Мнения

Интервю

"Рискът от конфликт ще бъде много висок, започвайки от този уикенд чак до средата на март"

Възможно ли е все още дипломатическо решение на конфликта САЩ - Иран?

Али Ваез: Военният подход е изключително скъп и без ясна цел

събота, 21 февруари 2026, 11:25

Флагът на Иран се развява над лика на върховния лидер аятолах Али Хаменей в Техеран.

Флагът на Иран се развява над лика на върховния лидер аятолах Али Хаменей в Техеран.

СНИМКА: Ройтерс

Размер на шрифта

В откриващата си реч пред създадения от него Съвет за мир Доналд Тръмп изпари почти целия останал оптимизъм след два кръга преговори между негови пратеници и Иран. Добрите, по собствените му думи, разговори в Женева не накараха Тръмп да спре трупането на американска военна техника, най-вече на самолети, в Европа и Близкия изток. А Иран отново предупреди, че ако понесе въздушни удари, ще отговори с атаки срещу обекти на враждебните държави.

Външният министър Абас Арагчи, който представлява страната в диалога със САЩ, обяви, че в следващите дни ще е готов с контрапредложение, основано на американските искания. А Тръмп вдигна залога и обяви, че вече обмисля ограничени удари.

Какво да очакваме в следващите дни? Този сложен въпрос Константин Мравов постави на Али Ваез - политически съветник при преговорите за т.нар. ядрена сделка от 2015, понастоящем ръководител на програмата за Иран на Международната кризисна група.

"Изключително трудно е да се правят каквито и да било прогнози поради пословичната непредвидимост на президента Тръмп. До момента изглежда, че той не получава сделка, която би искал, а именно - директни, лесни и бързи преговори, водещи до споразумение, което е изцяло в полза на интересите на САЩ - налагане на неговите условия над другата страна, а не взаимноизгодно споразумение. Изглежда, че за момента не получава исканото.

Така че рискът от конфликт ще бъде много висок, започвайки от този уикенд чак до средата на март. САЩ разположиха огромно количество бойна мощ в Близкия изток. В региона бяха прехвърлени голям брой изтребители от континенталната част на САЩ и от европейските бази. Там има разположен самолотоносач ("Ейбрахам Линкълн"), втори е изпратен ("Джерълд Форд").  

Това са много скъпи разгръщания и не можеш да държиш тези сили извън ротация за дълъг период от време. Създава се инерция към военни действия. Проблемът в момента е, че дори и дипломатическият подход да не води до желания резултат, военният е изключително скъп и без ясна цел.

Дали е за ограничаване на иранската ракетна или ядрена програма, или за смяна на режима? Или пък за дестабилизирането му и склоняване към компромис на масата за преговори? Всичко това е много неясно в този момент".

- Поглеждайки към иранския режим, наскоро бяхте цитиран в "Observer", че аятоласите са по-склонни да преговарят с враговете си, отколкото със собствения си народ. От друга страна, не е ли от решаващо значение да се намали тежестта на международните санкции, за да се подобри живота в страната?

- Иранският народ е недоволен не само заради икономическата ситуация в страната, но и заради репресиите, липсата на политическо представителство, социалните ограничения и екологичната деградация. Това е много, много дълъг списък. Вярно е, че чрез облекчаване на санкциите иранският режим би могъл да подобри икономическото благосъстояние на иранския народ. 
Но моето мнение е, че би било много по-лесно да се помириш със собствения си народ като чуеш гласа му и приложиш исканата промяна, отколкото да говориш с враговете си за облекчаване на санкциите. И това вече е видно в трудностите, които Иран и САЩ срещат при дипломатическите преговори.

Това не означава, че двете неща трябва да се изключват взаимно. Иран трябваше да направи жестове към собственото си население, трябваше да се отвори политически и да чуе гласа на хората, докато преговаря със Съединените щати за взаимно приемлива формула, която да доведе до облекчаване на санкциите.

- Доколко обаче Съединените щати съдействат на протестиращите? Видяхме интервенцията във Венецуела, която отстрани един човек, чието управление сега продължава без него, с единствената разлика, че петролният сектор ще се отвори за американски компании. Тотално ли отмина епохата, в която САЩ целяха демокрация, поне реторично, чрез военните си интервенции?

- Президентът Тръмп прилича повече на империалист от 19-ти век, отколкото на съвременен лидер на 250-годишна демокрация. Той беше много откровен, че най-важната му цел във Венецуела е да заграби петрола. Откровен е и в ухажването на диктатори и лидери с авторитарни наклонности по целия свят - от лидерите в Залива и Путин, през Европа до Южна Америка. Демокрацията не го мотивира.

