АФП: Какви са последствията за Русия и Украйна след 4 г. война?

На 24 февруари 2022 г. Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна, с което отприщи най-смъртоносната война в Европа от Втората световна война насам.

С наближаването на четиригодишнината от началото на конфликта АФП разглежда състоянието на конфликта и някои последствия за двете страни.

Разрушения

Войната доведе до широкомащабни разрушения в Украйна.

Цели градове в източната и южната част на Украйна, сред които Бахмут, Торецк и Вовчанск, са сринати при боевете.

Световната здравна организация е потвърдила над 2800 нападения над здравни заведения от 2022 г. насам, а руските атаки над енергийната инфраструктура са оставили милиони хора без отопление и електроенергия.

По данни на ООН около една пета от територията на Украйна е или минирана, или на нея има невзривени боеприпаси.

Общата стойност на възстановяването на Украйна се оценява на около 588 милиарда долара през следващото десетилетие, обяви Световната банка в понеделник.

Смърт

ООН е потвърдила над 15 000 смъртни случая на цивилни в Украйна от 2022 г. насам, въпреки че според нея реалният брой вероятно е значително по-висок, тъй като няма достъп до районите под руска окупация. Сред тя е пристанищният град Мариупол, където според съобщенията хиляди са загинали при руската обсада.

Украинските ответни атаки срещу руските гранични райони също са довели до смъртта на стотици хора.

Според оценки на Киев около 20 000 деца са били насилствено изселени или отвлечени от окупираните от Русия украински територии.

Принудени да напуснат родината си след руската инвазия, около 5,9 милиона украински бежанци живеят извън страната, а други 3,7 милиона са разселени вътре в страната, според данни на Агенцията за бежанците на ООН.

Нито една от страните не публикува надеждни данни за военните жертви.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви по-рано този месец, че 55 000 от неговите войници са били убити – брой, който според мнозина е подценен.

Русия не е дала официална информация за загубите си от септември 2022 г.

Би Би Си и "Медиазона", независим руски сайт, са потвърдили смъртта на най-малко 177 000 руски войници чрез публични некролози и съобщения от семействата и местните власти – брой, който също се смята за подценен.

Мозъчният тръст "Център за стратегически и международни изследвания" (CSIS) оценява, че от 2022 г. насам са загинали до 325 000 руски войници, а броят на загиналите украински войници е между 100 000 и 140 000.

Фронтова линия и дипломация

Според данни на Института за изследване на войната (ISW) към средата на февруари Москва е окупирала около 19,5% от територията на Украйна.

Около 7% от страната - Кримският полуостров и част от източната част на Донбас - вече бяха окупирани преди инвазията.

Миналата година настъплението на Москва бе най-голямото от 2022 г. насам, въпреки че според данните на ISW то значително е забавило темпото си от началото на кампанията.

Кремъл настоява за пълен контрол над източната Донецка област в Украйна и за забрана на военната подкрепа на Запада за Киев.

Украйна твърди, че тези отстъпки биха я направили уязвима за бъдещи атаки, а също са конституционно невъзможни и неприемливи за голяма част от украинското общество.

Откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, няколко кръга преговори - в Истанбул, Абу Даби и Женева - не успяха да постигнат споразумение.

Икономика

Войната опустоши икономиката на Украйна и постави руската под огромно напрежение.

След силен растеж, подкрепен от огромни военни разходи - до 9% от БВП - руската икономика забави темпото си, отбелязвайки едва 1% растеж през миналата година.

Приходите от петрол и газ, които осигуряват около една четвърт от приходите на държавния бюджет, спаднаха до петгодишно дъно миналата година след вълната от западни санкции и украинските атаки срещу петролни съоръжения.

Икономиката на Украйна се сви с почти една трета в годината след руската инвазия. Тя е възстановила малко от това, но правителството ѝ сега разчита на Международния валутен фонд и други чуждестранни кредитори, за да покрива ежедневните разходи.

Политика и общество

Войната оказа дълбоко влияние върху политиката и обществото в двете страни.

Украйна преустанови изборите поради военното положение и наскоро бе разтърсена от корупционен скандал в тежко засегнатия от войната енергиен сектор.

В Русия властите организираха безпрецедентни от съветската епоха насам репресии срещу недоволните.

Руските прокурори са завели над 10 000 дела срещу хора, обвинени в критика към въоръжените сили, съобщи руският новинарски сайт "Медиазон" през 2024 г.

Завърналите се ветерани в Русия, много от които бивши затворници, вербувани да се сражават, бяха обвинени за увеличаването на насилието.

Съюзници

Украйна е силно зависима от западните оръжия, разузнаване и финанси.

Според данни на германския институт "Кил" от 2022 г. насам Европа е предоставила помощ в размер на 201 милиарда евро.

Съединените щати са предоставили общо 115 милиарда долара, но Тръмп частично е спрял доставките на оръжие и натиска Европа да поеме разходите.

Северна Корея изпрати хиляди войници да се сражават на страната на Русия и според различни източници е изпратила милиони артилерийски снаряди в Москва.

Иран е предоставил на Москва технология за дронове, а Китай се е превърнал в неин жизненоважен икономически партньор, обвиняван от Запада, че помага на Кремъл да избегне санкциите.