След 150 години бобрите се завърнаха в България

След повече от век и половина отсъствие, бобрите отново се появиха по българските реки. Археологически данни сочат, че те са били обитатели на Дунавската равнина още преди 5000 години, но през XIX век видът изчезва заради лов и унищожаване на местообитанията. В периода 1998-2003 г. са освободени бобри в Румъния в поречието на река Олт. С течение на времето бобрите достигат до река Дунав и се разпространяват по нейните притоци. След първите сигнали за завръщане на бобрите, екип от учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките (ИБЕИ-БАН) стартират изследване на бобрите с най-модерни методи. За учените е важно да разберат нагласите и общественото мнение към това интересно животно, завърнало се наскоро в България, а първата цел, която си поставят те е да установят вида и произхода на бобрите, а след това да преминат и към неговото проучване и опазване. По този повод в предаването "Следобед за любопитните" гостуват трима от участвалите в изследванията – доц. Йордан Кошев, гл. ас. Мария Качамакова и докторанта Полина Никова.

"Това завръщане на бобрите в България говори за една много силна природозащитна дейност, защото те не са се върнали сами, а са били освободени с такава цел в Румъния, да се върнат. Второ това говори и за това, че в България има запазени местообитания, които позволяват тези бобри да дойдат и установят в България. Бобрите са нощни животни и за да няма засичане с основния си враг – човекът, той се крие добре. Рибари са ги виждали. При мен случаят бе такъв. Открихме бърлога на бобър и аз след седмица отидох на мястото да сложа фотокапани и в този момент един екземпляр бе излязъл на няколко метра от нас и удари по земята с опашката си, това е неговата защитна реакция, след което се гмурна във водата. Така разбрахме, че не трябва да стоим там. Тези фотокапани по автоматичен начин заснемат животните и техния живот. Не можем да се ангажираме с данни колко бройки бобри населяват земите ни, тъй като трябват допълнителни проучвания за това", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Йордан Кошев.

"Бобрите не са толкова популярни, макар че все повече хора разбират и за радост са позитивно настроени. Две са местообитанията, където сме ги наблюдавали. Едното е по река Дунав, а другото е по нейните притоци Янтра, русенски Лом и други реки, които се вливат в река Дунав, получаваме сведения за популации на бобри. Вече можем да кажем, че се чувстват добре и се разселват на юг. През последните три години при нашето генетично изследване установихме, че бобрите в България са от вида евразийски бобър, този вид, който се е срещал тук и преди. Крайно време е да бъден обявен за защитен вид.

При това проучване установихме, че похапват върба и топола, които намират покрай реката и не навлизат навътре в сушата. Нагризани дървета сме намирали най- много на 10 метра от брега на реката. Нашите наблюдения показват, че бобрите избягват хората, но има и колеги, които са ги виждали. Тепърва ще продължим да проучваме разпространението на бобрите на територията на България, ще се опитаме да направим и оценка за неговата численост. Преди това обаче започнахме едно проучване на обществено мнение и отношение към бобрите, защото за момента основния техен враг е човекът. За това е важно да разберем какво си мислят хората за него и да опазим този завърнал се вид. По този повод провеждаме и анкета, която може да се открие на сайта на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. В нея чрез няколко въпроса ще разберем и това обществено отношение към този нов вид, който неизбежно засяга всички, живеещи на тази територия." – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" главен асистент Мария Качамакова.

"Този вид бобър е бил широко разпространен вид в цяла Европа и Северна Азия. Масовото му убиване заради козината и месото, обаче, водят до унищожаването на естествените му хабитати. Така до края на 19 век и началото на 20 век, европейският бобър се оказва застрашен и изчезващ вид в европейските и балканските територии. От пробите, които събрахме при изследването установихме, че това е от вида евразийски бобър ( fiber), а не от инвазивния чужд вид северноамерикански бобър (C. Canadensis). Много време тези два вида са смятани, че са били един вид, защото те по външен вид много си приличат, но учените установяват, че тези два вида имат различен брой хромозоми, което е доказателство за тяхното различие и не могат да се кръстосват. За сега не може да се каже колко бройки от бобрите има на територията на България, тъй като проучването е целяло установяването на вида, местообитанията, какви дървесни видове предпочитат да нагризват и се хранят, както и методите чрез които можем да ги откриваме и наблюдаваме, с цел прякото проследяване на живота им и тяхното опазване. За момента няма данни българските бобри да правят бентове, разказа в ефира докторантът и част от екипа Полина Никова.

Целият разговор на Ани Костова с доц. Йордан Кошев, гл.ас. Мария Качамакова и докторант Полина Никова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.