Американският конституционен възел и глобалният икономически шах

Във Вашингтон тази седмица се стигна до безпрецедентен сблъсък между трите клона на държавната власт. В рамките на часове президентът Доналд Тръмп обяви от трибуната на Конгреса в своята реч „За състоянието на съюза“ началото на нов „Златен век“ за Америка, а Върховният съд – същият този съд, който Тръмп старателно попълваше с консервативни съдии, нанесе сериозен удар върху неговия основен лостза икономическо влияние – правото да налага мита по собствено усмотрение, като ги обяви за незаконно превишаване на президентската власт. Реакцията на Белия дом беше остра: обвинения в „нелоялност“ към магистратите и нов, макар и временен, глобален налог от 10%.

Същината на правния спор се корени в тълкуването на правомощието за „регулиране на вноса“, делегирано на президента от Конгреса през 1977 г. Администрацията на Тръмп твърдеше, че в условията на обявено извънредно положение Законът за международните извънредни икономически правомощия дава на държавния глава почти неограничена свобода да налага мита като инструмент на външната политика и националната сигурност. Мнозинството от шестима съдии обаче категорично отхвърли този аргумент. Главният съдия Джон Робъртс, подкрепен от петима свои колеги, подчерта, че правото да се налагат мита е неделима част от правомощието за данъчно облагане, което съгласно Член I от Конституцията на САЩ принадлежи изключително на Конгреса.

Решението на съда беше взето с мнозинство от 6 на 3 гласа. Направи впечатление, че трима консервативни съдии – Робъртс, Горсъч и Барет – се присъединиха към либералното крило, за да ограничат определеното от тях „трансформативно разширяване“ на президентската власт. От друга страна, съдиите Томас, Алито и Кавано останаха на особено мнение, аргументирайки се, че в контекста на международни извънредни ситуации и външна политика президентът трябва да има по-голяма гъвкавост.

Решението на Върховния съд постави под въпрос близо 142 милиарда долара, събрани чрез мита за последната година.

Трябва да се отбележи обаче, че Доналд Тръмп нерядко успява да намира алтернативни правни вратички.

Само четири дни след съдебното поражение, Тръмп се изправи пред Конгреса за годишната си реч „За състоянието на Съюза“, която стана най-дългата подобна в историята с впечатляващите 108 минути. Тръмп се опита да омаловажи този съдебен шамар, фокусирайки се върху икономическата достъпност и жизненият стандарт на американците. Той обеща по-евтин живот, докато същевременно нарече съдиите, назначени от самия него, „зависими от чужди интереси“:

„Използвах тези мита, събрах стотици милиарди долари, за да сключа страхотни сделки за нашата страна – както в икономически план, така и по отношение на националната сигурност. Всичко вървеше добре. Държави, които ни ограбваха в продължение на десетилетия, сега ни плащат стотици милиарди долари. И само преди четири дни се появи едно злополучно решение на Върховния съд на Съединените щати. Но добрата новина е, че почти всички държави и корпорации искат да запазят сделките, които вече са сключили, съзнавайки, че законовите правомощия, които аз като президент имам да сключа нова сделка, биха могли да бъдат далеч по-неблагоприятни за тях. Ето защо, въпреки разочароващото решение, тези мощни, спасяващи страната мерки, те спасяват страната ни с парите, които събираме, и опазващи мира – много от войните, които реших, бяха благодарение на заплахата от мита, нямаше да мога да ги реша без тях, ще останат в сила под формата на напълно одобрени и изпитани алтернативни законови разпоредби.“

Тръмп често се позовава на „Позлатеният век“ и по-специално на президента Уилям Маккинли, при когото митата са осигурявали близо половината от държавните приходи. Любопитно е, че през XIX век митата са били не само икономически инструмент, но и повод за сецесия. „Митото на мерзостите“ (Tariff of Abominations) от 1828 г., което е имало за цел да защити индустрията на Севера, е било толкова натоварващо за аграрния Юг, че се счита за една от първите искри, довели до Гражданската война.

Друг малко известен факт е, че през 1930 г., преди подписването на закона Смут-Хоули, над 1000 икономисти са подписали петиция до президента Хърбърт Хувър, предупреждавайки го за опасностите от мащабните мита. Той ги е игнорирал, което е довело до срив на световната търговия с 65% и е коствало властта на Републиканската партия за десетилетия. Днес Тръмп се опитва да пренапише тази история, твърдейки, че митата могат да заменят изцяло подоходното облагане, което би било най-радикалната промяна в американската фискална система за последния век.

Парадоксът „мита и по-евтин живот“ не убягна на критиците на Тръмп, какъвто от години е световноизвестният актьор Робърт де Ниро. Той участва в събитието „Състоянието на блатото“ – провокативен отговор на официалната президентска реч, а по време на интервю за подкаст не успя да сдържи емоциите си и се разплака:

„В крайна сметка се чувствам предаден от страната си. Тя не е длъжна да бъде съвършена, но трябва да се завърне към нашите ценности, които ни дадоха сила и човечност. Ако искате нашите лидери да носят отговорност, ако сте верни на Конституцията и върховенството на закона, ако искате САЩ да бъдат достойни за вашата любов, бъдете готови да излезем заедно на улицата и ще си върнем страната. Не може да разделяш хората. Не може да победиш по този начин. Вижте какво имаме. Вижте кого имаме там. Почти съдбоносно е да имаме това... това нещо там, което унищожава... опитва се да унищожи тази страна и може би дори не разбира защо. Така че от нас зависи да защитим страната. Хората трябва да се съпротивляват и да се съпротивляват и да се съпротивляват. Няма лесен начин. Няма да бъде лесно. Има момент в живота, в който осъзнаваш, че за да оцелееш по-добре да скочиш и да преминеш през огъня, защото ако не преминеш през огъня, няма да се измъкнеш. И точно това трябва да направим.“

Работата на професора от Нюйоркския университет Рут Бен-Гиат, експерт по авторитарни режими и пропаганда, се фокусира върху „силните фигури“ в историята. Как тя разчита безпрецедентния сблъсък между президента и Върховния съд?

