150 години от Априлското въстание: Кой е апостол Никола Славков?

Една от интересните и малко познати личности при подготовката на Априлското въстание е Никола Славков от Свищов. Съратник е на Христо Ботев, участник е в Гюргевския революционен комитет. Определен е да бъде един от апостолите на Софийския революционен окръг. Стига до София, но не за да организира Априлското въстание, а като затворник в Софийския затвор.

Излиза от там, благодарение на лъжа на руските дипломати. След негово донесение Руското главно командване решава, че точно Свищов ще е мястото, където ще дебаркират руските войски в средата на юни 1877 година, с което започват активните военни действия по освобождението на България.

В следосвобожденска България Никола Славков е заемал много ръководни длъжности в различни градове, като за няколко месеца през 1911 г. е начело на временната управа на родния Свищов.

Автобиография

Свищовлията Никола Славков е роден на 21 юни 1851 година. Баща му Ангел е бил търговец на риба, майка му Елена е била активна деятелка на женското дружество „Съгласие“ в Свищов. Завършва петкласното училище в родния си град и заминава за Румъния, разказва историкът Никола Николов от Историческия музей в Свищов:

„Прехвърля се в Румъния, а след което заминава в Сърбия. Идеята му, навярно, първоначално е била да постъпи в Духовна семинария в Сърбия, но поради някакви причини той се записва като доброволец в Четвърти Крагуевацки батальон“.

В Сръбската армия Никола Славков е до 1873 година, след което, по не съвсем ясни причини, заминава за Русия, където постъпва в 55-и Пудолски полк на 14-а дивизия, командвана от генерал Михаил Драгомиров.

„1875 година той изглежда има желание да постъпи в юнкерското училище в Одеса, като там се случват две съдбовни срещи в неговият живот. Едната е, че се среща с бъдещата си съпруга Олга Радионовна, а втората, която е по-важна за българската история е, че там се среща с Христо Ботев. Христо Ботев е изпратен в Одеса по решение на Българския революционен комитет, за да извика войводата Филип Тотю. Там се случва и тази среща между Христо Ботев и Никола Славков.

Никола Славков със сигурност е в Букурещ в началото на октомври 1875 година и взема участие в последните събрания на Българския революционен комитет. Подписал се на протокола, който е съставен на 1 октомври 1875 година, констатиращ причините за неуспеха на Старозагорското въстание“.

Никола Славков се присъединява към Гюргевския революционен комитет, но преди това известно време живее с Христо Ботев и навярно от това време е прочутата фотография, на която са заедно с Иван Драсов. По решение на Гюргевския революционен комитет Никола Славков е определен да замине с Никола Обретенов в Софийския революционен окръг по подготовката на въстанието.

В края на декември 1875 г. Славков тръгва за България. Трябвало да отиде в Бекет.

„Но в Бекет претърпява инцидент. Неговият съгражданин Андрей Матев, също свищовлия, неволно го прострелва в крака, заради което се налага неговото заминаване да се отложи, и във втората половина на януари 1876 година той преминава в българско. Минава през Оряхово, през Бяла Слатина, във Враца престоява 3 дена и оттам се насочва към село Калугерово“.

В софийското село обаче се случва предателство.

„Около това предателство има различни версии. Самият Никола Славков твърди, че е предаден от човек, който го е съпровождал, Иван Дюлгерина го нарича, заловен е по негови признания, докато спи. Но тази версия има своите критици, в лицето на най-големия изследовател на Никола Славков, Павел Стефанов.

Той по-скоро счита, че предателството е извършено в самото село Калугерово и дори твърди, че когато е посещавал селото, все още са се пазили спомени за идването на апостола Никола Славков и за предателството. Според него историята е, че Никола Славков е настанен в една от къщите на Калугерово и по-точно в къщата на Уста Христо Станчев – Комитата, но селският чорбаджия Киряк Поппетров го предава. Пристига чауш, който нахлува в къщата, където е Никола Славков. Никола Славков надига пистолета, но чаушът обявява, че селото е обградено и единственият начин да се избегне насилието е Никола Славков да се предаде.

