Русия разполага с ресурс да продължава войната в Украйна, но не и да я спечели

Русия разполага с необходимия ресурс да продължава войната в Украйна, но не и да я спечели, смята руският политолог и преподавател в Свободния университет в Рига Дмитрий Орешкин.

Липсата на категорична победа обаче и неясното бъдеще провокират все по-голямо недоволство сред населението и все повече руснаци си задават въпроса за високата цена за продължаващото вече пета година кръвопролитие - хиляди жертви на фронта, буксуваща икономика и украински ракети и дронове над руските градове.

Въпреки това, смята Орешкин, за Владимир Путин и обкръжението му засега е по-изгодно да продължават войната, към която успешно са се адаптирали. След прекратяването ѝ към съществуващите вече социални, икономически и демографски проблеми ще се прибави още един - от фронта ще се завърнат стотици хиляди войници, чиято повторна интеграция в обществото е под голям въпрос.

Дмитрий Борисович, точно преди две години в Рига с Вас разговаряхме по повод втората годишнина от началото на войната в Украйна. От тогава изминаха още две години. Какво се промени за Русия през това време?

Все пак ми се струваше, че след като се сблъска със сериозни и дългосрочни проблеми, Русия ще се осъзнае. През това време стана ясно, че путинова Русия не е способна да го направи. Тя трябва да бъде принуждавана и спирана със сила.

През последната година Русия превзе по-малко от един процент от територията на Украйна, жертвайки около 100 000 убити войници и около три пъти повече ранени.

Изминалата година може да бъде описана като година на разочарование за онези, които се надяваха, че проблемите ще се решат с идването на власт на Тръмп. Оказа се, че Путин манипулира Тръмп далеч по-успешно, отколкото Байдън. Ясно е кой е агресор и кой жертва на агресията. За Тръмп обаче това няма никакво значение, важното е той да бъде провъзгласен за миротворец.

Войната дойде на руска територия. Преди тя беше някъде далеч и я даваха по телевизията, а сега започнаха да падат ракети в Татарстан, в Смоленска или в Ростовска област. Изглежда, че това ще продължава и занапред - разрушителна и безсмислена размяна на въздушни удари, която все повече дразни руснаците, включително представителите на патриотичната общественост.

Усещането за неясно бъдеще, за неясните рамки на бъдещия мир и за това какво всъщност иска Путин постепенно се прокрадва в масовото съзнание. Може би това е най-важната новина през последната година. За какво всъщност воюваме? Ясно е срещу кого, но каква е целта ни? Какво искаме? Да защитим руския народ? Опитайте се да защитите поне населението на Белгород, който преди живееше съвсем мирно, а сега се превърна в прифронтови град!

Изказванията от тази седмица и на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, и на министъра на външните работи Сергей Лавров създават впечатлението, че Русия не бърза да прекратява войната. Има ли за целта необходимите човешки ресурси или все пак ще ѝ се наложи да проведе нова мобилизация?

Русия има достатъчно ресурси да съществува и да продължава войната, но няма достатъчно ресурси да победи. Ако ги имаше, за четири години щеше да е победила. Следователно тази месомелачка ще продължава да работи. В същото време три месеца подред Русия губи на бойното поле повече хора, отколкото успява да мобилизира за милионите рубли, които им обещава. Това е сериозен проблем, защото означава, че путиновият модел за компенсиране на загубите вече не се справя със задачите си. Следователно все по-често се налага да се мисли за мобилизация.

Защо Путин не иска мобилизация? Защото след обявяването на частичната мобилизация през есента на 2022 г. 700 хиляди мъже веднага напуснаха страната. На трудовия пазар в Русия има около 70 милиона души. 700 хиляди е един процент. Ако извадите от икономиката един процент от работната сила, при това квалифицирана, защото три четвърти от напусналите бяха с висше образование, това означава спад на икономиката с един процент. Следователно Путин се бои от нова мобилизация, защото тя ще доведе до нова миграционна вълна.

