С демилитаризирана зона в Донбас Украйна рискува да загуби и тази земя

Териториалният спор за Донбас често е сочен като основната причина за неуспеха на руско-украинско-американските преговори за прекратяване на войната.

Още през 2014 година Москва овладя - чрез своите политически марионетки и директна военна интервенция - двата главни града на Донецка и Луганска област. След четири години боеве Луганска област е практически изцяло окупирана. Но Донецка все още е разделена. Украинците продължават да държат около 5 хиляди квадратни километра с Краматорск, Словянск и редица други по-малки селища.

Администрацията на Тръмп вярва, че едно доброволно изтегляне на украинските войски от тези силно укрепени територии може да сложи край на войната още утре. И като компромис предлага въпросните 5 хиляди квадратни километра да бъдат превърнати в демилитаризирана "свободна икономическа зона".

Кремъл, изглежда, прегърна идеята, като обеща да не въвежда армията си във въпросната зона, а само тежковъоръжените си вътрешни войски. И много много не говори за другите мирни условия, формулирани от Владимир Путин още през 2022-ра и повторени през 2024-а - за демилитаризация и неутрален статут на Украйна, международно признание на Запорожие и Херсон, наред с Донбас, за руски територии и снемане на санкциите.

Може ли наистина планът за демилитаризация на Донбас да успее, т.е. да спре най-кървавата война в Европа от последните 80 години? Отговорът на британския военен историк Лорънс Фридман, професор от Кралския колеж в Лондон, е негативен.

Може би най-известните от историята примери за демилитаризирани зони са германската между двете световни войни и корейската, установена през 1953 година. Корейската, дълга 250 и широка едва 4 километра, просъществува и до днес, главно благодарение на въоръжените до зъби армии от двете ѝ страни и значителният американски военен контингент, който пази Сеул. Германската е установена с Версайския договор по протежение на двата бряга на Рейн с идеята да предпази Франция от бъдеща агресия на реваншистка Германия. Демилитаризираната зона е установена през 1919 година. Хитлер я милитаризира наново през 1936-а - само шест години след като я напускат последните съюзнически окупационни войски.

На фона на тези примери шансът Донбас да бъде изобщо демилитаризиран изглежда нищожен. Първо, защото Украйна не е победена, както Германия през 1919-а.

"Проблемът с предложената демилитаризирана зона в Донбас е, че въпросното предложение всъщност е замислено като заобикаляне на териториалния спор между Киев и Москва. Администрацията на Тръмп продължава да притиска Украйна да предаде практически на Русия спорните части на Донецка област, които руснаците не успяха да завоюват. … Не мисля, че тази идея ще проработи, защото украинците няма да се съгласят да се изтеглят, без руската армия да направи същото", отбелязва Лорънс Фридман.

"Когато говорим за такава широка ивица територия, тя би трябвало да разполага с полиция. Имахме подобен вариант след Минските споразумения от 2014-2015 година. Тогава мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа трябваше да наблюдава какво се случва по разделителната линия в Донбас. Но тя нямаше ресурси и мандат да пресича нарушенията на примирието. Това бе механизъм за наблюдение, а не за налагане на примирието", припомня Фридман.

В публично обсъжданите планове на т.нар. "Коалиция на желаещите" Великобритания и Франция изразяват готовност да пратят "подсигуряващи" войски в Украйна в случай на примирие. Но подчертават, че тези войски ще бъдат далеч от фронта. А, както отбеляза кореспондентът на Wall Street Journal по отношение на плановете за активиране на гаранциите за сигурност в рамките на 72 часа, през 2022-ра на руската армия бяха достатъчни само 1-2 денонощия, за да стигне до покрайнините на Киев и да прокара сухопътна връзка с Крим.

Както и при други предложения на Тръмп и Уиткоф, руснаците се показват заинтригувани и конструктивни. Така реагира и съветникът на Путин Юрий Ушаков, когато идеята за демилитаризирана зона бе представена миналия декември.

"Когато бе лансирано предложението, отговорът на руснаците бе "Добре, но ще трябва да разположим в зоната нашите вътрешни войски - Росгвардия. Ако това се бе случило, много скоро щяхме да видим една не толкова правдоподобна демилитаризирана зона", смята Лорънс Фридман.

Думите на Ушаков не допускаха никакъв компромис с претенциите на Москва за суверенитет над целия Донбас - независимо дали украинските власти ще проведат или не референдум по въпроса.

