Какво причинява войната на децата и пенсионерите в Украйна

Почти четири години след началото на войната с Русия младите и възрастните в Украйна се опитват да живеят нормален живот, въпреки травмите и самотата. Почти един милион млади украинци учат изцяло или частично онлайн. Изолацията се усеща особено силно в Харковска област, която е обект на ежедневни атаки. Няколко бара и ресторанта остават отворени до вечерния час от 23:00 ч., преди нощта да донесе руските атаки с дронове и ракети. Сутрините ехтят от звуците на доброволчески екипи, които ремонтират каквото може да бъде спасено. Над 800 образователни институции в областта са били унищожени или с нанесени щети, според данни на украинското правителство. Все повече деца в Харков посещават подземни училища. 14-годишната Еванджелина Тутурико учи в такова от септември. То се намира на няколко метра под улицата и в него няма естествена светлина.

"Много ми харесва, защото отново мога да разговарям с съучениците си лице в лице. Преди можехме само да излизаме на разходки заедно, а сега ги виждам почти всеки ден."

Почти всички деца от Харков са били евакуирани в даден момент - или в чужбина, или в западната част на Украйна. Всички училищни спортове на открито в областта са забранени заради опасения от руски удари. Но в най-големия плувен комплекс в Харков педагогът Аюна Морозова казва, че не може да се живее в постоянен страх.

"Невъзможно е да поставиш живота им на пауза. Не можем да кажем на децата: съжаляваме, във война сме, изчакайте 5-10 години и тогава ще се погрижим за вас. Точно сега, тук, те имат нужда да плуват, да общуват и да учат. За съжаление, заради близостта ни до руснаците, непрекъснато ни бомбардират. И вече не подменяме прозорците - слагаме шперплат или пластмаса."

18-годишният Костянтин Косик, израснал в Авдеевка, приема лекарства за тикове, прилошаване и мигрени.

"Когато всичко започна, с родителите ми не напуснахме града. Живяхме известно време в мазето - не просто известно време, а всъщност много дълго. Обзаведохме мазето, имахме легла и живеехме постоянно там. В началото, за едно дете, това беше много интересно - танкове, войници, пушки, пистолети. Но после, когато започнах да разбирам и осъзнавам всичко, вече не беше толкова забавно."

Костянтин казва, че войната го е закалила, но би предпочел нормално детство.

"Видял съм много неща - повече от съучениците ми, неща, които те дори не могат да си представят. Когато разказвам на приятелите си, те дори не вярват, че бих могъл да съм видял или преживял подобни неща. Това ме е закалило и, както казват всички мои съученици и познати, мисля малко по-различно - не съвсем като човек на моята възраст."

Проучване на СЗО отчита "доста високо ниво на устойчивост към предизвикателствата на войната" сред украинците на възраст от 11 до 17 години, а проучване на УНИЦЕФ от август показва, че изпитите са по-голям източник на стрес за тях от сирените за въздушна тревога, което "обезпокоително подсказва, че войната е станала част от ежедневието за много деца". Марина Дудник, психолог към НПО "Гласовете на децата":

"Виждаме много страх и тревожност при децата. Тийнейджърите страдат от самонараняване, мисли за самоубийство и загубата на близки."

В резултат на засилените руски удари срещу енергийната инфраструктура на Украйна през зимните месеци хиляди жители в различни части на страната, включително Киев, останаха без ток, отопление и топла вода при температури падащи до -20°C. Най-силно засегнати са възрастните хора, които живеят сами. В жилищата на 88-годишната Есфир Рудминска и 89-годишната Евгения Йеромина температурите през януари бяха между 8 и 11 градуса:

"Обличам се на много пластове, като зеле - с два или три пуловера. Топля се с бутилки топла вода под одеалата.“

"Обличам пуловер, яке и си седя. А през нощта се завивам с пет одеяла. Трудно е да се обърнеш, но така се топля."

Доброволци от фондация "Старенки" посещават възрастните хора, за да им доставят храна, основни вещи и малки източници на светлина. За много от пенсионерите това е единственият контакт с външния свят.

"Помагаме на възрастни хора, които живеят сами и са в тежко финансово положение, с много малки пенсии. Подкрепяме ги с хранителни пакети, битови стоки и комплекти за топлина. Има и други нужди, които също покриваме. Когато доброволците дойдат, те отделят малко време за разговор. Това също е много важно - не само храната, но и вниманието. Дори само 10-15 минути да поговориш с тях, да попиташ как са. За много възрастни хора това е единственият човек, когото са виждали от дълго време."

Много градове в източната част на Украйна отбелязват драстичен спад на населението. Там остават предимно възрастни, болни и трудноподвижни хора. 73-годишният Владислав Викторович и 88-годишната Юлия Тускова описват отчаяното положение на старите хора:

"Човек има предел, след който може да убие съсед, дори да убие собствената си майка, за да оцелее. Това е свързано с човешката психология и огромния стрес."

"В сградата живеят само възрастни жени. Имаме два входа - в единия живеят три баби, а в другия не знам колко. Всички млади си тръгнаха и останаха само старите хора."

89-годишната Прасковия казва, че макар условията да са трудни, тя е решена да ги изтърпи:

"Преживяла съм две войни като малка - през 1941 и 1942 година, а сега, на старини, отново има война. Само Бог знае какво ще стане."