За мен лично е очевиден изводът, че Путин няма да проведе мобилизация преди да затвори границите, за да не могат хората да бягат и преди да унищожи информационната инфраструктура, която позволява на потенциалните мигранти да общуват помежду си и да съгласуват общи действия.

Най-вероятно Путин няма да я обяви официално мобилизация. Ще призовават хората в армията и там ще оказват натиск над тях да подпишат договор и да станат доброволци. За едно 18-годишно момче е много трудно да устои на натиска на офицерите и старите войници, които имат интерес да го изпратят в месомелачката. На тях за това им плащат, стимулират ги и ги поощряват. Това по никакъв начин не стимулира икономическото и демографското развитие на страната. В дългосрочен план Путин успешно убива бъдещето на Русия.

Териториалният спор за Донбас засега изглежда неразрешим. Путин настоява на получи оставащите под украински контрол територии, а Зеленски категорично отказва да му ги предаде. Има ли изобщо изход от задънената улица?

Путиновият елит осъзнава, че възможностите му са ограничени. Не зная дали го осъзнава персоналният Путин, но колективният със сигурност го осъзнава. Затова си мисля, че трябва да се излиза от войната по един или друг начин. Това трябва да стане обаче с победоносно изражение на лицето. Путин сам се вкара в ситуация, при която победоносното изражение е невъзможно, ако Зеленски не му отстъпи тези 5-6000 квадратни километра.

За Зеленски този вариант е крайно неблагоприятен и едва ли е приемлив. А за Путин? Той вече включи в конституцията и провъзгласи за руски Херсон и Запорожие. В същото време постоянно ни говорят за духа на Анкъридж. А той е пределно ясен - Украйна трябва да предаде целия Донбас, а на другите участъци от фронта войските да спрат там, където са в момента. Т.е. Русия се отказва на свой ред от претенциите си към Херсон и Запорожие.

През настоящата година ще се увеличава натискът и над Зеленски, и над Путин, включително от страна на Съединените щати. Ще се усилват позициите на Европа, която дълго време не искаше да се събуди, но най-накрая го направи и която е принудена да увеличава военното си производство. Развръзката е проста: или ядрена война, защото Путин не може да победи по друг начин, или някаква жалка сделчица, по силата на която и двете страни да останат неудовлетворени.

Надявам се, че нещата ще се развият по втория сценарий, но не мога да изключа напълно и първия, просто защото с всяка изминала година Путин изглежда все по-безумно. Имам предвид индивидуалния Путин. Колективният едва ли би искал такова нещо. Ако се тръгне в такава посока, възможно е колективният Путин да вземе решение за отстраняването на индивидуалния.

Притесняват ли се в Кремъл от завръщането на участниците във войната, след като тя рано или късно бъде прекратена?

Разбира се, че в Кремъл мислят за това. Това обаче е само част от проблема. Главният проблем е, че за колективния Путин негативните последици от прекратяването на войната засега изглеждат по-големи от негативните последици, свързани с продължаването на войната. Те знаят как да живеят, докато войната продължава. Трябва да провеждат псевдомобилизация, да заливат населението с мобилизационни лозунги и да обясняват, че трябва да се сплотим, защото сме обкръжени от врагове. Те могат да управляват тази ситуация и да реализират в нея собствените си интереси. Ако обаче войната приключи, ще възникне непредвидима ситуация, в овладяването на която нямат опит.

Първо, на фронта има 700 хиляди души. Това са мъже, които са свикнали да боравят с оръжие, които са убедени, че законът няма значение, а правото е на страната на силния, които са се изхранвали от войната и чиито заплати са били в пъти по-високи от заплатите, които са получавали в цивилния живот като електротехници или шофьори. Прочетете повестта за капитан Копейкин на Николай Василиевич Гогол. Ще се появят бандитски групировки, ръководени от осакатения във войната условен капитан Копейкин.

Цялото интервю на Ангел Григоров с Дмитрий Орешки в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.