Лошото храносмилане – сигнал, който не е за пренебрегване

Диспепсията е състояние, което описва лошото храносмилане и проявата на различни стомашно-чревни симптоми. Тя може да е сигнал, както за сериозни заболявания, така и нуждата от промяна в хранителните навици.

Повече за лошото храносмилане, симтоматиката и превенцията на диспепсията разказа в "Минути аз здраве" проф. Зоя Спасова от Клиниката по гастроентерология на болница "Свети Иван Рилски" в София.

Какво всъщност е храносмилането?

Макар да използваме думата "храносмилане" като нещо просто, процесът е сложна верига от физиологични действия – прием на храна, механична и ензимна обработка, усвояване на хранителните вещества и отделяне на остатъчните продукти.

Доброто функциониране на всяко едно от тези нива е от ключово значение за снабдяването на организма с енергия и хранителни вещества. Когато някъде по веригата възникне нарушение – например при бързо хранене, преяждане или неправилна комбинация от храни - се появява дискомфорт, който може осезаемо да влоши качеството на живот.

Съвременният забързан начин на живот, стресът, храненето "на крак" и недостатъчното дъвчене са сред честите причини за подобни оплаквания. При по-възрастните хора допълнителен фактор може да бъде затрудненото дъвчене поради зъбни проблеми или протези.

Какво е диспепсия?

В групата на нарушенията на храносмилането попада и т.нар. диспепсия. Самият термин произлиза от гръцки – „dis“ (разстройство) и "pepsis“"(храносмилане).

Диспепсията представлява съвкупност от симптоми, а не диагноза. Тя може да засяга:

горния гастроинтестинален тракт – с прояви като тежест, парене, болка в горната част на корема;

долния гастроинтестинален тракт – с подуване, газове, дискомфорт.

Важно е да се подчертае, че пациентът идва при лекаря със симптоми, а не с поставена диагноза. Затова внимателният разпит и анализ на оплакванията са от ключово значение.

Функционална или органична диспепсия?

Диспепсията може да бъде:

функционална – когато не се установява структурно заболяване;

органична – когато е свързана с конкретно заболяване.

Симптомите често се припокриват. Подуването и тежестта например могат да бъдат част както от функционално разстройство, така и от язвена болест, възпаление на стомашната лигавица вследствие на нестероидни противовъзпалителни средства, инфекция с Helicobacter pylori, заболявания на жлъчния мехур или панкреаса.

При персистиращи болки, затруднено отделяне на газове или продължителен дискомфорт е необходимо допълнително изследване - включително ендоскопия - за да се изключи органична причина.

Как се поставя диагнозата?

В практиката гастроентеролозите често работят по метода на изключването. Ако симптомите не се повлияват от промяна в режима на хранене и медикаментозна терапия, пациентът се насочва към инструментални изследвания.

Целта е да се изключат състояния като:

язвена болест

гастрит

жлъчнокаменна болест

панкреатит

Едва след това може да се говори за функционална диспепсия.

Промяна в навиците – първа стъпка към подобрение

При функционална диспепсия основната терапия включва промени в начина на живот:

по-бавно и спокойно хранене

добро сдъвкване на храната

по-чести хранения в по-малки количества

ограничаване на много пикантни и силно подправени ястия

редуциране на стреса

Ако в рамките на около три месеца няма подобрение, е необходима повторна консултация със специалист.

Пролетта и храненето навън - как да избегнем проблемите?

С настъпването на пролетта хранителният режим естествено се променя - включват се повече пресни зеленчуци и по-леки храни. Проф. Спасова съветва:

да се предпочитат пресни, сезонни продукти

да се избягват силно преработени и консервирани храни

да се подбира внимателно хлябът заради множеството подобрители

да не се приема кафе на гладно

да се избягва преяждането, особено при хранене навън

При задълбочаващи се симптоми като киселини, тежест, болка, подуване, въпреки промяната в режима, консултацията със специалист е задължителна.

Интервю на Мая Данчева с проф. Зоя Спасова в рубриката на БНР "Минути за здраве"