"Фактът, че съдиите във Върховния съд се опитаха да спрат търговската политика на президента Тръмп, означава, че вероятно са били подложени на натиск от бизнес елитите. Знаем, че в авторитарни ситуации бизнес елитите са много важна сила в поддържането на „силните фигури“, а американският бизнес не е доволен от загубите и хаоса, причинени от митата, както и от прекъсването на търговията с толкова много различни държави. Затова предполагам, че те са действали вследствие на натиск от бизнес групи - както в страната, така и вероятно в чужбина.“

Професор Бен-Гиат акцентира в изследванията си върху ерозията на институционалното доверие. Но има и един чисто практически въпрос – парите. Докато Тръмп говори за икономическа независимост, данните показват, че именно американските потребители плащат сметката за търговските войни. Върховният съд на практика каза, че президентът не може еднолично да налага данъци под прикритието на „извънредни правомощия“. В речта си обаче Тръмп не даде знак за отстъпление. Напротив – той подписа нови укази за мита, заплашвайки с години съдебни битки. Въпросът е: как администрацията ще защити тезата си за „икономическата достъпност и жизнения стандарт“, когато съдът обяви основния ѝ инструмент за незаконен?

"Президентът Тръмп е авторитарен лидер, а тези лидери не заемат постовете си, за да постигнат повишаване на жизнения стандарт. Те не се вълнуват от общественото благо. Те са на власт - и това се отнася и за Виктор Орбан, и за други авторитарни управници - за да обогатяват себе си, своите приближени, своите служители и семействата им, а също и за да консолидират толкова много власт, че да бъде изключително трудно да бъдат свалени. И точно затова те посягат и на свободните и честни избори. Президентът Тръмп даде ясно да се разбере, че не е президент на всички американци. Той е президент само на онези, които го подкрепят, и не се интересува от ценовата поносимост. Това е нова тема за Републиканската партия, която бе възприета, тъй като Демократическата партия използваше темата за достъпността. Реалните действия на Тръмп обаче показват, че откакто е президент, той е натрупал над 1 милиард долара чрез корупционни практики и няма никакъв интерес да помага на работническата класа.“

Трансформацията на Доналд Тръмп не спира до икономиката. Ако се върнем назад, той изгради голяма част от политическата си идентичност върху критиката към „вечните войни“ и американската инвазия в Ирак. Преди изборите той говореше за прибиране на войниците у дома. Днес обаче реалността е друга – масирано присъствие в Близкия Изток и ескалиращо напрежение с Техеран. Професор Бен-Гиат обяснява неговата метаморфоза от „изолационист“ в „ястреб“ и как това се връзва с опита му да овладее структурите за сигурност в САЩ:

"Някои хора определиха президента Тръмп като застъпник на ненамесата. Това никога не е било така. Както казвам от януари 2025 г., президентът Тръмп е на поста си, за да решава проблемите на Владимир Путин, да бъде съюзник на автократите, и той предприе радикални промени, за да сложи край на присъствието на Съединените щати като демократичен съюзник по света и да прекрати ролята на САЩ като подкрепящ член на колективната сигурност. Когато авторитарните лидери попаднат в своеобразен „балон“, в който се заобикалят с ласкатели и хора, които единствено ги хвалят, те губят всякаква обективна обратна връзка. Тогава те започват да налагат политики, измислени единствено в собствените им глави, които предизвикват недоволство сред населението - и точно такъв винаги е бил случаят с митата. В подобни моменти, вместо да преосмислят поведението си, виждайки как популярността им спада, те стават още по-агресивни. Често именно когато се чувстват уязвими или несигурни, те предприемат агресивни военни действия в чужбина. Това действително е опит да се отвлече вниманието на обществеността от огромната непопулярност, която неговите политики и самата му личност предизвикаха. Сега е изключително опасно време за Америка. Президентът многократно е етикетирал не само съдиите като „нелоялни“, но в миналото е наричал и цялата Демократическа партия „паразити“, използвайки език, заимстван от нацизма. Президентът Тръмп прилага „авторитарния наръчник“ срещу съдебната власт, прочиствайки Министерството на правосъдието от всякакви критици. Това, което прави Америка, има изключително сериозни последици за целия свят, а в момента американската демокрация е в много критично състояние.“

Прецедентите, които Тръмп създава, не секват – от опитите за влияние върху Федералния резерв до атаките срещу свободата на словото и съдебната власт. Залогът, споредредица наблюдатели, вече не е просто търговска сделка или данъчна ставка, а самият механизъм на американската демокрация. Извън съдебната зала другият значим лакмус за нейната посока ще е реакцията на американското общество на междинните избори през ноември.