Китай - между съюзника Иран и партньорите в Персийския залив

Американско-израелската война срещу Иран се превръща в тест за глобалната сила на Китай, но и дава възможност на Пекин да разшири световното си влияние, дори измествайки Съединените щати, които все повече се превръщат в нестабилен партньор и непредвидим съюзник.

По време на заседанието на Съвета за сигурност на Обединените нации след първите американски и израелски удари срещу Иран генералният секретар на ООН Антониу Гутериш беше възмутен, руският посланик - сдържано критичен, а най-остър беше постоянният представител на Китай: "Тази война е неприемлива". След тази реплика не последва нищо повече в защита на съюзника Иран. Защо е така и какво има да губи Китай от войната? Чуйте от д-р Юлия Гурал-Халер от института ГИГА в Хамбург, където ръководи екипа за анализи на китайската политика.

"Китай и Иран имат много тесни отношения, които датират още отпреди Христа, от времето на античния "Път на коприната". Търгували са с коприна, подправки, ценни метали и още куп други неща. Пекин и Техеран изрично подчертават този исторически аспект в отношенията си".

В днешно време важен аспект в отношенията им заема търговията с петрол - Китай е най-големият клиент на Иран и купува около 90 процента от иранския петрол, превозван често от сенчест флот, за да се заобиколят американските санкции. От друга страна, Иран е само един от многото търговски партньори на Китай в Персийския залив.

"Така е, и това се дължи на голямата геополитическа картина. В Близкия изток Китай винаги се е представял като предсказуем и стабилен партньор, за разлика от Съединените щати. Това пролича особено сега, когато Съединените щати и Израел започнаха война срещу Иран. Китайците вадят на преден план защитата на мултилатерализма и световния правов ред".

Но в същото време Китай - подобно на Русия - не застана особено убедително зад съюзника Иран, или по-скоро подкрепата остана само на думи. Защо?

"От една страна Китай избягва всякаква директна конфронтация със Съединените щати. От всички участници в конфликта, за Пекин най-важният е Вашингтон.

От друга страна Китай поддържа много балансирани отношения с държавите в Персийския залив, на първо място със Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Между другото - Китай купува от тях много по-големи количества петрол, отколкото от Иран. Около 42 процента от вноса на петрол в Китай идва от другите държави в Персийския залив. Така че Китай не може сега да си позволи да застане категорично на страната на Иран, защото това ще подразни арабските монархии.

Монархиите в Персийския залив са далеч по-важни за Пекин, но не само заради вноса на петрол. Те са и по-стабилният икономически партньор. За разлика от Иран, в Саудитска Арабия, емирствата или Катар не се очаква да настъпи военен конфликт, нали? Логично е Пекин да влага повече усилия в отношенията с арабските държави, отколкото с Иран.

Вижте инвестициите. Китай почти не инвестира в Иран, докато в арабските монархии влизат огромни суми. В Саудитска Арабия и в Обединените арабски емирства има мащабни съвместни проекти в енергетиката, изграждат се гигантски соларни паркове, инвестира се в производството на електроавтомобили. Просто Китай се опитва да измести Съединените щати от региона - както икономически, така и политически".

Държавите в Персийския залив са традиционно силно обвързани със Съединените щати - икономически, но и военно. И във Вашингтон едва ли се радват на процъфтяващите отношения с Китай. Защо арабските монархии си позволяват риска да ядосат Вашингтон?

"Защото те се опитват да диверсифицират партньорствата си, да превъзмогнат зависимостта от Съединените щати. В търсенето на нови партньори Китай изпъква, защото е водеща световна сила в ключови области като инфраструктура, високи технологии, изкуствен интелект, мобилни мрежи, пристанища, възобновяема енергия и т.н. Тези области са изключително важни за арабските държави, които се опитват да развият така наречената "пост-нефтена" икономика, да не са вечно зависими от приходите от добива и продажбата на петрол".

Каква роля за тези все по-важни отношения с Китай играе формата на управление? Държавите в Персийския залив са авторитарно управлявани монархии, както и Китай, но без монархическия елемент.

"Не бих отишла толкова далеч да твърдя, че това има ключово значение за отношенията им. В същото време както в арабските монархии, така и в Китай неща като прозрачност, защита на личните данни, човешки права и демокрация като цяло не се приемат така, както на Запад. Често съм чувала в Саудитска Арабия например да казват, че им е значително по-лесно да правят бизнес с китайците, вместо да се съобразяват с европейските норми за прозрачност на данните или защита на авторските права".

Най-големият проблем за търговията в Персийския залив в момента е блокираният Ормузки проток. Какво прави Китай за да освободи морския път?

"Китай е силно засегнат, защото през Ормузкия проток преминава не само петрол, а и още много други стоки. За Китай това е основен морски търговски път. Затова Китай се опитва да повлияе на режима в Иран, включително като издейства изключение за китайските търговски кораби и танкери.

Но в същото време Китай влезе подготвен в тази ситуация. Напрежението между Съединените щати и Иран расте отдавна и китайците успяха да натрупат сериозен нефтен резерв".

Китай купува освен това евтини нефт и газ от Русия. Как оценявате стабилността на тази ос между Русия, Иран и Китай?

"Не мисля, че сегашната война срещу Иран ще усили връзките. По-скоро не очаквам промяна. Китай и Русия също са исторически свързани, техните отношения са стабилни и ще останат такива. Ще продължат както икономическите връзки, така и военните".

Непредвидимият американски президент Доналд Тръмп посегна на режима във Венецуела, откъдето Китай също внася петрол, а сега и на режима в Иран. Укрепват ли хаотичните действия на Тръмп съперника Китай и неговата роля в света, и особено в страните от Глобалния юг?

"Основен наратив на Китай е да се представя като стабилен, предвидим партньор, който не напада други държави. Тази китайска външна политика се харесва в Глобалния юг и сегашната война на Съединените щати е вятър в платната на Пекин.

Когато Съединените щати се впуснат във военни действия, това увеличава търсенето на оръжия, съответно увеличава оръжейното производство, в което се използват редкоземни минерали. За някои от тях, като галий, Китай е основен производител, световен монополист. Тези минерали са основен компонент за високотехнологичните оръжия. Така че колкото повече войни води Тръмп, толкова по-зависим ще става от добива на редкоземни минерали и толкова по-силни ще са козовете в ръкава на Китай, който диктува цените и пласмента.

Колкото по-зает е Тръмп с Венецуела, Иран или други конфликти, толкова по-малко време ще му остава да обърне внимание на Азия и тихоокеанския регион. Това може само да радва Пекин. Съединените щати дори изтеглиха военни ресурси от Южна Корея заради войната в Близкия изток".

Докато Тръмп, но и всички останали са се концентрирали върху Украйна и Близкия изток, може ли Китай да използва момента да анексира Тайван - това е официална политика на Пекин?

"Според мен в скорошно време няма да го стори. Виждам прекалено много индикации, че Китай няма да направи тази стъпка. Китайската армия още не е готова за военна операция срещу Тайван. Освен това Китай не е световна сила, която чака да се отвори възможност - тя сама създава възможностите. Тайван е прекалено важна цел за Пекин, за да рискува да предприеме неизпипана докрай операция. Китай не би рискувал намеса на Съединените щати, а това в момента не може да бъде изключено".

Интервюто на Весела Владкова с д-р Юлия Гурал-Халер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.