Църковен календар – 8 март 2026 г.

Бог е предвечна и присносъщна светлина, пълна и абсолютна святост. Общението с Него води към духовно озарение, доставя на душата неизказана блажена радост. А богообщението се постига чрез молитва, нравствено усъвършенстване, духовни подвизи и свято безмълвие. По тоя път са достигнали богообщение и святост великите отци-мистици на православния Изток. Един от тях е и днес честваният св. Григорий Палама, архиепископ Солунски - велик поборник за православната вяра и най-изтъкнат представител на онова духовно-съзерцателно движение през XIV в. в Православната църква, което е известно под името исихазъм, т. е. безмълвничество.

Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам император Андроник.

Вместо да постъпи на служба в двореца, когато навършил двадесет години Григорий заминал през 1316 г. за Света Гора и там приел монашески постриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия, където се научил на молитвеното умно дело на исихазма.

През 1326 г. св. Григорий бил ръкоположен в Солун в свещенически сан, а през 1347 г. бил възведен в сан архиепископ Солунски.

Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

Св. Григорий обосновал богословски исихазма – особена молитвена практика, "умна молитва, умно делание", използвана най-вече от монасите. Чрез "умната молитва", в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат.

На 8 март Православната църква чества и преподобни Теофилакт, епископ Никомидийски.

Свети Теофилакт живял в Константинопол през VIII век, по време на иконоборческата ерес. След смъртта на иконобореца император Лъв IV Хазар (775–780) на престола се възкачва император Константин VI (780–797). Свети патриарх Павел, неспособен да управлява паството си поради широко разпространеното иконоборство, доброволно напуснал катедрата си (784 г.) и на негово място бил избран свети Тарасий.

По настояване на новия патриарх бил свикан Седмият вселенски събор (787 г.), който осъдил иконоборческата ерес. За Православието настъпили сравнително мирни времена.

С благословението на патриарх Тарасий, свети Теофилакт заедно, със свети Михаил, се оттеглил в манастир на брега на Черно море. Подвижниците със своя богоугоден живот и молитвен подвиг, получили от Бога дара на чудотворството. По време на голяма суша, когато жетварите на полето изнемогвали от жажда, по техните молитви от празен съд започнала да изтича толкова много вода, че стигнала за целия ден. След няколко години живот в манастира и двамата били ръкоположени за епископи от патриарх Тарасий - свети Михаил - на Синада, а свети Теофилакт - на Никомидия.

Иконобороческата ерес, която била утихнала след събора, наново се появила при император Лъв Арменец (813-820 г.). Достойните епископи: Никифор Цариградски, Емилиан Кизически, Евтимий Сарийски, Йосиф Солунски, Теофилакт Никомидийски и много други напразно увещавали царя да се откаже от ереста и да приеме православното учение за иконопочитанието. Те били пратени на заточение.

Св. Теофилакт прекарал 30 години в изгнание, като търпял лишения и страдания. Починал в дълбока старост около 832 година.

След възстановяването на иконопочитанието през 847 г., при Света императрица Теодора и нейния син Михаил, светите мощи на епископ Теофилакт са пренесени в Никомидия.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".