща между заинтересованите страни, за което благодаря. Това, което трябва да се направи е изработването на подробен устройствен план, нещо което 15 години министерството на културата не направи. На срещата се предложи изготвяне на споразумение между заинтересованите страни, а това е възможно. До 2-3 месеца трябва да има решение и то да бъде подписано на хартия и да е работещо.

Сред акцентите в експозицията "Българската археология - 2025" са праисторически накити от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни украшения и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко войвода, стъклена чаша тип "Рог на изобилието" от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни накити и монети от Калиакра, както и сгъваем оловен олтар от Трапезица, Велико Търново. Научният контекст на находките е допълнен от постери за близо 50 археологически обекта в страната", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Христо Попов, директор на Националния археологически музей.

Доц. Христо Попов има магистърска степен по история, специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология от СУ "Св. Климент Охридски". В периода 1996-2000 г. е бил редовен докторант в Секция за тракийска археология на НАИМ-БАН. От 2001 г. е доктор, с тема на дисертацията "Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през V в. пр. Хр." и научни ръководители доц. д-р Мечислав Домарадски и проф. д-р Петър Делев. Бил е стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен през 1999 г., в Института за класическа археология на Виенския университет. През 2003-2004 г. е стипендиант на фондации Херти и Александър фон Хумболдт; специализация по археометалургия в Семинара за пра- и ранна история на Вестфалския университет, Мюнстер, Германия и в Немския музей за минно дело, Бохум. Доц. Попов работи в Секцията за тракийска археология от края на 2000 г. В периода 2004-2005 г. е бил и.д. пом.-директор на НАИМ-БАН. От 2012 г. е доцент в Секция за тракийска археология. През 2015 г. е назначен за зам.-директор на НАИМ-БАН. Специалист е по селищна археология и археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различни исторически периоди.

Целият разговор на Ани Костова с доц. Христо Попов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.