Проф. Шотеков: Прекомерният екран води до "дигитална деменция"

С какво претоварваме мозъка си в ежедневието и какво води до нарушения на паметта?

В рубриката на БНР - "Минути за здраве" отговорите дава проф. Пенко Шотеков от Клиниката по нервни болести на болница Свети Иван Рилски.

Темата ни насочва Световният ден на мозъка, който ще отбележим на 18 март. 

"Нарушенията на оперативната памет могат да се появят във всяка възраст, но често са свързани със съвременния начин на живот – умора, липса на сън, прекомерна работа пред компютър и недостатъчна социална активност, каза проф. Пенко Шотеков.

Според него оперативната памет е част от по-широкия комплекс на висшите мозъчни функции – памет, внимание, концентрация и способност за обработване на информация. Тези функции се изучават от психологията, неврологията и психиатрията.

"Оперативната памет може да се наруши от много неща. Най-често това е умората. Когато човек е уморен, става разсеян, невнимателен и трудно запомня това, което е прочел или чул."

Съвременният начин на живот и "дигиталната деменция"

Един от новите проблеми, които специалистите наблюдават, е прекомерното време пред екрани – компютри и мобилни телефони.

"Излизате от метрото, качвате се в трамвая или автобуса и повече от половината хора са вперили поглед в телефоните си. Това води до пристрастяване."

По думите на проф. Шотеков различни зависимости – към алкохол, наркотици, хазарт или компютърни игри – се управляват от едни и същи механизми в мозъка.

"Затова се появи и терминът "дигитална деменция". Това не означава буквално оглупяване, а по-скоро изоставане в развитието на някои когнитивни функции при хора, които прекарват прекалено много време пред компютър."

Социалният живот е важен за мозъка

Освен технологиите, значение имат и социалните контакти.

"Работата на мозъка не е само да стоиш пред компютъра. Тя е в ежедневието – в срещите с хора, в разговорите, в обсъждането на идеи и планове."

Според специалиста именно социалната активност помага за поддържането на паметта и умствената гъвкавост.

"При възрастните пациенти често препоръчваме кръстословици, шах, хобита или клубове по интереси. Мозъкът трябва да работи."

Сън, движение и режим

Почивката също е ключова, категоричен е специалистът:

"Мозъкът има нужда от сън. Човек трябва да си изгради стереотип – да ляга приблизително по едно и също време и да спи достатъчно."

Физическата активност също подпомага мозъчната функция.

"Независимо дали става дума за фитнес, разходка или джогинг, физическите упражнения подобряват работата на мозъка."

При хора, които работят дълго време пред компютър, специалистът препоръчва редовни паузи.

"Полезно е след около 45 минути работа да се прави кратка почивка."

Контрол на хроничните заболявания

Проф. Шотеков подчертава и ролята на общото здравословно състояние:

"Изключително важно е да се контролират заболявания като хипертония, диабет и затлъстяване. Те са рискови фактори за мозъчни проблеми."

Балансът в храненето също е важен – повече плодове и зеленчуци, особено през зимните месеци.

Защита от травми

Специалистът обръща внимание и на риска от травми на главата, особено при възрастните хора.

"Падането и ударите по главата могат да доведат до паметови разстройства. Затова трябва да се пазим – например с каска при каране на колело или мотор."

В заключение проф. Шотеков обобщава най-важното правило за поддържане на когнитивното здраве:

"Пазете си мозъка. Най-важното е той да работи – чрез мислене, общуване, движение и активен живот."

Още в интервюто на Мая Данчева с проф. Пенко Шотеков в рубриката на БНР "Минути за здраве" в "Закуска на тревата".