Седмица на глобален разлом

Как се разви една от най-драматичните седмици в съвременната история, която насред масираните удари в Близкия Изток създаде нови предизвикателства за световната икономика?

Точно преди седмица светът се събуди с новината за масирана военна кампания, предприета от Съединените щати и Израел срещу Ислямска република Иран. Операцията, която Белият дом описа като опит за унищожаване на иранския военен и ядрен потенциал, започна с вълна от „тежки и прецизни бомбардировки“, насочени към правителствени и военни обекти в столицата Техеран и други градове. Американският президент Доналд Тръмп заяви:

"Политиката на САЩ, и по-специално на моята администрация, винаги е била, че този терористичен режим никога не може да има ядрено оръжие. Ще го кажа отново: те никога няма да могат да имат ядрено оръжие. Ние многократно се опитвахме да сключим сделка, но Иран отказа, както го е правил в продължение на десетилетия. На членовете на Ислямската революционна гвардия, на въоръжените сили и на цялата полиция казвам: трябва да оставите оръжията си, за да имате пълен имунитет или в противен случай ще се изправите пред сигурна смърт."

Още през първия ден от конфликта бе потвърдена смъртта на Върховния лидер на Иран, 86-годишният аятолах Али Хаменей, който в продължение на 37 години концентрираше цялата политическа и религиозна власт. Той е бил убит по време на атака срещу неговия комплекс в Техеран и заедно с него са загинали министърът на отбраната и цялото висше командване на Корпуса на гвардейците. Доналд Тръмп изрази претенции за участие в избора на следващия лидер на Иран, като изрично посочи сина на Хаменей - Моджтаба - като „неприемлив“ кандидат.

В рамките на седмица военни действия американските сили са нанесли удари по близо 2000 цели в Иран. Вашингтон и Тел Авив твърдят, че Иран е лишен от военновъздушни и военноморски сили, а ракетният му потенциал е силно редуциран.

"Днес въоръжените сили на Съединените щати продължават да провеждат мащабни бойни операции в Иран, за да елиминират сериозните заплахи за Америка от страна на този ужасен терористичен режим. Нашите цели са ясни: първо, унищожаваме ракетните способности на Иран – и вие виждате как това се случва буквално на всеки час – както и капацитета им да произвеждат нови ракети (а те правят доста добри такива). Второ, унищожаваме техния военноморски флот. Вече извадихме от строя 10 кораба. Те са на дъното на морето.Трето, гарантираме, че най-големият спонсор на тероризма в света никога няма да се сдобие с ядрено оръжие.И накрая, гарантираме, че иранският режим няма да може да продължи да въоръжава, финансира и ръководи терористични армии извън своите граници. Мислехме, че имаме сделка, но после те се отметнаха; после се върнаха и пак мислехме, че имаме сделка, но те пак се отметнаха. Казах си: „С тези хора не можеш да се разбереш. Трябва да се действа по правилния начин.“ И ние ще надделеем лесно. Вече изпреварваме значително нашите времеви прогнози. Но колкото и време да отнеме, няма проблем. Каквото и да е необходимо, ще го направим. Винаги. Още от самото начало предвидихме четири до пет седмици. Но имаме капацитет да продължим много по-дълго от това. Ще направим всичко необходимо.“

- каза Тръмп в понеделник. В интервю за „Фокс нюз“ израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че конфликтът с Иран не е безкрайна война, и изрази надежда за бързото му разрешаване и по-широк мир, включително със Саудитска Арабия.

„Чувам хората да говорят, че ще има безкрайна война. Няма да има безкрайна война. И мисля, че мирът между Израел и Саудитска Арабия би бил наистина възможен и вероятно много близко, след като това приключи. Така че това е път към мира, към по-широк мир, и вярвам, че можем да го постигнем. Може да бъде бързо и решително. Може да отнеме известно време, но няма да отнеме години. Това не е безкрайна война. Всъщност, в момента това е усилие за постигане на мира, за който всички копнеем и се молим. И мисля, че заедно ще го постигнем.“

Иранското министерство на външните работи обвини Вашингтон и Тел Авив в удари по цивилни обекти. Жертвите, по данни на иранските медии, са над 1000. В Израел бяха убити 11 души, а шестима американски военни загинаха при иранска ракетна атака.

