ЕК: Иранският конфликт може да качи инфлацията и да причини стагфлация

Инфлацията в ЕС може да надхвърли 3% тази година, ако войната в Близкия изток доведе до това цените на петрола Брент да останат около 100 щатски долара за барел и цените на природния газ да останат високи за продължителен период, е заявил европейският комисар по икономика Валдис Домбровскис пред финансовите министри на блока тази седмица, според запознати с въпроса, цитирани от агенция Блумбърг.

При такъв сценарий икономическият растеж през 2026 г. също ще понесе удар, като той би бил с цели 0,4 процентни пункта по-нисък от прогнозирания темп от 1,4% в края на миналата година, е добавил Валдис Домбровскис.

В допълнение към цените на петрола около 100 долара за барел, този негативен сценарий предполага европейски цени на природния газ от около 75 евро за мегаватчас за останалата част от годината. Ефектът означава, че инфлацията ще бъде с 0,7 до 1 процентен пункт над прогнозираните по-рано 2,1% за 2026 г.

Цените на европейския газ се повишиха от началото на войната срещу Иран. В четвъртък, към 13.15 часа българско време априлските газови TTF фючърси се търгуват около 50,70 евро за мегаватчас, след като в началото на седмицата се изстреляха за кратко към 69,50 евро/Mwh. Фючърсите на петрол Брент пък се търгуват по същото време към 97,20 долара за барел, отстъпвайки от над тригодишния връх в понеделник към 119,50 долара за барел.

Междувременно Валдис Домбровскис заяви пред Euronews, че въздействието на иранския конфликт може да бъде ограничено, ако успеем да постигнем бърза деескалация". Прекъсванията в производството и транспорта на петрол и газ обаче биха могли да причинят "стагфлационен шок" чрез повишаване на цените на енергията, респективно на инфлацията, и отслабване на икономическия растеж.

Домбровскис също така посочи пред Euronews, че Европейският съюз е реагирал, като е решил да освободи петролни резерви. Той твърди, че цените на петрола все още не са паднали поради атаките на Иран срещу енергийните съоръжения на държавите от Персийския залив, както и защото освободените петролни резерви не са достигнали до пазара.

Значително повишаване на инфлацията пък може да принуди Европейската централна банка да повиши лихвените проценти, като търговците на паричните пазари вече увеличиха залозите си за подобен ход тази година. Следващото редовно заседание на ЕЦБ е на 19 март, въпреки че тогава не се очаква повишение на лихвените ставки.

Валдис Домбровскис също така е предупредил, че може да има допълнителни негативни ефекти върху икономиката от въздействието на конфликта в Близкия изток върху финансовите пазари, търговията и веригите на доставки, казаха източниците на Блумбърг.

Домбровскис е казал още на финансовите ръководители от ЕС, че показателите напоследък се подобряват и перспективите за икономиката са малко по-добри в сравнение с есента, като се очаква растеж от около 1,5% - 1,6% за тази и следващата година, казаха източниците на Блумбърг, пожелали анонимност, тъй като дискусиите са били при закрити врата.

Но тази перспектива сега е помрачена от войната в Иран, която се разпространи в целия регион. Ракети и дронове удариха енергийни съоръжения в редица страни от региона, включително Саудитска Арабия и Катар, което повлия на производството и на доставките на втечнен природен газ (LNG) и петрол. Освен това транзитът на петролни танкери и други стоки през ключовия Ормузки проток е почти спрял.

В четвъртък американската инвестиционна банка Goldman Sachs заяви, че при "много неблагоприятен" сценарий, свързан с прекъсване на енергийните потоци през Ормузкия проток за 60 дни и покачване на цената на петрола до 150 щатски долара за барел, инфлацията в еврозоната може да достигне 4,4% в края на 2026 г. Ако това се случи, ЕЦБ може да повиши лихвените проценти три пъти, считано от юни, се казва в анализ на банката.

По-рано тази седмица Oxford Economics пък заяви, че ако средните цени на петрола в световен мащаб са около $140 за барел за период от два месеца, ръстът на потребителските цени в региона на еврозоната може дори да достигне средно 4,3% през 2026 г. - повече от два пъти над целта на ЕЦБ от 2 на сто. В същото време това би забавило значително икономическия растеж, се казва още в доклада.

В разговор с репортери в понеделник Домбровскис заяви, че "въздействието върху европейската икономика ще зависи от продължителността, обхвата и интензивността на конфликта".

"Постоянното насочване на атаки срещу корабоплаването и енергийната инфраструктура в Персийския залив рискува да изложи световната икономика на стагфлационен шок в дългосрочен план", каза той.

За да смекчи негативните последици, Международната агенция по енергетика се съгласи в сряда да освободи 400 милиона барела от петролните резерви за извънредни ситуации, което е най-голямата подобна мярка досега.

Членът на ЕЦБ Изабел Шнабел заяви в сряда, че макар инфлацията в еврозоната да се очаква да бъде на целевата стойност на ЕЦБ от 2% в средносрочен план, новата прогноза през март "поне частично вече ще отразява" въздействието на войната в Близкия изток.