Врачанското село Ботево и Априлското въстание - пресечни точки

"Вече е на изчезване, както много села се обезселяват – хора няма, умират повече, а по-младите са по градовете." 

Така изглежда картината във врачанското село Ботево днес. Селото е свързано със събитията в Софийския революционен окръг през 1876 година. 

Сред неизбежната тъга на малцината в едно селце, изтляващо от миграция, изплува иронията на съдбата. Именно преселението, заради което през последните десетилетия обезлюдява хайрединското село, е в градежа на облика му в следосводожденска България.  

Ботево е основано върху част от землището на обезлюдено през 17 век село. През 1865 г. турската администрация заселва в района черкези. През есента на 1877 г. обаче изплашените от руските освободителни войски местни черкези се изселват завинаги, а на същото място започват да прииждат заселници от планинските села, ной-вече от Ботевградско, разказва краеведът от Регионалната библиотека във Враца Калина Тодорова. 

Живата памет пази предание, което свързва събития от бунтовната за историята ни 1876 година със село Ботево. По случай 110-годишнината от Априлското въстание през 1986 година в литературно-художествения алманах "Околчица", който излиза всяка година за Ботевите чествания във Враца, Атанас Райнов пише, че хората от Калугерово напуснали селото си, защото не могли да простят предателство на свой съселянин. Исторически факт е, че през зимата на 1876 година един от апостолите на Софийския революционен окръг Никола Славков е издаден на турската полиция край село Калугерово от местен човек, определен да го съпровожда по време на обиколката му в орханийски селища. Тя имала за цел да проучи настроенията и да насочи подготовката на народното дело. Самоличността на предателя се губи във времето. В някои свидетелства присъства като Иван Дюлгера, а други истории, като тази за село Ботево, го помнят различно.  

"По време на подготовката на Априлското въстание строителят на черкви и манастири Кирик от Калугерово предава Никола Славков. Това предателство покрусява до дън душа някои от неговите съселяни и те напускат Калугерово, слизат в равнината да търсят ново място, където да се преселят със своята челяд", пояснява краеведът. 

Според Атанас Райнов, с хората от Калугерово на новото място се преселила и паметта за предателството и неуспеха на опита им да бъде наказан предателя, който бил под покровителството на властта. На селото, което основали, дали името Ботево. Исторически факт е, че пътищата на Никола Славков и Христо Ботев се срещат в Одеса и Букурещ. Там на 18 май 1875 година двамата с Иван Драсов дали революционна клетва и увековечили съзъклятието си със снимка, която и до днес е знаков и популярен документ за поборническите дела. 

В преплетените сюжети, ясно се откроява и свидетелството, че врачанското Ботево е първото и единствено населено място, което приема името на поета революционер, още когато делото му не е толкова популярно. 

"С указ от 1884 г. селото е преименувано в Ботьово, а от 1956 г. – в Ботево. Пътят на Ботевата чета минава в част от землището", отбелязва Тодорова.