"Зоната" – разказ за оцеляването на духа

В деня на представянето на книгата "Зоната" на Сергей Довлатов разговорът е посветен на наказателния лагер като умален и сгъстен образ на обществото отвън – свят на абсурд, рутина и морални компромиси. Преводачът на книгата Ангелина Александрова говори за духа на Довлатов, за опита му като надзирател в лагер и за това възможно ли би било подобен писател да оцелее в днешна Русия.

"Зоната" – разказ за лагера и за държавата

Според Александрова духът на Довлатов в "Зоната" не се "вихри", а гори в строен писателски плам, насочен към това да покаже какъв е животът в една наказателна зона. Тя уточнява, че "зона" е сленговото название на лагерите в бившия Съветски съюз – независимо дали са за политически или криминални престъпници – а подобни трудови колонии продължават да съществуват и днес.

Довлатов служи като охрана в такъв лагер за криминални престъпници. В книгата си, по думите на преводачката, той се стреми да покаже как човек може да съхрани себе си в среда, която по никакъв начин не насърчава съхраняването на човешкото. В стремежа към физическо оцеляване човек лесно може да погуби душата си, психиката си, морала си.

Александрова вижда "Зоната" като разказ "за лагера в лагера" – за хора, поставени в необичайни обстоятелства, в ограничена територия със собствени, особени правила. Но това не е просто книга за наказателния лагер. Според нея това е разказ за Съветския съюз като един огромен наказателен лагер – общество, изградено по същите механизми на контрол, страх и морално изпитание.

Бягството и невъзможното оцеляване

Довлатов напуска Съветския съюз и през 1978 г. се установява в Ню Йорк, където живее до края на живота си. Според Александрова краткият отговор на въпроса дали би оцелял в съвременна Русия е категорично "не".

Тя подчертава, че и днес в Русия хора биват изпращани в лагери, наказвани и обявявани за "врагове на народа" за далеч по-малко. По думите ѝ, в Русия на Владимир Путин е изгубено чувството за ирония, самоирония и критична оценка – качества, без които творчеството на Довлатов не би могло да съществува.

Александрова припомня, че писателят напуска родината си със съдбата на човек, когото не публикуват. Той е принуден да се препитава с журналистически текстове от "екзотични" за централния съветски читател места като Естония. Лишен от възможността да упражнява свободно професията си, притиснат от политиката и обстоятелствата, той бяга в Съединените щати.

Книгите му приживе не са издавани в родината му – ръкописите са изнасяни тайно, на микрофилми и листчета, през Франция и Швейцария, за да бъдат публикувани за първи път в Америка.

Слушайте!