Националният хъб на Мисията срещу рака - институции, наука и общество в едно

Инициативата обединява администрация, университети, здравни специалисти, бизнес и граждански организации за по-ефективни политики в борбата с онкологичните заболявания.

"Националният хъб на мисията срещу рака представлява нов модел на сътрудничество между институции, научни среди и общество в борбата с онкологичните заболявания. Това коментира за БНР Ивайло Петров -магистър -фарамацевт и координатор на Националния хъб на Мисията срещу рака в България.

По думите му инициативата се основава на така наречения „пентахеликсен модел“, който обединява държавната и общинската администрация, университетите и научните общности, здравните специалисти, бизнеса и гражданските организации.

"Националният хъб на мисията срещу рака се основава на така наречения пентахеликсен модел на взаимодействие – модел, при който администрацията, университетите, здравните специалисти, бизнесът и гражданското общество работят наравно", посочи Петров.

Целта е съвместната работа да се развива в четири основни направления, определени и в рамките на мисията срещу рака на Европейската комисия.

Сред тях са превенцията и здравното образование, ранната диагностика и лечението чрез иновации и скрининг, както и подобряване на качеството на живот на пациентите.

"Качеството на живот не е важно само за пациентите, а и за техните семейства – за всички хора, които по един или друг начин се докосват до заболяването", подчерта той.

Според Петров хъбът ще служи и като платформа за обмен на добри практики и за интегрирането им в здравните политики – както на местно, така и на национално ниво.

Той обясни, че инициативата е свързана и с Националния план за борба с рака, чиято първа цел е развитието на научни изследвания и иновации в тази област.

"Първата цел на Националния антираков план е именно развитието на наука и иновации, а това е и основната цел на националния хъб на мисията срещу рака", каза Петров.

По думите му реализацията на подобни инициативи неизбежно изисква и финансиране, включително чрез европейски програми.

В момента организацията работи по европейски проект на Европейската комисия, който подпомага развитието на дейностите на национално ниво.

"Категорично ще има нужда от финансиране. В момента работим по проект на Европейската комисия, чрез който получаваме средства за реализиране на дейности на национално ниво", обясни той.

Според Петров основното предизвикателство е не толкова липсата на средства, колкото интегрирането на добрите практики в реални политики.

"Целта на националните хъбове е добрите практики да бъдат превърнати в политики и да подпомагат вземането на информирани и прозрачни решения", посочи той.

По думите му ключово значение за успеха на инициативата има диалогът между всички участници в процеса.

"Никой не ни пречи – по-скоро трябва да насърчаваме повече говоренето и сътрудничеството както помежду си, така и с държавната администрация", каза още Петров.

Необходима е общност от специалисти и институции, която да работи заедно в борбата с онкологичните заболявания, смятат от пациентската общност.

"Националният хъб на мисията срещу рака може да се превърне във важна платформа за координация между институции, специалисти и пациенти. Това коментира за БНР Евгения Александрова, председател на управителния съвет на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) – организация, която работи за промяна на отношението към онкологичните заболявания и за достъп до качествено и навременно лечение.

По думите ѝ една от най-важните цели на инициативата е създаването на общност, която да работи в синхрон при реализирането на политики и идеи, свързани с онкологичната грижа.

"Трябва да има общност от единомислие. Без това всяка идея може да бъде изгубена по пътя на нейната реализация", посочи Александрова.

Тя приветства създаването на подобна структура и подчерта, че европейската инициатива дава възможност България да следва вече утвърдени добри практики.

Според нея грижата за хората с онкологични заболявания е изключително комплексна и не може да бъде оставена само на една институция или професионална общност.

"Грижите за рака са толкова многопластови, че не могат да бъдат поверени само на една институция, университет или болница“, подчерта тя.

Александрова посочи, че в съвременната онкология все по-важна роля има комплексната грижа, която включва не само медицинско лечение, но и подкрепа за пациента и неговото семейство.

"По света вече говорим за комплексна грижа, организирана според нуждите на пациента", обясни тя.

По думите ѝ новият хъб има потенциал да се превърне в институционална структура, която да подпомага както създаването на политики, така и тяхното прилагане.

Като представител на пациентската общност Александрова подчерта, че обществото също трябва да промени отношението си към онкологичните заболявания.

"Когато говорим за рак в XXI век, старите представи ни връщат назад и не водят до развитие. Трябва да изградим нова култура по отношение на това заболяване“, каза тя.

Тя обърна внимание и на проблема със здравния туризъм на български пациенти, които търсят лечение в чужбина.

Според нея основната причина е липсата на доверие в системата и усещането на пациентите, че не получават достатъчно внимание и подкрепа.

"Хората често търсят лечение в чужбина заради липсата на доверие и заради усещането, че там получават повече грижа и внимание", коментира Александрова.

По думите ѝ този процес може да бъде ограничен само ако добрите практики в грижата за пациентите бъдат въведени и в българската здравна система.

По темата в звуковите файлове.