Иван Игов: Психическото здраве на хората сякаш не вълнува политиците ни

Въпреки дългогодишни усилия и внесени законопроекти от страна на професионалната общност, към началото на 2026 г. в България все още няма приет специален Закон за дейността на психолозите. Професията все още не е държавно регулирана, а дейността се саморегулира чрез етични кодекси на дружества и асоциации, коментира, пред Радио София психологът Иван Игов.

"Работата на консултативните психолози и психотерапевти не е регулирана професия, което означава, че няма държавата никакви изисквания към това кой може да извършва подобна дейност и как тази дейност може да бъде регламентирана, следена, контролирана", обясни Игов.

България е сред малкото държави в ЕС (а според някои твърдения от бранша – и единствената), която няма приет Закон за професионалната дейност на психолозите или самостоятелен закон, регулиращ психологията като професия.

"За съжаление, оказва се, че психическото здраве на хората сякаш не вълнува нашите политици. Да, наистина в България няма такъв закон", посочи Иван Игов.

По думите му, често българите предпочитат посещението при врачки, отколкото да потърсят професионална психологическа помощ за проблемите си.

"Когато си имал проблем, който е продължавал с години, очакваш изведнъж това да се реши едва ли не веднага като си вържеш червен конец някъде. Това е много лесно обяснимо и се използва от шарлатаните с цел – да вземат едни пари и после този човек да се оправя сам", каза психологът.

Проекти за професионална дейност на психолозите са внасяни в Народното събрание, но не са гласувани окончателно. Действат доброволни професионални регистри (напр. към Дружеството на психолозите в Република България), които определят стандарти за етика и компетентност, но нямат силата на закон.

Игов коментира и това, че голяма част от българите не правят разлика между психолог, клиничен психолог и психиатър.

"Липсата на законодателство отново прави и това – не разграничава колегите с какво се занимават. Без обществен натиск, ние ще продължаваме да се лутаме в тъмнината на това кои сме ние и кои са тези хора, които могат да ни помогнат", заяви Иван Игов.

Като дългогодишен детски психолог, той коментира и темата за т.нар. "синдром на отложения живот".

"Сигурно много хора ще ги учуди – аз не мисля, че нещо се е променило в последните няколкостотин години в начина, по който израстват децата ни, юношите, начинът, по който се сблъскват със света, с родителите си, с бъдещето си. Просто е различно от гледна точка на това къде и как се случва, с какви технологии боравим и какво правим. Да, преди известен брой години аз говорих за "синдрома на отложения живот", за юношите, които в 11 и 12 клас не знаят какво искат да учат, не знаят накъде искат да се насочат. Хубавото е, че тук наблюдавам промяна", изтъкна Иван Игов.

По думите му, има голяма разлика между това да си бил родител преди 30 години и днес. Според психолога, голяма част от самите родители се нуждаят от обучение как да бъдат родители. Той добави, че в България има подобни адаптирани програми, но към тях няма интерес.

За екранната зависимост, Игов коментира, че проблемът отново идва основно от родителите, които подхвърлят телефон на детето си, когато е малко, за да осигурят време за себе си.

Подробности можете да чуете в интервюто на Гергана Пейкова с Иван Игов.