"Брулени хълмове": Анатомия на една разрушителна любов

Филмът на Емералд Фенел започва с най-основния акт на живот - дишането, което подчертава присъствието на телата и създава интимна връзка между зрителя и героите. Музиката преплита ритъма на дишането, като невидим пулс, който задава темпото на емоционалната интензивност

Новият прочит на класическия роман "Брулени Хълмове" се отказва от готическата театралност и се насочва към психологическа интимност - любовта се усеща във всяка тъкан на техните тела, във всяко мълчание и всяко поглеждане. Катрин и Хийтклиф са като прегърнати клони - белязани, крехки, но неотделими. Връзката им не е избор, тя е необходимост, начинът, по който "дишат заедно", начинът, по който съществуват в един свят, който непрестанно ги отхвърля.

Марго Роби изгражда Катрин като образ на вътрешно съзерцание. Решението на главната героиня да избере сигурността чрез брак, с който да се изкачи в обществото, е социално обяснимо, но личностно разрушително. Камерата често я поставя зад рамки - прозорци, врати, сенки - визуални знаци на ограниченията, които обществото и самата тя си налага. Изборът тук не освобождава, а отнема.

Хийтклиф в изпълнение на Джейкъб Елорди е желтъкът на счупеното яйце, който носи своя блян. Той е физически осезаем, уязвим и изолиран. Любовта му е абсолютна, а абсолютното неизбежно води до разрушение. Гневът му не е поза, а последица от отхвърляне, от социална йерархия, от невъзможността да принадлежи.

Режисьорският подход разкъсва зрителя между усещанията за страстта и ръката, която вече не е там. Оставя усещането за любов като сила, която едновременно съзижда и разрушава. Емералд Фенел разнищва границите на свободата, цената на принадлежността и за онова, което остава след бурята.

И когато вятърът утихне, не трагедията е най-силният спомен, а следата - тихата, неизличима увереност, че любовта може да бъде по-силна от живота: "Целуни ме и нека и двамата бъдем прокълнати."

"Брулени Хълмове" с Джейкъб Елорди и Марго Роби е вече в кината!