Русия руши Украйна заради недостиг на прехващачи за балистични ракети

667 милиарда долара - на толкова Световната банка оцени социалноикономическата цена на четирите години война за нападнатата страна - Украйна.

Цената, която не може да бъде изразена в пари: над 15 хиляди мирни жители, чиято гибел е потвърдена от Мисията за наблюдение на човешките права в Украйна; 55 хиляди загинали войници (според твърдение на президента Зеленски пред френски медии); повече от 90 хиляди безследно изчезнали цивилни и военни (по сведения на специалния комисар Артур Добросердов за "Украинска правда").

Бежанци са една четвърт от украинците – близо 11 милиона души. От тях над 6 милиона в чужбина, а 4 милиона и 600 хиляди са "вътрешно разселени" в собствената си страна.

Реалният брутен вътрешен продукт, пак според Световната банка, е 21 на сто под равнището на довоенния. Материалните щети върху жилищния фонд, транспортната и енергийната инфраструктура се оценяват на повече от 125 милиарда долара. В тази сметка не влизат опустошенията от началото на годината. Тя продължава да набъбва с непрекъснатия поток от ракети, бомби и дронове, който се "излива" върху страната.

Погромът и разрухата се увеличиха още повече от началото на годината заради неколкократните пробиви в противовъздушната отбрана на страната. Най-видимият ефект от руските бомбардировки бе прекъсването на отоплението и тока за стотици хиляди киевчани навръх най-големите студове от последните години. Но последиците за икономиката и фиска са далеч по-трайни. Дефицитът на електроенергия вследствие на руските удари по топлоцентралите, според анализ на Ройтерс, достигна 30 на сто. Прекъсванията на електрозахранването и транспорта наложиха намаляване на производството в редица сектори, намаляване на данъчните постъпления и увеличаване на инфлацията (над 7 процента). Въпреки "забележителната твърдост", демонстрирана от украинците, "изключителна несигурност" продължава да тегне върху икономиката на страната, констатира в четвъртък Международния валутен фонд.

Отпуснатият от Фонда тази седмица заем от 8 милиарда долара покрива незначителна част от прогнозираната 136-милиардна дупка в украинския бюджет за следващите 4 години. Растежът, на който разчитат в Киев и западните столици, се крепи главно на бума в оръжейната индустрия. Но и тя е подложена на същия натиск като останалите производствени сектори (даже по-голям заради специалното "внимание", което ѝ отделя руското командване при подбора на мишените си).

Всички тези обстоятелства превръщат противовъздушната отбрана в един от решаващите фактори за изхода от руско-украинския двубой. Украйна губи към момента, но може да подобри шансовете си до следващата зима, смята Густав Гресел от Националната академия по отбрана на австрийските въоръжени сили.

Още в края на 2023 година - броени месеци след краха на контраофанзива в южна Украйна - президентът Володимир Зеленски поведе лобистка офанзива във Вашингтон и Давос, за да добие помощ за следващия си приоритет: превъзходство във въздуха и укрепване на противоракетната отбрана. "Защото този, който контролира небето, ще определи кога и как войната ще приключи", обясни Дмитро Кулеба, тогавашният министър на външните работи. Броени месеци по-късно (през юни 2024) най-голямата водноелектрическа централа в Украйна - Днепърската, бе в "критично състояние" след шестия поред масиран удар.

Причината тогава бе липсата на боеприпаси за зенитните комплекси, доставени от западните партньори на Киев. Същото се случва и днес. Според Зеленски, само ден забавяне в доставките на ракети-прехващачи PAC-3 за зенитните системи Пейтриът през януари е струвало непоправими щети върху топлоцентралите около Киев. За разлика от предходните зими, през тази недостигът се прояви още през ноември и стана хроничен, отбелязва Густав Гресел.

"Наблюдаваме забавяне в доставките и недостиг на боеприпаси за зенитните системи на практика през цялата зима. Особено драматична бе ситуацията през януари. Тогава руснаците поразиха ред електроцентрали не само край Киев, но и в Харков, Одеса, Лвов и на други места".

За Гресел това е резултат от промяната в американската политика при президента Доналд Тръмп. При предшественика му Джо Байдън Украйна бе приоритетна дестинация за доставките на ракети-прехващачи, високо ценени заради ефективността си срещу балистичните ракети. При Тръмп това вече не е така.

"Пейтриът е зенитно-ракетен комплекс, търсен навсякъде по света. Купувачите са много, особено при настоящата ситуация в Близкия изток. Украйна (нейните донори) или трябва да платят много повече, или да се конкурират с тези купувачи".

Досега европейците можеха да компенсират забавянето на поръчките чрез доставки от собствените си запаси прехващачи. Но сега и европейските запаси са на изчерпване. А Съединените щати имат други приоритети, сочи Гресел.

"Министерството на войната смята, че Америка трябва да съхрани запасите си от Пейтриът за извънредни ситуации в Близкия изток и Азия … за да защитава американските бази от потенциални ирански удари".

В интервю за Би Би Си тези дни Зеленски разкри, че страната му лобира за получаване на лиценз да произвежда сама Пейтриът и PAC-3 - до този момент без успех. Всъщност, отбелязва Гресел, Германия е лицензиран производител на ракети-прехващачи за Пейтриът още от 80-те години на миналия век - на финалната права на Студената война. Преговорите с компанията Raytheon за реактивиране на производството на прехващачи РАС-2 започват веднага след началото на пълномащабното руско нашествие в Украйна през 2022 година.

