Украйна: Скокът на цените на петрола ще увеличи военния бюджет на Путин

Управителят на централната банка на Украйна Андрий Пишни заяви, че водената от САЩ кампания срещу Иран рискува да окаже допълнителен натиск върху опустошената от войната икономика на Киев, като същевременно даде тласък на Владимир Путин в петата година от руската инвазия в страната.

В интервю за агенция Блумбърг управителят Андрий Пишни изложи последиците от спираловидното покачване на цените на петрола, предизвикано от сътресенията в Близкия изток, включително влошаване на търговския баланс и скок в цените на енергията, което би могло да повиши инфлацията, в зависимост от продължителността на кондфликта.

"Но по-лошото е потенциала последните атаки на президента Доналд Тръмп да отклони вниманието от войната в Украйна и възможността да намалее достъпа до ключови оръжия", каза той и подчерта, че скокът в световните цени на петрола могат да бъде "благодат и за хазната на Кремъл", точно когато руската икономика е под натиск след четири години конфликт и изолация.

"Покачващите се цени на петрола създават допълнително фискално пространство за Владимир Путин и осигуряват допълнителни ресурси за неговата военна машина", каза 51-годишният Пишни пред Блумбърг.

На 12-ия си ден войната с Иран вече наруши мирните преговори, водени с посредничеството на САЩ. Тръмп заяви тази седмица, че може да отмени "някои санкции, свързани с петрола, за да намали цените", въпреки че не предложи подробности, но все пак призна, че е обсъдил въпроса в телефонен разговори с руския президент, посочва агенцията.

Украинският президент Володимир Зеленски пък изрази загриженост за възможността страната му да се сблъска с изчерпване на боеприпасите за противовъздушна отбрана, тъй като САЩ и техните съюзници "изгарят" запасите си от ракети за системите "Пейтриът", перспектива, подкрепена и от ръководителя на централната банка.

"Ако конфликтът продължи дълго и остане интензивен, той може да окаже пряко въздействие върху достъпа на Украйна до боеприпаси и ракети за системите за противовъздушна отбрана", посочи Пишни в интервюто си за Блубърг.

Индексът на потребителските цени в Украйна, който се покачи повече от очакваното до 7,6% на годишна база през февруари, може да се повиши с нови 0,9 процентни пункта на фона на кризата, каза той.

Войната на Русия срещу Украйна предизвика икономически колапс от 2022 г. насам, което остави Киев зависим от чуждестранната помощ от съюзниците му, като Европейският съюз и Международният валутен фонд осигуряват по-голямата част от финансирането. Докато МВФ се очаква да представи четиригодишен пакет от помощ за 8 млрд. долара, заемът от ЕС в размер на 90 млрд. евро, договорен през декември, в момента е блокиран заради енергиен спор между Украйна и Унгария.

Въпреки ветото на унгарския премиер Виктор Орбан, който направи антиукраинската политика център на кампанията си преди изборите в страната на 12 април, Пишни заяви, че очаква финансирането от ЕС да пристигне през "първите седмици" на април.

Ако не, Украйна има план за действие в непредвидени ситуации, каза централният банкер, включително мерки по паричната политика и разходите за дълга, въпреки че според него в крайна сметка може да се направи малко, за да се замести финансирането в такъв мащаб.

"Ако приемем, че Украйна няма да получи достъп до този заем за подкрепа по някаква причина – тогава има два основни източника за финансиране на тази празнина: вътрешният дългов пазар и монетизацията на бюджетните нужди", посочи той.

Бивш банкер и политик, Пишни беше назначен за управител на централната банка през октомври 2022 г., след като неговият предшественик Кирил Шевченко се оттегли на фона на разследване за борба с корупцията. По-късно Шевченко заяви, че е бил подложен на редовен натиск от офиса на Зеленски.

През първата година от конфликта Националната банка на Украйна предостави директно финансиране на военновременния режим чрез покупки на суверенни дългови ценни книжа, въпреки че предупреждаваше за риска, че ефективното печатане на пари може да подхрани инфлацията и да изчерпи валутните резерви. Тя прекрати тази практика през 2023 г.

Оттогава, с мощната подкрепа от своите съюзници, централната банка на Украйна увеличи международните си резерви почти два пъти до близо 55 млрд. долара. Политиците прогнозират, че този обем ще се увеличи до 65 млрд. долара до края на годината. Резервите осигуряват буфер, значително разширявайки способността на централната банка да подкрепя меснта валута - гривната, особено след като Украйна увеличава вноса на оръжия и други стоки, свързани с войната.

Натрупването на златни резерви, път, който други централни банки са предприели като буфер по време на война, не е опция за Украйна, каза Пишни.

"Разбира се, че сме обсъждали този въпрос, но украинската ситуация е малко по-специална. Трябва да останем във високоликвидна позиция", отбеляза той.