Баба Марта бързала, мартенички вързала!

Колкото и далеч от дома да се намира един българин – насред Амазонската джунгла, по върховете на Андите или под сянката на някоя палма в пустинен оазис – ако в първия ден на месец март се окичи с червено-бялата прежда, разстоянието от родната стряха може да бъде изтрито. Баба Марта е един от онези традиционни български празници, които с автентичния ален конец свързват нашенци по голямото синьо кълбо.

На 1 март мартениците се увиват около ръцете на малки и големи, пожеланията "Честита Баба Марта" се чуват отвсякъде, а пролетта с нетърпение се подава зад ъгъла. Пъстрият празник, честван и в други балкански страни, е включен през 2017 г. в списъка на UNESCO за представителното нематериално културно наследство на човечеството.

Но какво всъщност празнуваме на тази дата? Коя е Баба Марта – непредсказуема, изненадващо устойчива във времето и често люта, досущ като нейните братя – Малък и Голям Сечко? Как този обичай е оцелял по тези земи и как се е превърнал в нещо толкова дълбоко свързано с идентичността на България? В този епизод ще потърсим отговор на въпросите за произхода на Баба Марта, за смисъла на мартеницата, за връзката между природата, човека и традициите, както и за това как този обичай се променя, но въпреки всичко успява да се съхрани във времето.

Гости в предаването са д-р Стела Ненова – главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гл. ас. д-р Милена Любенова – изследовател в Центъра за върхови постижения "Наследство БГ", и Мария Боянова – уредник в Националния етнографски музей.