Надежда Цветкова: Любовта е моят двигател

Не е лесна работа да представиш човек, който е известен и да го накараш да сподели неизвестни неща за себе си. 

 

Надежда  Цветкова е  кинорежисьор, който се доказа  с качествата си на продуцент.  Работила е  със световни имена в киното,  била е част от екипа на  любими български филми.  Сериалът „ Вина“ така преобръща живота и сетивата й, че зарязва родната София и се премества да живее в санданското село Капатово. 

 

Там открива  любовта си към виното не просто като божествена напитка, а като култура. Има сериозни планове да направи района  световна дестинация , събирайки   в едно  уникална природа,  история, археология, изкуства.

 

Надежда е отдаден на работата и идеите си творец, майка на три дъщери,  истински приятел, който вярва, че любовта е двигател. На всичко. Нейната рецепта за щастие е  правото на избор. А тя избира красотата и не обича да прави компромиси.

 

С  Надежда  Цветкова разговаря Кети Тренчева:

 

Надежда Цветкова, коя всъщност си ти?

Много ми е трудно да се самоопределя. Аз все още, макар и на 50 години, се чувствам като един хлапак хулиган. Наистина такова ми е вътрешното себеусещане. Спомням си, че тук, в Благоевград, когато бях студент, моя приятелка от актьорската гилдия тогава – пак студенти и млади – се събирахме по купони, разбира се, постоянно, и тя казваше: „Аз не мога да те схвана на теб. Ем слушаш джаз музика, ем прихващаш от всичките диалекти.“

Това е като темперамент. Иначе коя си? Едно момиче, израснало в София, тръгнало към киното.

Аз още на 6 години си поръчах за рожден ден фотоапарат. Спомням си първия „Зенит“, който придобих от мама и тате. И виждам в картини до ден днешен. От малка виждам в картини, аз много рисувах. И това във фотографията полека-лека ме преведе към киното. Защото много ми харесват разказите в картини. Много ми допадат – дори по-малко, толкова по-добре. Защото красотата е чувство, според мен.

Така е, но животът не е само красота. Как бягаш от другото?

Все си мисля, че е въпрос на избор. Аз и заради това избягах от София, която спря да ми бъде красива. Винаги има две страни на този свят. Всичко има две страни. Когато избереш да си от светлата, е въпрос на една крачка.

Красивото, обичта и вдъхновението също си имат своя нелек път. Има препъвания, има катаклизми. От това как бягаш?

 

Безспорно не бягам.

Минаваш през него?

Не бягам, защото не ме е страх. Не ме е страх, че може да има обрат. Имала съм своите трудни, много трудни моменти, които никой не може да контролира. Те са извън моя контрол, извън контрола на човечеството въобще. Болести, през които близки… знаеш колко е. Така си спомням – беше с дъщеря ми, когато беше в кома. И хората казваха, медиците, че са много малки шансовете, с много усложнения. Беше на под 3 годинки. И когато ти казват, че ѝ остават 48 часа, аз някакси не го допуснах вътре в себе си. И аз не знам как става това.

Това вече според мен е доказателство, че имаме повече сили, отколкото знаем, че имаме.

Вярваш ли в Бога?

Вярвам в Бог, но не този, който е в църквата. Смятам, че Бог е в много повече измерения.

Любов, Зара и Гид – родени за година и нещо?

Точно. През една година, точно на една дата. И трите.

И трите са на една дата?

Да, трите са на една дата. През 2007 се роди Любов – на 16 август. Близнаците се родиха също на 16 август. Просто беше като дежавю. През 2008 му отива да раждам близнаци.

Виждаш ли знак в това? Знак на съдбата.

Аз виждам във всеки Божи ден знаци за живота ми. Имам чувството, че има някаква щастлива звезда над мен. Само фактът, че оцелявам след всякакви изпитания.

Добър продуцент ли си на житейския филм?

Така ми се струва. Въобще се чувствам удовлетворена.

Много строг родител ли си? Усещат ли любовта?

Усещат я. Да, имаме моменти, в които: „О, мамо, липсваш ми.“ Разбира се, събираме се, виждаме се. Или понякога те ми идват на гости. Много е сладко. Но определено това ги направи по-отговорни и според мен по-сплотени и по-добри хора. Защото видяха, че не е толкова лесно. Но не е толкова трудно. Да.

 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.