Трябва ли й на Европа ядрена бомба?

Може ли Европа напълно да разчита на американския ядрен чадър? Ако изгради свой ядрен щит - Франция и Великобритания са ядрени сили - кой ще има право да натисне копчето? Има ли друг, неядрен начин на възпиране - с конвенционални оръжия? Нямаше да си задаваме всички тези въпроси, ако не беше миналогодишната антиевропейска реч на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен и тазгодишната на държавния секретар Марко Рубио. И ако не беше стратегията за отбрана на Пентагона.  

"Европа е географски притисната между двете ядрени сили - САЩ и Русия. За Северноатлантическия пакт - и със сигурност за неговите европейски членове - Русия остава най-сериозната заплаха за сигурността. И преди 89-та, и сега Европа разчита на американския ядрен чадър. "В Европа винаги сме говорели за партньорство със Съединените щати, но всъщност става дума за зависимост и сега си плащаме затова", казва Клаудия Майор - експерт по сигурността - от Германския фонд Маршал на Съединените щати. В навечерието на Мюнхенската конференция за сигурност тя представи заедно с двама съавтори обширен доклад, който разглежда възможните сценарии за европейско ядрено възпиране в случай, че един ден Старият континент вече няма да може да разчита на Съединените щати.

- Има по-скоро друг въпрос: Вярва ли Русия, че американците ще спазят ангажиментите си? Индикации получаваме както от политическите коментари на американския президент, така и от състоянието на военните способности в Европа. А те се разминават и това прави категоричният отговор на въпроса доста труден. Военните способности на Съединените щати в Европа не са се променили, така че механизмът на ядрено възпиране, който имаме в момента, е най-добрият възможен.

- Доскоро под ядрено възпиране се разбираше защита на статуквото. Нахлуването на Русия в Украйна обаче промени това статукво, променя граници и заграбва територии. Ядрените оръжия са много важна част от войната на Русия срещу Украйна. Заплахата на Москва да ги използва изпълнява три задачи: държи Украйна в подчинение, след като Киев се отказа от своето атомно оръжие, държи Европа настрана заради страха на европейците от руски удар, и едновременно с това разколебава Европа във вярата й, че американският ядрен чадър ще ни защити.

- Честно казано - не знам. Но най-важното е Русия да вярва, че Съединените щати ще се намесят. Пак казвам - към момента няма промяна в американските военни способности в Европа. И трите стълба са непокътнати: американските конвенционални оръжия, американските ядрени бойни глави, американският контингент в Европа и съюзническите военни в трите балтийски републики.

Това се знае и в Москва. Но там също разсъждават върху объркващите послания на американския президент. Руснаците също са объркани. Не казвам, че това е добра ситуация. Напротив - обезпокояващо е, че в Европа губим доверие в Америка и че значението на ядрените арсенали е толкова нараснало.  

Ще изпаднем в съвсем различна ситуация, ако Съединените щати все пак решат да изтеглят част от своите военни от Европа. Но Вашингтон няма да напусне НАТО. Вашингтон нямаше и да влезе със сила в Гренландия - убедена съм в това. Но доверието се пропуква и това е достатъчно тревожно, за да се замислим за собствената си сигурност.

- Имаме пет възможности. Първата е въпреки колебанията на американците да се опитаме да запазим сегашния механизъм на ядрено възпиране. Втората е да изградим европейски чадър, стъпвайки върху ядрения арсенал на Франция и Великобритания. Тук обаче трябва да решим дали ще надграждаме американския щит - докато го има - или ще създаваме нещо съвършено ново.

Третата възможност е така наречената "евро-бомба". Тук става въпрос за група европейски държави, които обединяват усилия и изграждат своя ядрена програма. Това се обсъжда например от северноевропейските съюзници. Другият вариант е ускорена европейска интеграция, федерализация на ЕС, така че червеното копче да е в ръцете на европейски президент. Но това не звучи реалистично, нали?

Четвъртата възможност е национална ядрена програма. И петата - Франция и Великобритания не са съгласни да разширят своя ядрен чадър върху цяла Европа и затова преминаваме към конвенционално възпиране. Крайната цел на всички пет опции е да накараме Русия да не си и помисля да напада някого от нас. Да си кажат в Москва, че нанасянето на удар не си струва и че би донесло повече загуби, отколкото успехи. Това означава "възпиране" - предотвратяване на война.

Всички пет опции, които описах, са по-лоши от това, което имаме в момента. Но все пак от петте възможности може би най-добрата е втората - надграждане на френско-британския чадър.

- Нека първо да кажа, че британците много зависят от американските партньори за модернизирането и техническата поддръжка, но копчето се натиска в Лондон. А за Франция е известно, че не се доверява на американците и затова е изградила напълно самостоятелен ядрен арсенал, т.е. тя е единствената напълно автономна европейска ядрена сила. Но Франция винаги е казвала, че нейната доктрина е общоевропейска.

Франция разполага "само" със стратегически оръжия. За разлика от Съединените щати тя няма тактически ядрени оръжия, което според френската доктрина са оръжия за водене на война. Стратегическият арсенал на Франция са оръжия за възпиране.

- Основното послание, което Европа трябва да отправи, е към Съединените щати: "Ние надграждаме вашия ядрен чадър и се ангажираме с гарантирането на собствената ни сигурност". Черпя надежди от едно изречение от общата декларация на Франция и Великобритания от юли, която споменахте: "Не можем да си представим външна заплаха за Европа, която да не предизвика наш отговор." Това е протегната ръка към европейските съюзници.

Ако Франция и Великобритания наистина осигурят ядрен щит за цяла Европа, това би било навлизане в нов свят. Но все още не сме стигнали дотам. Нито Париж, нито Лондон са обявили, че възнамеряват да заместят Вашингтон в Европа. И още нещо - все така неясно остава координацията при взимане на решения. Освен това възпирането не се заключва само в притежанието на атомна бомба. Към това се прибавят много конвенционални способности.

- Не мога да знам. Но мога да посъветвам в тези разговори да се обсъди колко реалистично е изграждането на европейски ядрен чадър, както и всички правни аспекти. Според мен трябва да се разсъждава и върху политическата ситуация във Франция и Великобритания. Ами ако догодина Льо Пен спечели президентските избори във Франция, а Найджъл Фарадж - парламентарните в Обединеното кралство? И двамата са проруски настроени и техен успех би сложил точката на тези усилия.  

Но въпросът изобщо не е само за притежанието на ядрено оръжие. Нужни са конвенционални способности - бойни самолети, противовъздушна отбрана и още много, много детайли. И не на последно място - промяна в начина на мислене. Да убедя противника, че наистина съм в състояние да натисна копчето и да поема отговорността за това. Тази промяна не става от днес за утре.

- Мисля, че европейците не могат повече да бягат от обсъждането на своя принос към американския ядрен чадър - това е един от изводите в нашия доклад. Нашето послание е просто: Настъпи моментът, когато отговорните политически лидери трябва да се замислят за следващите ходове на Европа, в случай че не можем повече да разчитаме на американската закрила.

Имаме всички основания да се съмняваме - миналогодишната реч на вицепрезидента Ванс в Мюнхен, националната стратегия за отбрана на Пентагона и съмнителната роля на Съединените щати в преговорите за край на войната срещу Украйна. Опасността Европа да остане извън американския ядрен чадър няма да дойде от днес за утре. Това ще бъде плавна промяна и затова с нашия анализ казваме, че Европа трябва да се подготви и да изработи свой "план Б". Защото още миналата година от Джей Ди Ванс разбрахме, че ЕС е идеологически противник на Тръмпова Америка.