Нашата епоха не се прослави в архитектурно отношение, имаме нужда и от шедьоври

Новата книга на проф. Тодор Булев "Архитектът: живот и творчество в две епохи" е замислена като първа част и проследява пътя му от средата на XX в. до 1989 г. Със спомени, проекти и авторски рисунки, тя е едновременно професионална биография и лично свидетелство за развитието на град София.

"Аз променях амплоато си на архитект, съвременното разбиране включва градския дизайн, интериора, ландшафтната архитектура, регионалната архитектура. При желание един архитект може да намери много различни позиции." – казва проф. Тодор Булев 

"Можем да говорим за архитектура тогава, когато нещо ни вълнува. Положителна емоция. Един сериозен професионалист винаги успява да направи нещо, което да не дразни сетивата. Разбира се, ние имаме нужда и от шедьоври. 

Времето сега е по-прагматично, по-забързано и по-неодухотворено. Но архитектурата трябва да изгражда ценностна система, която се материализира чрез сградата. Задачата на архитекта е да облагородява времето.

След промените се освободи желанието всеки да прави какво си иска в архитектурата. Тогава се появи "мутробарока". Но характерното за този период и за сега е желанието да се застроява максимално. Строителният обем оказва силно влияние и се губи пространството, което е главната субстанция в архитектурата.

Всяко обществото получава архитектурата, която заслужава – градският организъм е едно колективно творчество. Нашата епоха почти не създаде нищо, което да я прослави в архитектурно отношение." – казва проф. Тодор Булев

Цялото интервю на Мариана Ганчева с проф. Тодор Булев може да чуете в звуковия файл.