Конфликтът бързо излезе извън границите на Иран, обхващайки целия Близък изток. Техеран предприе директни ракетни атаки срещу съседните арабски държави, които обвини в сътрудничество със САЩ. Иран изстреля стотици дронове и балистични ракети към американски бази в Обединените арабски емирства, Бахрейн, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия. Сред целите бяха и летища и енергийна инфраструктура. Йордания прехвана 49 дрона и балистични ракети, преминали над нейна територия. Иранският външен министър Абас Аракчи:

„Иран винаги е бил отворен за дипломация и мисля, че имаме много добри постижения в това отношение. За разлика от американците, чиято история е много лоша и отрицателна. Знаете ли, това е вторият път, в който преговаряме с американците и те решават да ни нападнат точно в средата на преговорите.Това, което правим, всъщност е акт на самозащита и възмездие за американската агресия срещу нас. Ние не атакуваме нашите братя в Персийския залив. Не атакуваме съседите си, а атакуваме американски цели. И това е очевидно – американците, военните на Съединените щати ни вземат на прицел, нападат ни и за нас няма друг начин, освен да се защитаваме.“

И позицията на Доналд Тръмп за преговорите с Иран:

„Водехме преговори с тези безумци и мнението ми беше, че те щяха да нападнат първи. Те щяха да нападнат – ако не го бяхме направили ние, те щяха да нападнат първи. Бях силно убеден в това. И ние имаме страхотни преговарящи, страхотни хора, хора, които правят това много успешно и са го правили успешно през целия си живот. И въз основа на начина, по който протичаха преговорите, смятам, че те щяха да нападнат първи, а аз не исках това да се случи.“

Паралелно с действията срещу Иран, Израел засили своите операции в Ливан. Израелските военновъздушни сили нанесоха масирани удари по южните предградия на Бейрут, известни като бастион на Хизбула, след като по-рано Хизбула изстреля ракети и дронове към военна база край израелския град Хайфа.

В сряда военните действия се пренесоха на хиляди километри от бойното поле - край бреговете на Шри Ланка в Индийския океан. Американска атомна подводница потопи иранска фрегата с торпеда. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет нарече операцията „тиха смърт“ и подчерта, че това е първото потапяне на вражески боен кораб с американско торпедо след Втората световна война. Той заяви още, че военните операции срещу Иран няма да бъдат „безкрайна война“, въпреки че призна, че операцията ще отнеме време.

„Това не е така наречената война за смяна на режима, но режимът определено се промени и светът е по-добро място заради това. Мисията на операция „Епична ярост“ е съсредоточена върху унищожаване на иранските ракети, производствените мощностиза тях, унищожаване на техния флот и друга инфраструктура за сигурност, така че те никога няма да имат ядрени оръжия. Но това не е Ирак, няма да е безкрайна война.“

Пратеникът на Иран в ООН Амир Саид Иравани заяви, че „няма непосредствена заплаха“ от страна на Иран, като настоя, че ядрената програма на страната му е мирна и че са били в ход сериозни дипломатически преговори:

„Нека не се заблуждаваме – нямало е непосредствена заплаха от страна на Иран. Нашата ядрена програма е изключително мирна. Бяхме ангажирани в сериозни дипломатически преговори.За втори път Съединените щати избраха силата пред дипломацията и нарушиха Устава на ООН. Няма правни основания, които да оправдават това нападение. Така наречената превантивна атака няма основание в международното право. Забраната за използване на сила е абсолютна, освен при самозащита срещу въоръжено нападение. Иран упражнява правото си на самозащита съгласно член 51 от Устава на ООН. Нашият отговор е законен, необходим и пропорционален.“

Един от най-критичните моменти за международната сигурност настъпи, когато войната достигна границите на НАТО. В сряда противовъздушната отбрана на Алианса прихвана иранска балистична ракета, навлязла в турското въздушно пространство. Ракетата е била свалена над провинция Хатай, в Югоизточна Турция, след като е преминала през въздушното пространство на Ирак и Сирия. Останки от прехващача и ракетата паднаха в района на Дьортьол, на около 70 километра от военната база „Инджирлик“, в която са складирани американски ядрени оръжия. Въпреки че Иран отрече изстрелването на ракета към Турция, заявявайки, че уважава нейния суверенитет, Анкара реагира остро - президентът Реджеп Ердоган:

„Предвдид инцидентавземаме всякакви предпазни мерки в тясна консултация с нашите съюзници от НАТО и предприемаме необходимата интервенция незабавно. Отправяме предупреждения по възможно най-ясния начинда не се повтарят подобни инциденти.“

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев също изрази остро недоволство след като ирански дронове преминаха границата и раниха няколко души, въпреки че Иран отрече да е вземал под прицел съседката си.

„Веднага щом се случиха всички събития, протегнахме ръка към тях и поднесохме съболезнования. По мое нареждане министърът на външните работи разговаря със своя колега. Изразих намерението си за посетя тяхното посолство, за да поднеса съболезнованията си лично. Освен мен никой друг държавен глава не е посетил иранско посолство. Да не се оцени това, да се подкопае, поведението на неблагодарни и безчестни хора не помага на никого. Безчестните хора, които извършиха този терористичен акт срещу нас ще съжаляват. Не трябва да изпитват силата ни. Всички необходими мерки ще бъдат предприети по дипломатически път. Въоръжените ни сили, Министерството на отбраната, граничните служби, и всички останали специални сили са мобилизирани до първа степен и трябва да са готови за провеждане на операция.“

Основното оръжие на Иран в конфликта се оказа способността му да парализира световните енергийни пазари. Революционната гвардия обяви затваряне на Ормузкия проток - тесният воден коридор между Иран и Оман, през който преминават около 20 процента от световните доставки на петрол. В резултат цената на черното злато се вдигна рязко. Природният газ също поскъпна.

