Ще счупят ли статуквото новите десни и новите леви във Великобритания?

Частичните избори във Великобритания предизвикаха истинска сензация, след като Зелената партия за първи път в историята ги спечели и то в стовековна твърдина на управляващите лейбъристи. Десните на партията на Найджъл Фарадж "Реформирай Обединеното кралство", които се предполагаше, че ще ги спечелят, останаха втори. Пълен крах претърпяха традиционните две големи сили в британската политика - Консервативната и Лейбъристката партия, а наближават изключително важни местни избори - през май. 

Настъплението на новите десни и новите леви сили във Великобритания и техните шансове да "счупят статуквото" коментира за БНР политическият анализатор на ББС Роб Уотсън. 

Да започнем с десните. Очакваше се "реформаторите" на Фарадж да спечелят тези частични избори. Макар и да загубиха, те все пак се представиха добре с второто място, далеч пред лейбъристите и консерваторите. Вече близо година анкетите им отреждат и първо място по популярност. Какви са шансовете на хората на Найджъл Фарадж да продължават да се представят добре? 

"Реформаторите са невероятно мощна сила в британската политика - няма съмнение в това. Всички наблюдаваме дали те ще останат лидер в общественото мнение. На хората им е абсолютно до гуша от двете партии, които управляват Великобритания през последните 100 години - консерваторите и лейбъристите. Много хора са особено загрижени по въпроси като имиграцията и свързаните с нея проблеми като социалното единство и интеграцията. Докато тези проблеми продължават да съществуват за гласоподавателите, реформаторите ще продължават да са много важна политическа сила във Великобритания. 

Споменахте за недоволството, но какви хора като социална прослойка, все пак гласуват или ще решат да гласуват за "Реформирай Обедиенното кралство"? 

"Като цяло, популярната основа на реформаторите са две обществени групи. Едната са дезертиралите от Консервативната партия, защото смятат, че тя не е достатъчно дясна. Интересна е другата - това са гласоподаватели на лейбъристите, предимно от бялата работническа класа, които смятат, че партията не е достатъчно патриотична и е прекалено внимателна с мюсюлманската общност. Така че привържениците на "Реформирай Обединеното кралство" основно са бели, по-възрастни и от работническата класа. Реформаторите привличат и подкрепа от някои млади хора - повече мъже, отколкото жени. Това е породено и от усещането, че нищо не функционира както трябва във Великобритания." 

Как изглежда победата на Зелената партия в тази сложна политическа обстановка? Някои наблюдатели и журналисти я нарекоха "сеизмична". 

"Тази победа беше много важна. Тя беше най-голямата в частични избори в историята на Зелените, като се има предвид, че на общите избори през 2024 година те спечелиха само 6% от гласовете. На тези частични избори те получиха повече от 40 процента. Реформаторите твърдят, че те са партията вдясно, която ще замени консерваторите. С тази голяма победа Зелените имат основание да заявят, че те са партията вляво, която може да замени лейбъристите." 

Да, вече се говори, че Зелените са алтернатива на лейбъристите вляво, поне така те се представят, но реално ли е те да са алтернатива? 

"Големият въпрос в британската политика, който важи не само за Зелените, но и за реформаторите е, дали наистина виждаме нещо сезмично - нещо, което със сигурност не сме виждали във Великобритания, не и след Втората световна война. Според статистиката, на последните 20 общи избори от 1945 до 2019 година лейбъристите и консерваторите винаги са печелили заедно поне 80% от гласовете. На тези частични избори общият им резултат беше 27%. Не знам дали Зелените ще заменят лейбъристите вляво, както и дали реформаторите ще заменят консерваторите вдясно. На базата на проучванията на общественото мнение и хорските приказки, сигурното е, че гласоподавателите са много гневни и това е породено от три неща: стагнация на жизнения стандарт, чувството, че страната не функционира нормално и загрижеността за социалното единство и имиграцията." 

Нека да кажем и какви хора гласуват за Зелените? Моите наблюдения са, че има много млади хора, запленени от екоидеите. 

