Когато изкуството срещне бизнеса: възможен ли е устойчивият съюз?

Какво се случва, когато изкуството срещне бизнеса?

Оказва се, че не става дума за сблъсък на два несъвместими свята, а за диалог, който тепърва се учи да говори на общ език. Именно такъв мост се опитва да изгради инициативата Artime Pitch & Training – поредица от срещи и обучения, създадена от Йоанна Маринова и Василена Винченцо-Коломоец, в която близо 30 творци от различни артистични сфери преминаха през интензивна подготовка за среща с бизнеса.

Кулминацията ще бъде на 21 февруари в "Мисия 23", където четири селектирани проекта ще бъдат представени пред реални потенциални спонсори. Това е моментът, в който теорията ще срещне практиката и в който ще стане ясно дали диалогът може да се превърне в устойчиво партньорство.

Бизнесът не трябва да бъде убеждаван

"Ще ви изненадам – бизнесът не трябва да бъде убеждаван", казва Василена Винченцо-Коломоец. По думите ѝ компаниите имат нужда от изкуството толкова, колкото и артистите от тях. С развитието на корпоративната социална отговорност все повече фирми отделят средства за проекти с добавена стойност за обществото – било то в сферата на екологията, социалните каузи или културата.

Оказва се, че основният проблем не е липсата на желание, а липсата на среща.

"Ние открихме трибуна за диалог", обяснява тя. Пространство, в което двете страни да разговарят продуктивно не за еднократно събитие, а за дългосрочни творчески планове.

Йоанна Маринова обяснява, че процесът се е оказал по-лесен от очакваното. Вместо да убеждават компаниите на всяка цена, организаторите са ги поканили просто да чуят проектите. В замяна артистите са били насърчени да мислят за нови форми на партньорство – от креативни тиймбилдинг решения и маркетингови колаборации до продуктово позициониране и излизане на нови пазари чрез фестивални участия в чужбина.

Да продаваш проекта си, без да продаваш душата си

Един от най-чувствителните въпроси остава: трябва ли творецът да бъде и мениджър, и финансист, и маркетолог? И не рискува ли така да загуби автентичността си?

"Можеш да продаваш творчеството си, без да продаваш душата си. Просто трябва да намериш правилните думи", казва Маринова. За нея ключът е в приемането на реалността – нито бизнесът, нито парите са "мръсна дума", а инструмент, чрез който проектът може да се случи.

От своя страна бизнесът също има своите предразсъдъци – че артистите са неориентирани и влагат повече емоции. Срещите обаче показват друго: упоритост, дисциплина и лидерски качества, които често остават невидими зад творческия образ.

Устойчивостта не е еднократен успех

По време на обученията фокусът пада не просто върху това как един проект да бъде успешен, а как да бъде устойчив. Според организаторите устойчивостта стъпва на три основни елемента: ясен план за развитие, финансов план и маркетингова стратегия.

Планът за развитие означава конкретни стъпки във времето – създаване на екип, репетиции, кандидатстване по програми, премиери. Финансовият план не е формалност, а инструмент за яснота – както за артиста, така и за потенциалния спонсор. Той включва и оценяване на нефинансовите ресурси – талант, идеи, доброволен труд, партньорства – като реална стойност.

Маркетинговият план пък изисква ясно дефинирана целева аудитория. Докато изкуството често се възприема като универсално, бизнесът мисли в по-конкретни сегменти. Способността на твореца да идентифицира своята публика дава сигурност и на партньора.

"Бизнесът има нужда от сигурност – да знае колко средства са необходими, как ще бъдат използвани и какъв е планът", казва още Йоанна Маринова. В този смисъл устойчивостта не е гаранция за вечност, а за структурирано развитие.

Реалността в България

Според Маринова културният сектор у нас остава недоразвит и недооценен като икономически потенциал. Тя посочва примери от държави като Южна Корея и Ирландия, където изкуството е част от стратегиите за икономически растеж, както и добри практики в Сърбия и Румъния.

В България обаче хиляди студенти завършват специалности, свързани с изкуството, а едва малка част успяват да се реализират устойчиво. Независимият сектор среща сериозни трудности, а частното меценатство остава слабо развито. Законът за меценатството се нуждае от облекчаване на бюрокрацията и актуализация, но подобна промяна изисква натрупване на реални успешни примери и икономическа обосновка.

Четири проекта и началото на мрежа

Интересът към първото издание надхвърля очакванията – вместо планираните 15 участници, се включват 30. Лекциите продължават по-дълго от предвиденото, а дискусиите се оказват най-ценната част.

След предварителен "тренировъчен питч" пред жури са избрани четири проекта, които ще се представят пред представители на големи и по-малки компании с активна политика в сферата на културата. Оценката е базирана не само на художествените качества, но и на структурата на презентацията, яснотата на посланието и потенциала за партньорство.

Но за екипа на Artime това не е финал, а начало. Планират се нови издания на формата, включително събитие "Бизнесът среща изкуството", в което фокусът ще бъде върху това как компаниите да комуникират с артистите. В процес на разработка е и платформа, насочена към публиката – третият ключов участник в уравнението.

"Крайната цел е амбициозна – 1% от БВП да идва от износ на култура", разяснява Йоанна Маринова. За да стане това, са нужни структура, комуникация и доверие.

И ако нещо обединява всички участници в този процес, то е именно диалогът – способността да чуеш другия, без да се отказваш от себе си. Защото устойчивото партньорство между изкуството и бизнеса не започва с договор, а с разговор.