Четири номинации за наградата "Образ и текст"

В ефира на "Нашият ден" д-р Владимир Димитров представи подробности за наградата "Образ и текст", която се връчва за втори път в памет на Ружа Маринска. Той разказа за създаването на отличието, неговите цели и тазгодишните номинации, като подчерта значението му за развитието на българското изкуствознание.

Началото на идеята тръгва преди повече от десет години, когато по повод 70-годишнината на доц. Маринска е подготвен юбилеен сборник, озаглавен "Между образа и текста". Заглавието отразява същността на работата на изкуствоведа – движението между образите и текстовете, между произведението и неговото тълкуване. По-късно, по повод 80-годишнината ѝ, излиза втори том със същото заглавие, но вече в нейна памет. Именно тогава възниква идеята това наименование да се превърне в награда или стипендиантска програма. Така фондация "Център българо-европейски културни диалози" учредява наградата "Образ и текст" през февруари 2025 г., а през цялата година се приемат номинации.

Наградата има за цел да продължи високия научен стандарт, който доц. Маринска отстоява през цялата си професионална кариера. Като дългогодишен директор на Национална галерия тя насърчава задълбоченото проучване на българското художествено наследство и публикуването на каталожни издания, включващи икони и други произведения, съхранявани в музейните фондове. Макар самата тя да не работи пряко в областта на Средновековието или Възраждането, проявява силен интерес към тези периоди и подкрепя изследванията, посветени на тях. Наред с това обръща особено внимание на художниците от периода след Освобождението, като настоява техният живот, дейност и професионални контакти да бъдат внимателно документирани, за да служат като надеждна основа за бъдещи изследвания.

Изискванията за участие предвиждат номинираните изследвания да са публикувани през предходната календарна година – в случая 2025 г. Ако става дума за монография, тя трябва да е преминала необходимите рецензии и научен контрол и да бъде издадена от утвърдено издателство или одобрена от научен съвет. При отделни публикации се изисква те да са публикувани в издания, регистрирани в съответните наукометрични бази данни.

Тази година са постъпили четири номинации, всички издания са на Институт за изследване на изкуствата – институцията с най-голяма концентрация на специалисти в областта на историята на изобразителното изкуство у нас.

Първата номинация е мащабният каталог "Икони от Националния църковен историко-археологически музей", подготвен съвместно от екип на Института и специалисти от Национален църковно-историко-археологически музей при Светия Синод на Българската православна църква. Изданието излиза сто години след основаването на музея през 1925 г. и документира почти цялото иконно наследство, съхранявано в него. То осигурява широк достъп на специалистите до тази изключително ценна сбирка и е пример за успешно партньорство между Църквата, държавата и научната общност.

Сред номинациите е и книгата "Зографите Йоан Попрайков от гр. Елена и Йоан Попниколов от Габрово" на Александър Куюмджиев. Трудът е посветен на двама възрожденски зографи и е структуриран в две големи части. Първата разглежда натрупани във времето грешки и неточности – неправилни атрибуции и смесване на авторства от XVIII и XIX век. Втората част изяснява тези проблеми и демонстрира съвременен модел за провеждане на научно изследване в областта на възрожденската иконопис.

Друга номинирана книга е "Изкуство и поръчка. Из художествената практика в България през 1930-те и началото на 1940-те години" от Мария Митева. Изследването се отличава с иновативен подход, тъй като вместо да се фокусира върху отделни автори или произведения, проследява механизмите на художествения живот чрез задълбочена архивна работа и анализ на процеса на възлагане на поръчки в периода между двете световни войни.

Четвъртата номинация е книгата "Месемврийските църкви в проучванията на архитект Пьотър Покришкин" на Станислав Станев, посветена на проучванията на архитект Покришкин в началото на ХХ век върху художественото наследство на Несебър. Няколко десетилетия по-късно градът става част от световното културно наследство, но през това време паметниците претърпяват редица трансформации. Архивът, разгледан в изследването, е особено ценен за специалистите по опазване на културното наследство, тъй като дава ясна представа за състоянието на обектите в началото на ХХ век.

Слушайте!