Претенциите на Москва по отношение на цяла Украйна днес наподобяват силно проектите на някогашния Съветски съюз за Германия непосредствено след Втората световна война. Веднага след като съкрушават нацисткия режим, руснаци, американци, британци и французи разделят доскорошния Трети Райх на четири окупационни зони. Няколко години по-късно в зоните на западните съюзници е образувана Федерална република Германия. В съветската източна зона се формира Германската демократична република. През 1952 година - точно година преди смъртта си - съветският диктатор Йосиф Сталин изпраща във Вашингтон, Лондон и Париж предложение за обединяване на Германия. И до днес историците не могат да решат искрено ли и е било това предложение. Безспорно е само намерението на Сталин да предотврати превъоръжаването на Германия под американска егида и да извлече възможно повече репарации от богатите западни зони. Безспорно е също така, че на онзи етап - три години след краха на Берлинската блокада и старта на Студената война, планът за спасяване на германското единство е напълно нереалистичен.

Визията на Путин за Украйна днес прилича донякъде на Сталиновата визия за Германия тогава. Украинските граници се изместват на северозапад, също както германските са изместени на запад през 1945-а. Украинските въоръжени сили трябва да бъдат ограничени по численост и въоръжение също както германските. Украйна трябва да остане военнополитически неутрална, също както Сталин се е надявал за Германия.

Надеждите на Сталин не се оправдаха, защото трябваше да дели победата си със западните съюзници. Надеждите на Путин не се сбъдват, защото дори няма победа, която да дели. И до днес Донбас, Запорожието и Херсон остават незавоювани. А досегашните завоевания представляват в голямата си част обезлюдени и опустошени градове, където животът трудно ще се върне, сочи Лорънс Фридман:

"Проблемът на Путин е в целите, които сам зададе твърде дефинитивно през юни 2024-та. Цели, които няма как да изпълни. По тази причина днес иска Украйна да се признае за победена, макар това да не е така. Дори ако руснаците превземат всички територии, които обявиха за анексирани през септември 2022-ра, пак ще останат неизпълнени изисквания като това колко големи ще са украинските въоръжени сили; каква роля ще имат планираните чуждестранни войски на украинска територия; оръжията, с които Киев ще може да възпира бъдеща агресия. Всички тези изисквания бяха поставени, защото целта бе всъщност Украйна да бъде покорена. Но усилията на Путин не го доведоха доникъде".

"Руската офанзива днес е застопорена. През последните седмици протича ограничена по-обхват, но значима по ефект контраофанзива на украинците (на южния фронт). Руснаците няма как в близко бъдеще да завладеят всички територии, за които претендират. Естеството на бойните действия днес просто не позволява на никоя от воюващите страни да предприеме масирано настъпление. За съжаление, администрацията на Тръмп още не е схванала това. Но ако някога го схване, ще схване и това, че ще бъде по-полезно да принуди Путин да осъзнае, че по-нататъшни атаки ще са безполезни".

Санкциите срещу "Лукойл" и "Роснефт" и натискът върху Индия да спре да купува руски петрол явно не са достатъчно убедителни за Путин.

Фридман предполага, че аргументът на руския лидер за продължаване на т.нар. специална военна операция е политически, а не икономически:

"Поставен е натясно. Поради икономическия натиск му е трудно да продължи войната, но може и ще я продължи. Но това няма да го доведе доникъде. Въпросът е кога ще го осъзнае и кога ще бъде готов да понесе политическия удар от признанието, че тази война не е донесла на Русия това, което той обеща".

Но все пак изборът пред Путин е по-лесен, отколкото пред Зеленски.

"Ако Путин пожелае да сложи край на войната и да демонстрира голяма победа, той може да го направи и без отстъпки от американците и европейците. Той все пак контролира руските медии също така, както контролира и руската политика".

От своя страна, украинският лидер няма как да пренебрегне военното укрепване на Москва и усилената русификация в окупираните територии.

"В случай на примирие винаги ще има риск разделението на Украйна да остане завинаги, както се случи в Корея. За Украйна това ще означава да загуби завинаги една пета от земите си. Но (по време на Студената война) дълго време изглеждаше, че Германия също ще остане разделена. Не е ясно какво ще се случи този път".

Затова никой в Киев - поне досега - не се показва готов да изостави Донбас на шанса:

"Украинците знаят, че връщането на окупираните земи ще бъде много трудно. Затова са абсолютно решени да не отстъпват повече земи".

Цялото интервю на Добрин Йотов с Лорънс Фридман в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.