Източният фланг на НАТО желае разширяване на подземните тръбопроводи на алианса

Източноевропейските страни полагат нов тласък за разширяване на мрежата от подземни тръбопроводи за гориво на НАТО от времето на Студената война в случай на военен конфликт, съобщава агенция Блумбърг, цитирайки свои източници, запознати с въпроса.

Държави, включително Полша и Румъния, отдавна твърдят, че трябва да имат достъп до тръбопроводната система на НАТО (NATO Pipeline System), която снабдява западните сили по време на бойни действия и в момента не стига по-далеч от Германия на изток.

Инициативата за разширяване на мрежата от 10 000 километра придоби нова спешност преди срещата на върха на Организацията на Северноатлантическия договор в Анкара през юли, казаха източниците на агенцията, пожелали анонимност, като един от тях отбеляза, че с войната в Иран някои държави също така се опасяват, че могат да станат по-изложени на потенциален недостиг на гориво, ако настоящият конфликт ескалира.

Обширната мрежа, която комбинира системи за съхранение и дистрибуция, понастоящем обхваща 12 страни от Алианса – свързвайки военни авиобази, граждански летища, депа, както и помпени станции, рафинерии и станции за товарене на камиони и железопътни линии, според НАТО. Тя е проектирана да отговори на внезапното увеличение на търсенето на гориво, особено за въздушен транспорт и зареждане във въздуха.

Ситуацията показва как повече от четвърт век след първата вълна на разширяването след Студената война, НАТО продължава да разчита на фрагментирана система за основни доставки, които биха могли да станат критични в случай на внезапно избухване на военни действия.

Необходимостта за решаване на проблема нараства, тъй като не се вижда край на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което току-що навлезе в петата си година. Някои западни разузнавателни служби предупредиха, че Москва след това може да атакува НАТО, въпреки че руският президент Владимир Путин многократно отхвърляше подобен сценарий, определяйки като "пълна глупост".

Съюзниците са ангажирани да осигуряват на военните сили сигурни и устойчиви енергийни доставки, включително гориво, за да гарантират, че колективната възпираща и отбранителна позиция на Алианса остава силна, заяви за Блумбърг служител на НАТО.

Те също така работят за подобряване на веригата за доставки на гориво, която включва горивопроводи, каза служителят, отказвайки да навлезе в оперативни подробности на плана.

Тръбопроводната система на НАТО се финансира отчасти чрез общия бюджет на алианса, както и чрез предоставяне на свободен капацитет за търговска употреба. По на изток алиансът разчита на мрежите на отделните държави. Те не се финансират от НАТО, което е една от причините, мотивиращи настоящите усилият, отбелязва Блумбърг.

Изграждането на инфраструктурата и свързването ѝ със съществуващата система с двете ѝ отделни централно- и северноевропейски направления ще представлява редица организационни и финансови предизвикателства, сочи неотдавнашно проучване на Центъра за източни изследвания във Варшава. Като начало, проектът ще изисква единодушно одобрение от членовете на НАТО, включително от САЩ, най-големият финансов донор на алианса.

Предишен анализ показа, че цялото увеличаване на по-широката мрежа по източния фланг на НАТО може да струва около 21 милиарда евро и да отнеме до 25 години за изграждане, каза един от източниците на Блумбърг.

В момента фокусът е върху два стълба, за да се направи концепцията по-осъществима, с цел да се обявят някои нови планове по време на срещата на върха в Анкара, каза още той.

Разширяването на източното направление, известено като Централноевропейска тръбопроводна система, до Полша се оценява на 5,5 млрд. евро, докато другият проект, който има за цел да свърже Гърция, България и Румъния, може да струва около 6 млрд. евро, каза източникът на Блумбърг.