Два български обекта получиха Знак за европейско наследство за 2025 г.

ЕК обяви 13 нови обекта, които получават Знака за европейско наследство за 2025 г., като признание за тяхната ключова роля в историята и културата на Европа. България е представена с 2 обекта. Единият от тях е част от проекта "Места на мира", който е европейска мрежа от обекти в България, Португалия, Франция, Испания, Унгария, Словакия и Хърватия, където между 13 и 19 век са сключени мирни договори. А вторият, изцяло български, е за праисторическия комплекс Провадия - Солницата, който е най-старият солодобивен и градски център в Европа.

Паркът "Историческа чешма Кайнарджа" в едноименното село в област Силистра е част от наградения от Комисията транснационален проект "Места на мира". Той е изграден в чест на Кючуккайнарджийския мирен договор, слагащ край на Руско-турската война от 1768 - 1774 година.

"Във времето, в което живеем, е хубаво да се отличават местата, където са завършвали войните", смята краеведът Дафинка Станева. В предаването "Хоризонт до обед" тя разказа защо е важен този договор и защо именно той е отличен от ЕК:

"Този договор за нас като българи е важен за това, че в него за първи път се поставя въпросът за защита на верските интереси на територията на Османската империя. В Цариград е построен православен храм тогава. А иначе тези територии, които са били под владението на Русия и на Османската империя, в тях са започнали по-внимателно да се отнасят към въпроса за защита на верските интереси не само на християните, а на всички".

Другият български обект, получил Знака на европейско наследство, е праисторическият комплекс Провадия - Солницата. Пред БНР академик Васил Николов от БАН, който открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата до Провадия, разказа:

"Тези хора, които са създали комплекса, който наричаме Провадия - Солницата, на една доста голяма територия - около 300 декара, са били хората, които са създали първото специализирано производство на сол в Европа. Това е най-старият солодобивен център и благодарение на икономическата мощ, която те са постигнали, можем да говорим за градски център - има всички елементи на това. На Провадия се дължи и богатство на Варненския некропол, така че нещата са много комплексни".

Това, за което ние като производствен център, като археологически паметник, получихме Знака за европейско наследство, е символичната стойност на този паметник, отбеляза акад. Николов и уточни:

"Тази награда се дава не толкова за самите разкопки, за самите проучвания, а за характера на паметника - той има европейско символично значение и това е основната причина, заради която паметникът получава този знак".

"Ние непрекъснато трябва да обясняваме и да популяризираме, че именно на централните и източните Балкани, включвам и северна Гърция, в този регион се появява най-ранната европейска цивилизация. Тук се ражда цивилизацията, тук се раждат най-силните икономически, стопански елементи в обществото, тук се ражда сертифицираното общество - това, което дърпа развитието на Европа, като постепенно тези принципи обхващат централна и западна Европа. Именно затова е важна Солницата и това беше изтъкнато в нашия проект, с който кандидатствахме за Знака за европейско наследство", разказа акад. Николов.

Интервютата на Юлияна Корнажева с Дафинка Станева и акад. Васил Николов в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковите файлове.