Част от футболистките на Иран се прибират в родината си

Иранският женски национален отбор по футбол напусна Австралия без седем от жените в състава си, след протести срещу заминаването им пред летището в Сидни и отчаяни последни усилия на терминала от страна на австралийските служители, които се опитаха да направят всичко възможно, за да са сигурни, че жените са разбрали, че ще им бъде предложено убежище, предаде Асошиейтед прес. 

Докато часът на полета наближаваше и футболистките минаваха през проверката за сигурност късно снощи, всяка жена беше отведена настрана, за да се срещне насаме със служители, които чрез преводачи им обясниха, че могат да изберат да не се връщат обратно в Иран. 

По-рано общо седем от жените - шест състезателки и член на треньорския щаб - приеха предложените им хуманитарни визи, които им позволяват да останат за постоянно в Австралия. В крайна сметка, след това, което австралийският министър на вътрешните работи Тони Бърк описа като "емоционални срещи", никоя друга от жените не прие предложеното убежище и отборът отпътува със самолет от Сидни с всички останали футболистки и членове на треньорския щаб. 

Напрегнатият и несигурен характер на случващото се беше подчертан по-рано, когато Бърк обяви, че една от седемте жени, които решиха да останат в Австралия, все пак ще се върне у дома. "В Австралия хората могат да променят решението си", заяви Бърк, който няколко часа по-рано публикува в социалните мрежи снимки със седемте жени, получили хуманитарни визи, като самоличността им стана публична.

Това беше драматичен край на всичко досега, което развълнува не само Австралия, но привлече и международно внимание, след като състезателките не изпълниха националния химн преди мача си от груповата фаза за Купата на Азия срещу Република Корея на 2 март.  

В Иран това деяние беше възприето като държавна измяна. Състезателките изпълниха химна преди последвалите мачове срещу Австралия и Филипините и не разкриха публично мнението си, нито обясниха действията си.  Мълчанието им беше възприето като акт на неподчинение или протест от едни и като знак на траур от други.