МВФ критикува икономическите политики на Китай, че "причиняват щети на другите"

Международният валутен фонд (МВФ) разкритикува икономическите политики на Китай за причиняване на преразходи у дома и щети в чужбина, като призова Пекин за преориентация към възприемане на модел, основан на вътрешните потребителски разходи.

"Преходът към модел на растеж, воден от потреблението, трябва да бъде основен приоритет", посочиха изпълнителните директори на МВФ в изявление, публикувано заедно с годишния преглед на китайската икономика на базирания във Вашингтон кредитор, съобщи Блумбърг.

В този преглед служителите на МВФ подчертаха големия излишък по текущата сметка на Китай, който е довел до "неблагоприятни последици за търговските партньори". Част от този излишък произтича от тласък на износа от "реалното обезценяване на китайския юан", посочи Фондът, визирайки коригираното спрямо инфлацията отслабване на юана.

Някои от формулировките на МВФ съвпадаха с дългогодишните критики от множество администрации на САЩ и други развити икономики. Предупреждението за евентуални странични ефекти също така повтори ноемврийска оценка на икономисти от Goldman Sachs, които заявиха, че разширяващият се експортен капацитет на Китай означава нетен отрицателен ефект за останалата част от световната икономика.

Представителят на Китай в изпълнителния съвет на МВФ, Чжънсин Чжан, не се съгласи с критиките, като посочи в отделно изявление, че растежът на износа на Китай през 2025 г. "е бил обусловен предимно от неговата конкурентоспособност и иновационен капацитет", както и от предварителното трупане на складови запази, причинено от тарифната политика на Вашингтон.

Изпълнителният съвет на МВФ обаче призова за сериозна промяна в политическата рамка на Китай, като изложи аргумента си само седмици преди годишното събрание на Националния народен конгрес на азиатска държава, където ще бъдат публикувани специфични икономически цели за 2026 г. Обявяването дойде и на фона на седмичната ваканция по случай Лунната Нова година в Китай.

"Преориентирането на модела на растеж на Китай изисква значителна културна и икономическа трансформация на политиката", заявиха директорите на МВФ и прозоваха "за всеобхватен и по-енергичен отговор, който съчетава засилена макроикономическа подкрепа със структурни реформи".

Наред с "по-експанзионистични" мерки, включително фискални стимули, МВФ отбеляза, че финансирането от централното правителство за справяне с излишъка от недовършени имоти на осакатения пазар на недвижими имоти в Китай "би възстановило потребителското доверие".

След ръста на брутния вътрешен продукт от 5% през 2025 г., отговарящ на официалната цел на властите в Пекин, МВФ предвижда забавяне на експанзията до 4,5% тази година. Много икономисти очакват следващия месец Китай да определи целта си за 2026 г. в диапазона от 4,5% до 5%.

Годишният доклад на МВФ използва термина "външни дисбаланси" повече от 10 пъти, в сравнение с липсата на подобни споменавания в този от 2024 г., отбелязва Блумбърг. Фондът оцени излишъка по текущата сметка на Китай на 3,3% от БВП за миналата година, което е над два пъти повече от 1,5%, които прогнозира в годишния си доклад за 2024 г. Китайският представител в МВФ Чжънсин Чжан каза, че оценката на фонда "изглежда прекомерно голяма".

Фондът прогнозира, че излишъкът ще се свие в средносрочен план до 2,2% от БВП на Китай през 2030 г. - все още доста над прогнозираната "норма" от 0,9%.

МВФ предположи, че по-слабият инфлационно коригиран юан е дал предимство на китайските стоки в чужбина, докато вносът е намалял на фона на слабото вътрешно търсене. Служителите на фонда оцениха, че юанът е подценен с около 16%, като диапазонът на тази обезценка се простира от 12,1% до 20,7%.

В тази връзка изпълнителните директори на МВФ призоваха за "по-голяма гъвкавост на валутния курс". Китайският представител Чжан заяви, че валутната политика на Пекин е "ясна и последователна", като разчита на пазарните сили да играят "решаваща роля".

Фондът също така изчисли, че фискалната цена на правителствените мерки за приоритетните сектори е възлизала на около 4% от БВП към 2023 г. Въпреки че международното сравнение е трудно, фондът отбеляза, че държавната помощ на Европейския съюз през 2022 г. е била по-малко от половината от тази цифра - около 1,5%.

МВФ подчерта, че почти една трета от растежа миналата година е от нетен износ. Тази зависимост е "предизвикала опасения за свръхкапацитет, което в крайна сметка може да мотивира търговски действия от страна на партньорите и да изложи на риск китайския износ", се казва в доклада.

МВФ също така изрази сериозна загриженост относно продължаващия спад на цените в Китай и щетите от него за икономиката, като думите "дефлация" или "дефлационен" се появяват повече от 60 пъти в доклада, посочва Блумбърег.

Фондът оцени, че държавният дълг на Китай е продължил да нараства рязко през 2025 г., достигайки почти 127% от БВП - увеличение с около 10 процентни пункта спрямо 2024 г. , като прогнозира, че той ще се покачи до над 135% тази година и ще продължи да нараства до 2034 г.