"Да, те са привлекателни за хората, които се интересуват от екологичните проблеми, но Зелените разшириха подкрепата си сред младите и изобщо сред хората, които са готови да чуят крайнолеви послания - че богатите са виновни за всички британски проблеми, че богатите трябва да се облагат повече и че работещите не получават заслуженото. Това резонира сред повечето млади хора, за които е трудно да си намерят работа и да си купят къща, също сред учещите в университети. Тези послания, както става видно, се приемат добре и в мюсюлманските общности. Също заради разбирането, че в британската политика има твърда подкрепа за Израел. Зелените на практика казват на мюсюлманите: "Гласувайте за нас, защото ние твърдо подкрепяме Газа".

Лейбъристката партия напълно се провали в частичните избори, губейки в твърдина, която държи от век. Популярността ѝ спада все повече и повече. Наистина ли положението й е толкова отчайващо и то по-малко от две години след като дойде убедително на власт? 

"Лейбъристката партия е в екзистенциална криза. Традиционно те получават гласовете на бялата работническа класа, на левите хора под 24 години и на британците с произход от Южна Азия, но и на всички останали етнически малцинства. Тези три групи сега ги изоставят, а те са абсолютната основа на тази партия. Щом губят младите хора, мюсюлманите, британците в големите градове, работническата класа в индустриалните градове на Севера и крайбрежните населени места, то лейбъристите са в дълбока беда и партията го осъзнава. Това е изумителна криза. През 2024 година те спечелиха убедително, а сега с основания или без основания, хората си мислят: "Е, нещата бяха зле при консерваторите 14 години, надявахме се при лейбъристите да се подобрят, но това не стана". Така че можем да използваме прочутата фраза на Шекспир в "Ромео и Жулиета" – "чума и в двете къщи". 

Какви времена доживяхме г-н Уотсън! Консерваторите изглеждат още по-зле и от лейбъристите. 

"Мисля, че това беше едно от най-слабите представяния на консерваторите в частични избори. Хората, които гласуваха за Брекзит през 2016 година, сега си мислят, че "реформаторите" ги е повече грижа за Брекзит, отколкото торите. Други ги напускат, защото партията е отишла твърде вдясно в реториката си, и отиват при либералдемократите и дори при лейбъристите. Така че консерваторите са притиснати и отляво, и отдясно, също като лейбъристите. Допълнителен проблем за Консервативната партия, разбира се, е наследството на управлението им. Справедливо или не, много гласоподаватели смятат, че консерваторите сътвориха пълен хаос от 2010 до 2024 година." 

А какво стана с либералдемократите? Толкова малко се чува напоследък и от тях. 

"Това е една от големите мистерии в британската политика. Обичайно те са третата политическа сила, а сега консерваторите и лейбъристите се представят ужасно, но либералдемократите не са тези, които се възползват. И мисля, че това отново има връзка с гнева и разочарованието на електората. Всички анкети показват, че британският народ е в много лошо настроение, че британците са песимисти за бъдещето. Когато има такъв песимизъм, хората се обръщат към популистите. В британския случай това са Зелените вляво и реформаторите вдясно. Либералдемократите са в същия упадък като консерваторите и лейбъристите, защото до известна степен и на тях се гледа като на партия от досегашната система, а за много хора във Великобритания тази система е погрешна и се е провалила." 

Така важните местни избори през май са на хоризонта. Някаква прогноза? 

"Проучванията на общественото мнение показват, че сеизмичните трусове в британската политика ще продължават и че консерваторите и лейбъристите ще се представят много лошо в Англия. Шотландските националисти биха могли да запазят лидерството си в Шотландия. Уелските националисти могат да се възползват от непопулярността на лейбъристите в Уелс. И, разбира се, при това положение Зелените и реформаторите отново могат да бъдат най-големите печеливши. Въпросът е, ако проучванията са верни и упадъкът на двете основни партии продължи, какво ще последва? Ще загуби ли Киър Стармър работата си? Ще се случи ли същото с лидера на Консервативната партия Кеми Бейдънок? Ще измислят ли двете партии начин да се преборят с популистите? Това ще бъде големият въпрос пред британската политика."