Никола Славков излиза от къщата и, напускайки селото, вижда, че няма войска и е излъган. От Орхание, днешният Ботевград, е прехвърлен в София. Съден е за опит за бунт срещу държавата. Възникват големи притеснения сред другите революционни дейци, че той ще издаде голяма част от революционните дейци, но всъщност той не познава много от революционните деятели и в действителност не се стига до разбиването на революционната мрежа“.

В спомените си Никола Славков твърди, че е осъден на смърт. Историците по-скоро смятат, че присъдата е била доживотен затвор. По време на Априлското въстание Никола Славков е в Софийския затвор, където излежава 7 месеца от присъдата си. Спасяват го руските дипломати, разказва свищовският историк Никола Николов:

„Той е руски поданик. С помощта на руската дипломация Никола Славков е освободен от затвора, като е измислена една благородна лъжа от руските дипломати, че той извършил убийство в Русия. Под този претекст, със сериозно забавяне, османската власт го предава на руския консул в Русе, откъдето той е прехвърлен в Букурещ и от Букурещ е освободен“.

В Букурещ Никола Славков се включва в Българското централно благотворително общество:

„Публикувани са няколко негови призива във вестник „Нова България“ за подпомагане на бягащите българи в Румъния, както и призиви за подпомагане на доброволците, участващи в Сръбско-турската война от 1876 година. Непосредствено преди освобождението, той подпомага и Руската армия, като има няколко запазени негови доклада. Дава сведения за наличните войски по пограничните градове на България. Няколко дена преди преминаването на руските войски на 15 юни, по стар стил, Никола Славков изпраща едно донесение до неизвестно военно лице със сведения за разположението на османските войски на южния бряг на река Дунав и там посочва всъщност колко е малочислена войската в Свищов. Навярно това донесение на Никола Славков е изиграло своята роля при избора на Свищов за място на дебаркирането на руските войски“.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Никола Славков е преводач в Руската армия. Непосредствено след Освобождението става началник на полицията във Варна или както тогава е наричан градоначалник.

„След това заема изключително много и различни длъжности в следосвобожденска България, които, ако трябва да бъдем честни, все още са слабо проучени. Бил е окръжен началник на Осман Пазарско, окръжен началник е на Търновско, окръжен началник е на Видин, префект, т.е. полисместер или градоначалник (полицейски началник) на София за 3 години. Съвсем за кратко е и нещо като кмет на Свищов. Но тази дейност на Никола Славков е слабо проучена и бъдещите изследователи трябва да обърнат малко повече внимание на нея“.

Никола Славков има една дъщеря – поетесата Олга Славкова, която не оставя наследници. В Историческия музей в Свищов няма лични вещи на Никола Славков, но се пазят няколко фотографии с него от откриването на Паметника на поборниците през 1934 година, за които разказва историкът Никола Николов:

„Никола Славков е почетният гост на това откриване, защото към 1934 година за един от малкото все още живи поборници. Тогава вече е над 80-годишен. Паметникът на поборниците и сега е на площад „Свобода“ до съборната църква „Света Троица“.

Никола Славков умира на 21 април 1936 г. в Свищов, на 85-годишна възраст.

„По повод смъртта му са получени множество телеграми, включително цар Борис изпраща съболезнователна телеграма, редица министри, бивши и настоящи. Погребението му е било изключително многолюдно. Имаме сведения, че са се стекли стотици хора, за да го изпратят в последния му път. И до ден днешен гробът му се намира в западните гробища на Свищов“.

Тази година се навършват 175 години от рождението на Никола Славков. В Свищов е именувана улица на негово име и там на №3 е къщата, в която той се ражда и умира. Днес тя е частна собственост и добре поддържана, въпреки че в момента няма обитатели. За жалост, къщата на брата на Никола Славков, печатаря Петър Славков, е пълна руина, а тя е от международно значение. Наричат е къщата на мира в Свищов, защото в имота през 1791 година е сключен Австро-турският мир.

Предстои Свищовският исторически музей да реши по какъв начин ще бъде чествана годишнината от рождението на Никола Славков и 150-ата годишнина от Априлското въстание.

Със сигурност, широката общественост ще види и снимките с Никола Славков, които сега БНР показва за първи път публично на своя сайт.

Фотосите са предоставени с любезното съдействие на Свищовският исторически музей.