Евгений Кънев за войната в Иран – причини, поводи и глобални последици

Какви са икономическите и стратегическите съображения за войната в Близкия изток, и как те ще се отразят на Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист.

Съвета за мир на Доналд Тръмп и България

"Доста е прозрачно това, което се случва. Не вярвам да е чак такава голяма загадка, че Делян Пеевски иска да получи индулгенция по "Магнитски" от Тръмп и прави всичко възможно да използва България чрез неговите инструменти, които използва в политическата сфера, за да накара така наречената негова екосистема от партии – ГЕРБ и други подобни да прокарат това решение, което не ангажира него, а ангажира България. И то не само с името и репутацията ѝ, а и с финансите ѝ, за да може да удовлетвори амбициите на частния клуб на Тръмп.

Защото това, което се крие от нашето общество и което не е много популярно, е, че това е частен клуб на президента Доналд Тръмп. Този клуб не е одобрен от Конгреса на САЩ и по никакъв начин не представлява държавата САЩ. На практика смисълът е, че Тръмп търси нови спонсори за неговите начинания, каквито и да са те. За съжаление България, заедно с Орбан от Унгария, направиха тази крачка, която е в разрез с ценностите на Европейския съюз и въобще на международното право."

Войната в Иран – причини и поводи

"Причините са обективни фактори, които произтичат от историята, от международните отношения, от натрупаните зависимости между държавите – политически, икономически, културни – от световната икономика, геополитическите интереси. Те не зависят само от един единствен човек. Но това са причините, които назряват. Много често обаче събитията, които произтичат от тези натрупани причини, се нуждаят от повод – т.е. търси се агент или протагонист, някой, който реално да реализира тези събития.

Много често поводът, за да могат тези причини да се реализират, са личните пристрастия и интереси на политическите лидери, които в момента управляват съответните държави.

Конкретен пример: конфликтът или напрежението между Иран и Съединените щати е от десетилетия – още от 1953 година, когато САЩ помагат на Великобритания да направи преврат и да си върне предприятието, което е за добив на нефт. Оттогава насам това напрежение има много други разклонения. Например враждата между Иран и Израел. Знаете, че Израел е подопечна държава на Съединените щати. И напрежението, което имат Нетаняху и президентът Тръмп с различни страни… Например Нетаняху знае, че срещу него има дела за корупция, знае се за сагата "Епстийн" в САЩ. Много е удобно причините, които са натрупани за напрежение между Израел и Иран или между САЩ и Иран, да бъдат използвани като отдушник на проблемите, които имат тези двама президенти в собствените си държави – за да могат медиите да се занимават с тази тема, а не с другите теми, които реално ги притискат у дома. Това е класическият начин за вентилация на вътрешно напрежение чрез пренасяне на външно напрежение."

Директните заплахи, които Иран отправя към Израел

"Като свържем това, което казах – това становище на Нетаняху е много преди да стане дори премиер, още от 90-те години: че всеки момент Иран ще заработи ядрено оръжие и ще унищожи Израел. Тоест виждаме, че този "всеки момент" винаги може да бъде представен като момент, който е на ръба да избухне. Аз не казвам, че няма ядрена опасност, не казвам, че Иран няма такива намерения. Но казвам, че във времето това винаги може да бъде използвано като повод за война."

"Има опасност, безспорно"

"Знае се, че Иран има ядрена програма, хиляди ракети се правят. Никой не казва, че не са опасни за Израел. Въпросът е кога във времето се случва, защо се случва и какво е избрано като инструмент за решаване на проблема.

Защото ако върнем само с няколко месеца назад лентата – спомняте си, че бомбардировките миналото лято на Израел и най-вече на Съединените щати, с тежките бомбардировачи, бяха декларирани като унищожаване на ядрената програма. И съответно, че няма повече риск. Само 6-7-8 месеца по-късно – отново, все едно тези събития не са се случвали. Отново има ядрена програма, отново има ядрена заплаха и отново стават бомбардировки за ликвидиране на ядрената програма.

Трябва да гледаме обективно: първо – кога се случва това нещо, защо се случва; и второ – инструментите, които са избрани, достатъчни ли са или просто отварят вратата за един безконечен конфликт, който винаги може да бъде периодично "решаван" чрез бомбардировки и ангажиране на цялата световна икономика в този процес.

Защото в момента можем да си зададем въпроса дали правилно е преценено, че като се ликвидира държавното ръководство на Иран, ще се реши проблемът. Явно не се решава, а се задълбочава към настоящия момент.

