Възможно ли е все още дипломатическо решение на конфликта САЩ - Иран?

В откриващата си реч пред създадения от него Съвет за мир Доналд Тръмп изпари почти целия останал оптимизъм след два кръга преговори между негови пратеници и Иран. Добрите, по собствените му думи, разговори в Женева не накараха Тръмп да спре трупането на американска военна техника, най-вече на самолети, в Европа и Близкия изток. А Иран отново предупреди, че ако понесе въздушни удари, ще отговори с атаки срещу обекти на враждебните държави.

Външният министър Абас Арагчи, който представлява страната в диалога със САЩ, обяви, че в следващите дни ще е готов с контрапредложение, основано на американските искания. А Тръмп вдигна залога и обяви, че вече обмисля ограничени удари.

Какво да очакваме в следващите дни? Този сложен въпрос Константин Мравов постави на Али Ваез - политически съветник при преговорите за т.нар. ядрена сделка от 2015, понастоящем ръководител на програмата за Иран на Международната кризисна група.

- Иранският народ е недоволен не само заради икономическата ситуация в страната, но и заради репресиите, липсата на политическо представителство, социалните ограничения и екологичната деградация. Това е много, много дълъг списък. Вярно е, че чрез облекчаване на санкциите иранският режим би могъл да подобри икономическото благосъстояние на иранския народ. 

Но моето мнение е, че би било много по-лесно да се помириш със собствения си народ като чуеш гласа му и приложиш исканата промяна, отколкото да говориш с враговете си за облекчаване на санкциите. И това вече е видно в трудностите, които Иран и САЩ срещат при дипломатическите преговори.

Това не означава, че двете неща трябва да се изключват взаимно. Иран трябваше да направи жестове към собственото си население, трябваше да се отвори политически и да чуе гласа на хората, докато преговаря със Съединените щати за взаимно приемлива формула, която да доведе до облекчаване на санкциите.

- Президентът Тръмп прилича повече на империалист от 19-ти век, отколкото на съвременен лидер на 250-годишна демокрация. Той беше много откровен, че най-важната му цел във Венецуела е да заграби петрола. Откровен е и в ухажването на диктатори и лидери с авторитарни наклонности по целия свят - от лидерите в Залива и Путин, през Европа до Южна Америка. Демокрацията не го мотивира.

Когато (през януари американският) президент изрази подкрепа за иранския народ и каза "Помощта идва", той дори не беше в позиция да изпълни обещанието си, защото тогава американската армия беше разположена в Карибите. Заплашвайки с военна интервенция, без да е в състояние да я осъществи, той създаде изкривен стимул за иранския режим да стовари железния си юмрук по незапомнен начин, убивайки няколко хиляди души за два дни поради страх от сливането на външни и вътрешни заплахи.

Дори и в момента САЩ не преговарят с Иран за ситуацията с човешките права в страната, а по въпроси, които са от интерес за тях самите и за Израел, като ракетната и ядрена програми на Техеран. Това не са преговори, основани на ценности.

И дори да се стигне до военна намеса в Иран, това няма да е кампания за освобождение, а опит за отслабване и може би раздробяване на враждебен режим, без дори намерение за план какво ще последва и как да се подобри положението на иранския народ.

- Регионалното влияние на Иран вече бе ограничено от Израел чрез значителното обезсилване на "Хамас" и "Хизбулла" за две години. Техеран не можа да противодейства поради финансови и логистични причини, включително поради факта, че няма достъп до Сирия, която вече е враждебна към Техеран държава.

Изпращането на оръжия за "Хизбулла" е затруднено, същото важи и за доставките за хутите в Йемен. Голяма част от това, което президентът Тръмп би искал да постигне с едно споразумение, вече е изпълнено. Единствената област, в която Иран не е отстъпил и няма да отстъпи, е неговата ракетна програма. И причината е, че това е единственото жизнеспособно средство за възпиране на чужда агресия, с което режимът разполага. Очакването той да се разоръжи е нереалистично.

Самолетоносачът "Линкълн" не е самолетоносачът "Мисури", на който японците се качват, за да подпишат капитулацията си през Втората световна война. Иран все още не е победен на бойното поле, а използването единствено на въздушна мощ е малко вероятно да доведе до смяна на дотолкова вкоренен режим в дотолкова обширна държава.

Ако предстои именно сценарий за въздушна кампания срещу режима, той може да оцелее напълно или като остатъци, които ще са още по-радикализирани и враждебни. А ако САЩ искат напълно да демонтират ислямската република, ще трябва да се ангажират със седмици и седмици на много скъпи въздушни удари, които могат да разпалят и регионална война. И дори да успеят, накрая ще трябва да се справят с провалена 93-милионна държава, която ще дестаблизира целия регион, а огромно количество бежанци ще акостира в Европа.

Цялостно погледнато, по-добре е да се постигне напредък чрез преговори, основани на реалистични и постижими цели, а иранският народ да бъде подпомогнат политически, социално, дори икономически, за да постигне желаната промяна. Това е много по-устойчива формула от военната интервенция, особено в регион, в който САЩ имат катастрофален опит със смяната на режими.

- Да, отделни са. Съветът за мир, поне на този етап е фокусиран върху Газа, дори и впоследствие да обхване и други въпроси. За целта, в Газа трябва да се постигнат резултати, защото това е първото изпитание. Ако се провали, напълно ще загуби всякаква легитимност.

Но кулоарите на срещи като тази (във Вашингтон) винаги предлагат възможности и съм сигурен, че страните от Близкия изток, които не желаят нова война, ще повдигнат този въпрос пред американския президент и неговата администрация.