Когато (през януари американският) президент изрази подкрепа за иранския народ и каза "Помощта идва", той дори не беше в позиция да изпълни обещанието си, защото тогава американската армия беше разположена в Карибите. Заплашвайки с военна интервенция, без да е в състояние да я осъществи, той създаде изкривен стимул за иранския режим да стовари железния си юмрук по незапомнен начин, убивайки няколко хиляди души за два дни поради страх от сливането на външни и вътрешни заплахи.

Дори и в момента САЩ не преговарят с Иран за ситуацията с човешките права в страната, а по въпроси, които са от интерес за тях самите и за Израел, като ракетната и ядрена програми на Техеран. Това не са преговори, основани на ценности.

И дори да се стигне до военна намеса в Иран, това няма да е кампания за освобождение, а опит за отслабване и може би раздробяване на враждебен режим, без дори намерение за план какво ще последва и как да се подобри положението на иранския народ.

- Техеран даде много сигнали, че е готов на споразумение за ядрената си програма, което от американска перспектива означава нейното прекратяване.  След израелските и американски удари през миналата година, сателитни снимки показват реконструкция и подсилване срещу удари на някои ядрени съоръжения край Техеран и Исфахан. Спорно е каква част от важното си оборудване и запаси от обогатен уран ислямската република е успяла да спаси, но това сега са възможни мишени на американски удари, също както и обекти, свързани с изстрелването на балистични ракети. Липсата на категоричен резултат от разговорите в Женева тази седмица ни показва трудния път към решението дори на въпрос, по който поне има някакво първоначално съгласие.

А Иран категорично се противопоставя на две други искания - да ограничи ракетната си програма и действията си в други държави. Възможно ли е струпването на американски сили да доведе до компромис по тези въпроси?

- Регионалното влияние на Иран вече бе ограничено от Израел чрез значителното обезсилване на "Хамас" и "Хизбулла" за две години. Техеран не можа да противодейства поради финансови и логистични причини, включително поради факта, че няма достъп до Сирия, която вече е враждебна към Техеран държава.

Изпращането на оръжия за "Хизбулла" е затруднено, същото важи и за доставките за хутите в Йемен. Голяма част от това, което президентът Тръмп би искал да постигне с едно споразумение, вече е изпълнено. Единствената област, в която Иран не е отстъпил и няма да отстъпи, е неговата ракетна програма. И причината е, че това е единственото жизнеспособно средство за възпиране на чужда агресия, с което режимът разполага. Очакването той да се разоръжи е нереалистично.

Самолетоносачът "Линкълн" не е самолетоносачът "Мисури", на който японците се качват, за да подпишат капитулацията си през Втората световна война. Иран все още не е победен на бойното поле, а използването единствено на въздушна мощ е малко вероятно да доведе до смяна на дотолкова вкоренен режим в дотолкова обширна държава.

Ако предстои именно сценарий за въздушна кампания срещу режима, той може да оцелее напълно или като остатъци, които ще са още по-радикализирани и враждебни. А ако САЩ искат напълно да демонтират ислямската република, ще трябва да се ангажират със седмици и седмици на много скъпи въздушни удари, които могат да разпалят и регионална война. И дори да успеят, накрая ще трябва да се справят с провалена 93-милионна държава, която ще дестаблизира целия регион, а огромно количество бежанци ще акостира в Европа.

Цялостно погледнато, по-добре е да се постигне напредък чрез преговори, основани на реалистични и постижими цели, а иранският народ да бъде подпомогнат политически, социално, дори икономически, за да постигне желаната промяна. Това е много по-устойчива формула от военната интервенция, особено в регион, в който САЩ имат катастрофален опит със смяната на режими.

- В този смисъл, мирната инициатива за Газа и преговорите с Иран вече напълно отделни въпроси ли са?

- Да, отделни са. Съветът за мир, поне на този етап е фокусиран върху Газа, дори и впоследствие да обхване и други въпроси. За целта, в Газа трябва да се постигнат резултати, защото това е първото изпитание. Ако се провали, напълно ще загуби всякаква легитимност.

Но кулоарите на срещи като тази (във Вашингтон) винаги предлагат възможности и съм сигурен, че страните от Близкия изток, които не желаят нова война, ще повдигнат този въпрос пред американския президент и неговата администрация.

По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!