Войната в Иран предизвика и безпрецедентно напрежение между САЩ и Испания, чийто премиер Педро Санчес категорично отказа да разреши използването на съвместните военни бази Рота и Морон за атаки срещу Иран и американците изведоха 15 самолета, включително танкери, от тях:

„Трябва да се поучим от историята и не можем да играем на руска рулетка със съдбата на милиони хора. Силите, участващи в този конфликт, трябва незабавно да преустановят военните действия и да се ангажират с диалог и дипломация. А останалите от нас трябва да действаме последователно, защитавайки същите ценности, които защитаваме, когато говорим за Украйна, Газа, Венецуела или Гренландия. Защото въпросът не е дали подкрепяме аятоласите или не. Никой не ги подкрепя. Със сигурност не и испанският народ, нито, разбира се, испанското правителство. Въпросът е по-скоро дали сме на страната на международното право и следователно – на мира. Това, което знаем, е че войната в Иран няма да доведе до по-справедлив международен ред, нито до по-високи заплати, по-добри обществени услуги или по-здравословна околна среда. Всъщност това, което можем да предвидим в момента, е по-голяма икономическа несигурност, скок в цените на петрола, а също и в цените на газа. Ето защо ние в Испания сме против това бедствие. Правителствата съществуват, за да подобряват живота на хората, да предлагат решения на проблемите, а не да влошават живота им. И е абсолютно недопустимо онези лидери, които не са способни да изпълнят тази мисия, да използват димната завеса на войната, за да скрият своя провал. И, между другото, да пълнят джобовете на неколцина – на обичайните заподозрени. Единствените, които печелят, когато светът спре да строи болници, за да строи ракети.“

В отговор Доналд Тръмп нареди пълно прекратяване на търговията с Испания:

„Но някои от европейските държави, като Испания, се държат ужасно. Испания каза, че не можем да използваме техните бази. Но ние бихме могли да използваме базите им, ако поискаме. Но не се налага. Бяха недружелюбни. Испания няма абсолютно нищо, от което се нуждаем, освен прекрасни хора. Те бяха единствената държава в НАТО, която не се съгласи да вдигне разходите за отбрана до 5%. Искаха да ги запазят на 2%, а дори не плащат и тези 2%. Така че ще прекратим всякаква търговия с Испания. Не искаме да имаме нищо общо с Испания.“

Повечето европейски столици реагираха по-предпазливо. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен призова за незабавна деескалация. Върховният представител Кая Калас предупреди, че по-нататъшна ескалация застрашава Европа с „непредсказуеми последствия“.

Обединеното кралство също премина през драматичен обрат. Първоначално премиерът Киър Стармър отказа достъп до британските бази, за което беше подложен на лични атаки от Тръмп. Въпреки това, след като ирански дрон удари пистата на британската база „Акротири“ в Кипър, Стармър промени позицията си и Лондон разреши използването на базите за „отбранителни“ цели.

Конфликтът в Близкия Изток спря гражданските полети и хиляди туристи останаха блокирани.

Във вторник Сенатът на САЩ отхвърли резолюция, която целеше да ограничи правомощията на Тръмп за военните действия срещу Иран. Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър:

„Доналд Тръмп вкара Америка в мащабен конфликт срещу един от нашите най-яростни противници без план, без стратегия за изход и без разрешение от Конгреса или дори дебат пред американския народ. Последствията вече се трупат – американски военнослужещи бяха убити, а президентът казва, че вероятно ще има още много жертви. Американският народ не иска това, а по-ефективни действия за справяне с растящите разходи. Не се заблуждавайте – това е война по избор, а не по необходимост. И без значение дали сте демократ, републиканец, независим или дори ако не обръщате внимание на политиката, има едно нещо, за което почти всички са съгласни: писнало ни е от безкрайни войни в Близкия изток и съществува реална опасност точно това да е пътят, по който вървим в момента.“

Русия и Китай осъдиха ударите по дипломатически канали, без да предприемат конкретни действия. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че призивите на Вашингтон към иранците да завземат властта са цинични:

„Няма съмнение, че така наречената иранска заплаха, която беше многократно описвана в продължение на много години, е била само претекст за осъществяването на отдавна планирана схема за насилствено сваляне на конституционното – подчертавам – правителство на една суверенна държава, считана за нежелана от Вашингтон и Тел Авив, държава, която е – повтарям – член на Организацията на обединените нации. А подновеният преговорен процес послужи като прикритие на операцията.“

Владимир Путин осъди убийството на Али Хаменей като "нарушение на международното право" и заяви още, че обмисля прекратяване на газовите доставки за Европа.

Заради войната в Близкия изток тристранните преговори между САЩ, Украйна и Русия, планирани за тази седмица в Абу Даби, бяха отложени.