Проблемът с ядрената програма на Иран не може да се реши без да се смени режимът в Иран. А за да се смени режимът в Иран, не е достатъчно да бъде ликвидирано държавното ръководство, защото те имат съвсем различна структура на държавно управление – различна от Венецуела, например. Нямаме един диктатор, който можеш да изведеш през нощта с барети или командоси. Не става по този начин. Иран се готви за война от много години и съответно те са предвидили всички сценарии.

Те водят борба за оцеляване, както украинците водят срещу Русия в момента – въпреки че не е справедливо сравнението. Просто казвам, че за цялата нация въпросът е "или-или"."

Кой печели от войната в Иран и санкциите срещу Русия

"Европа не е зависима за количествата нефт, но е зависима за цената. Тъй като цената, по която се търгуват тези количества, зависи много от събитията в Персийския залив. Има котировки на петрол, те се променят, съответно с тях се променя и газът, не само петролът. И съответно – ти дори вчера да си внасял от Съединените щати примерно на 60 долара за барел, сега не можеш да внасяш пак за 60, защото това е нефт, който не е от залива. Няма ценообразуване "нефт от залива" и отделно ценообразуване за нефт, който не е от залива. Цената е една.

По тази причина съответно и Путин печели, защото той в момента вече може да търгува на много по-висока цена неговия петрол и на практика да печели. Защото иначе беше изключително зле положението финансово в Русия.

Това, което може да се каже, е, че Тръмп почти нищо не е направил, което да е против интересите на Русия. Точно обратното – помага с каквото може, така да се каже. Дори санкциите, които нанесе на Русия, те бяха в полза на лобитата в Съединените щати и респективно – сега ги отменя.

Тези санкции всъщност бяха най-важното нещо, на което да се разчита в Украйна, за да може икономически да се ограничи финансирането на войната в Украйна. Т.е. ние виждаме, че независимо какво се говори и какво се прави и какви заглавия се слагат – на практика може да се проследи, че откакто Тръмп е президент, всъщност войната в Украйна стана много по-интензивна. Но Тръмп няма никакви лостове срещу Путин, с каквито всеки един американски президент до момента е разполагал.

Ако разбираме, че Тръмп не може да направи нищо против Путин и против Нетаняхо, мисля, че доста лесно се обясняват нещата, с които е ангажиран в Съединените щати и в Близкия изток в момента."

Европа и България

"Европа е в толкова сложно положение, защото се промени на 180 градуса концепцията за ценности, които изповядва техният най-важен партньор, САЩ. Поради този факт – предвид огромния натиск от самите САЩ да могат да си продават технологиите, изкуствения интелект, както намерят за добре, без регулации; техните информационни платформи, които ползваме; техните кредитни карти, които ползваме в Европа – ние сме изключително зависими от тях.

От друга страна, ние сме изключително зависими от Китай, доколкото той представлява втория най-голям пазар на Европа за нашия модел на износ. От тях зависим много за редките елементи. От тях зависим изключително много за нашата зелена индустрия, която опитваме да развиваме – зависим много от вноса на тези елементи. Доскоро зависихме и от Русия.

Тоест разчитахме на САЩ за нашата отбрана, на Русия за нашите евтини ресурси, на Китай за пазара на нашите стоки. Виждаме, че в този свят – без Европа да се движи към федерация, която да може да взема равни по качество, скорост и мащаб решения за инвестиции – не можем да бъдем конкурентни на Китай и на САЩ. И съответно не можем да вземем достатъчно ефективни мерки за нашата защита.

Всичко това може да рухне, ако войната на Русия в Украйна не завърши щастливо за Европа – и Европа стане плячка на следващите интереси на Русия, Китай и САЩ.

Европа не е слаба сама по себе си. Европа има огромен потенциал. Въпросът е, че трудно се вземат решения за общо действие поради спецификата на политическата архитектура на ЕС. Но истината е, че единствено в рамките на Европа интересите на България са защитени. Защото там нашите интереси са защитени.

Докато виждате – в момента, днеска в парламента – се опитваме да се подмажем на Тръмп, за да има милост към наш олигарх. Или да ни вземе под крилото си. Или да правим услуги на Путин, за да имаме милост от него – пак да се защитят хора.

Ние не можем да защитаваме нашите национални интереси. Нямаме национална сигурност, ако тя не е подчинена на държавнически решения, на партньорства и на отговорност на държавно ниво. Това е големият проблем. И това е причината, заради която ние в момента сме в изключително сложно положение геополитически – България – защото тя само на книга е в Европа. Но хората, които имат изключително силно влияние върху вземането на икономически и политически решения, я тласкат повече или към Съединените щати, или към Русия. Това е големият проблем на България."

Защо войната в Иран, според Евгений Кънев прилича на матрьошка, чуйте в звуковия файл.