Газът в Европа стигна 65 евро/MWh заради ескалиращия конфликт в Близкия изток

Европейскитe фючърси на природния газ поскъпнаха за кратко с нови над 40% към 65 евро за мегаватчас - най-високо ценово ниво от януари 2023 г. и след вчерашен ръст с близо 35%, тъй като ескалиращият военен конфликт в Близкия изток засили опасенията относно потенциални прекъсвания на доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа.

В понеделник QatarEnergy спря производството на LNG, след като ирански дронове удариха съоръженията "Рас Лафан" и "Месаид", които са отговорни за приблизително една пета от световното производство на втечнен природен газ. Това прекъсване може да засегне около 15% от вноса на LNG в Европа, затягайки световните доставки и засилвайки конкуренцията за алтернативни източници.

"Ситуация остава силно променлива, като цените на пазарите са в значителна несигурност", посочи Юсеф Алшамари, президент на Лондонския колеж по енергийна икономика, пред Euronews, подчертавайки, че потоците от втечнен природен газ от Катар, корабоплаването през Ормузкия проток и дипломатическите усилия биха могли значително да повлияят на цените.

Към 14.30 часа българско време априлските газови фючърси на нидерландския хъб TTF поскъпват с 35% към 58 евро за мегаватчас, след като за кратко удариха нов многогодишен ценови връх около 65 евро/MWh.

Графика на газовите TTF фючърси (в евро за мегаватчас)

За Европа ключовият въпрос е как един нов енергиен шок би засегнал и без това крехкото икономическо възстановяване и доставките, които сега изглеждат по-силно изложени на смущения, отколкото беше преди 2022 г.

Континентът постепенно се измъкна от кризата, предизвикана от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, като намали зависимостта си от руски газ по тръбопроводи и го замени с морски втечнен природен газ (LNG). Тази промяна помогна за стабилизиране на доставките, но също така означава, че Европа е по-зависима от глобалните корабни маршрути, спот товари и терминали за внос, като всички те могат бързо да пострадат, когато геополитическата ситуация се изостри.

Катар е ключова част от този микс, осигурявайки приблизително 12-14% от вноса на втечнен природен газ в Европа, което кара търговците да наблюдават Персийския залив за всеки признак, че енергийните потоците биха могли да бъдат ограничени.

"Европа е далеч по-малко зависима от петрола и втечнения природен газ от Персийския залив, отколкото Китай, Индия, Япония или Южна Корея, но не е изолирана", според доклад на мозъчния тръст "Брюгел", базиран в Брюксел.

Всяко блокиране на Ормузкия проток може да предизвика незабавни скокове на цените на световните пазари на петрол и втечнен природен газ, засягайки Европа, независимо от относително ограничения ѝ директен внос от региона, тъй като блокът се конкурира с азиатските купувачи за гъвкави товари на спот пазара.

Мозъчният тръст предупреди, че по-високите цени ще дойдат във време, когато Европа започна 2026 г. с по-ниски нива на съхранение на газ, отколкото през последните години.

Газохранилищата в ЕС са средно запълнени на едва около 30% - под нивото от 40% точно преди година, като запасите на Германия бяха на около 21,6% в края на февруари, докато във Франция са на около 20%.

Алшамари заяви, че не може да се изключи значително покачване на цените на дребно, в зависимост от "продължителността и тежестта на евентуални ограничения в доставките".

"Ако настоящите прекъсвания на доставките продължат седмици или месеци, бихме могли да видим значително прехвърляне към цените на енергия на дребно", каза той.

Алшамари предупреди, че устойчива цена над 50–60 евро за мегаватчас може да доведе до значително увеличение на сметките за електричество и отопление, особено ако се комбинира с късен студен период в края на зимата и началото на проелтта или подновен натиск за презареждане на газохранилищата преди следващата зима.

Продължителен период на повишени цени би оказал тежко влияние върху енергоемките индустрии като химикали, торове, стомана, стъкло и производство на хартия. Страни, включително Германия, Италия и Нидерландия, биха могли да се сблъскат с по-нататъшно ерозиране на конкурентоспособността, което потенциално би довело до съкращения на производството или затваряне на заводи, каза Алшамари.

Домакинствата с по-ниски доходи, особено в Централна и Източна Европа - включително Полша, Чехия и Унгария - както и южни страни като Италия и Испания, също биха могли да бъдат уязвими поради по-голямата зависимост от газ за отопление и готвене и по-малко енергийно ефективния жилищен фонд. 

Малките и средните предприятия на целия континент може да изпитат затруднения, тъй като им липсват възможностите за хеджиране и договаряне на по-големите корпорации.

Според Алшамари може отново да се наложи европейските правителствата да обмислят целенасочени мерки за подкрепа, за да защитят уязвимите потребители.