"Окончателните договорености бяха подписани към края на 2024-та. Ракетите ще излязат от производствените линии през 2027-а. Това, за съжаление, е голямо закъснение, но и правителството на (предишния германски канцлер Олаф) Шолц не се беше разбързало така, както администрацията на Байдън", коментира Гресел.

Прехващачите, най-пригодени да неутрализират балистичните ракети, са всъщност PAC-3.

"Но понеже договорът с Lockheed Martin бе подписан едва през 2025-а, тези ракети ще могат да бъдат произведени едва през 30-те години - уреждането на производството за такава сложна оръжейна система изисква наистина много време. … Тази война е наистина продължителна, но дори и 30-те години вече ще дойдат малко късно за Украйна. Поне за тази война".

Европа също произвежда зенитни системи, способни да прехващат балистичните ракети - SAMP/T, които ползват ракети-прехващачи Aster-30.

"Продукцията на тези прехващачи - Aster-30, е много малка - французите ще произведат през тази година около 300, което е на половината от РАС-3, които американците произвеждат за Пейтриът … което пак е твърде малко, предвид факта, че руснаците се канят да произведат 1 000 балистични ракети тази година".

"Така че Украйна трябва да унищожи поне част от тези ракети или докато са на фабричните линии, или в арсеналите, или на пусковите им установки. Без подобен род активна отбрана и превантивно елиминиране на балистичните ракети количественото съотношение никога няма да играе в полза на украинците".

Като пример за такава "активна отбрана" Гресел сочи атаката от миналата събота (21 февруари), когато украинска крилата ракета "Фламинго" достигна и порази ракетния завод във Воткинск, 1 400 км навътре в Русия. Изводът е, че Европа трябва да помогне на Киев да увеличи производството и да усъвършенства тези ракети. Ударните дронове FP-1 и FP-2, макар и доста по-евтини и по-масови, не могат да свършат същата работа, защото нямат същата скорост, обсег, пробивна мощ и боен заряд. Но могат да бъдат използвани за изтощаване на руската противовъздушна отбрана. Тази година могат да се появят и първите украински балистични ракети.

"Балистичната ракета има доста по-голям шанс да порази целта. Обсегът ѝ, разбира се, е много по-малък в сравнение с този на крилата ракета като "Фламинго". Украинските ще летят до 500 км (т.е. до 300 км навътре в руска територия, понеже трябва да бъдат изстрелвани от дълбокия тил на Украйна). Шансът им да ликвидират руските противовъздушни системи и да отворят път за дроновете е много добър".

"Преодоляването на отбранителния периметър на едно оръжейно предприятие, което произвежда руския балистични ракети, е много комплицирана операция. Трябва да разузнаеш отбранителните средства, разположени по периметъра. Трябва да приложиш електронни средства за заблуда на противника. След това да използваш дронове, за да претовариш неговата противовъздушна отбрана или балистични ракети, за да я унищожиш. Да организираш няколко рояка крилати ракети с различна траектория, така че руските изтребители да могат да елиминират само един рояк, но не и всички".

Украйна трябва да увеличава производството на тези оръжия под постоянните удари на Руската федерация. Освен преките попадения (каквото наскоро понесе фабрика за "Фламинго" в Западна Украйна), ударите по електропреносната мрежа и прекъсванията в електроподаването също възпрепятстват украинската отбранителна индустрия. Придаването на автономни енергоблокове подобрява електрозахранването на оръжейните предприятия, но ги прави по-забележими за далекобойните разузнавателни дронове на руснаците. Затова ...

"Украйна се опитва да изнесе в чужбина най-енергоемките етапи на производството на някои оръжейни системи или чрез договори с европейски предприятия, или чрез изграждане на украински предприятия в западни държави".

В изпълнение на този замисъл, Валери Залужни, украинският посланик в Лондон, обяви тези дни, че е заработила първата украинска фабрика за дронове във Великобритания. Но ...

"Няма как Европа да замести опита и масовото производство на дронове, просто защото Европа не е в състояние да ги произвежда в такива количества. За да продължи това масово производство, Украйна се нуждае от електроенергия. И от работна ръка".

"Ако, например, големите градове станат необитаеми заради прекъсването на отоплението и тока и хората се изселят в Западна Европа, това ще означава, освен всичко друго, и загуба на работна ръка за отбранителната промишленост. А Украйна вече изпитва недостиг на квалифицирана работна ръка, особено за оръжейния бранш", сочи Густав Гресел. За него възможното решение за по-добра защита на оръжейните предприятия в Украйна е в дроновете-прехващачи.

След поредица от изпитания технологичните препятствия бяха преодолени и през тази година ще започне наистина масово производство на тези малки безпилотни апарати, способни да засичат, застигат и свалят безпилотниците на противника. Именно в това е шансът следващата зима да бъде по-благоприятна за Украйна:

"Повишената ефективност на дроновете-прехващачи ще затрудни много руснаците в локализирането не само на украинските зенитчици, но и на оръжейните предприятия. Ще повиши защитеността на логистичните линии. Ще позволи съхраняването на повече противовъздушни ракети за прехващане на руските крилати и балистични ракети, вместо да бъдат похабявани за борба с дронове".

Въпреки несравнимо по-малкия си БВП и икономическите си проблеми, продукт на западните санкции, Русия днес превъзхожда ЕС и САЩ, взети заедно, в ключови оръжейни производства.

"Затова Украйна е толкова важна днес - Европа не е в състояние да издържи широкомащабна война с Русия без американска подкрепа. А такава подкрепа при Доналд Тръмп далеч не е сигурна".