България и идеите от Париж - за ядрен щит и за ренесанс на ядрената енергия

Новата доктрина на единствената ядрена сила в ЕС предвижда разполагане на ядрени оръжия из Стария континент, за чиято хипотетична употреба последната дума ще е на Париж, който обаче за целта ще си сътрудничи с няколо европейски държави за "предно възпиране" срещу заплахи.

“Първите етапи на сътрудничество ще започнат още тази година и могат да включват посещение на стратегически обекти и съвместни учения. Освен нашите британски и германски приятели и партньори към това ще се присъедини Полша, Нидерландия, Гърция, Швеция и Дания”, каза в речта си във военноморска база в Бретан френският президент Еманюел Макрон за инициативата, замислена като предпазна мярка и допълнение към т.нар. "ядрен чадър" на НАТО и Съединените щати.  

• Ако френският ядрен щит стане факт, то как би се променила архитектурата на европейската сигурност?
  
  "В публичното пространство не е много ясно какво точно представлява ядрен щит - моето разбиране е, че това означава, че ядреното оръжие, с което Франция разполага, може да се използва за защита на интересите на страните от Европейския съюз, особено ако трябва да се активира Член 5-ти”, каза в интервю по темата за рубриката "Евранет плюс" професор Янко Янев - изпълнителен директор на Института за управление на ядрените знания във Виена и член на Международния център за ядрена компетентност в австрийската столица.
  
  

  “Това е политически ход в момента. Франция е държава, която разполага с ядрено оръжие, разбира се, в далеч по-малки мащаби от това, което имат Съединените щати и Русия и очевидно е, че на президента Макрон му е необходима някаква политическа инициатива, която по някакъв начин да постави Франция в едно по-значимо положение" , добави той:

  Това, че, видите ли, Франция ще предостави ядрен щит за мен означава едно единствено нещо: Франция декларира, че ще използва ядрено оръжие в случай, че има атака срещу някой от членовете на Европейския съюз или на НАТО по-скоро

  • След речта на Еманюел Макрон интерес към френския “ядрен чадър” дойде и от Норвегия, и от Румъния, а Германия беше директно посочена като водеща по темата. Според Вас тя или Полша биха били най-добрите му съюзници и съответно биха ли се присъединили още държави? 
    

"Въпросът, който задавате, няма директен отговор, простичък. Причината е, че много от тези неща са дълбоко засекретени". 

"Дали държавите ще решат да се присъединяват към някакъв ядрен щит под егидата на Франция също е от моя гледна точка сложен въпрос, защото тези държави автоматически превръщат себе си в противник на другите, потенциална цел. Това означава ли, че те ще разположат на своята територия ядрено оръжие също не е много ясно", каза експертът:

"Така че, от моя гледна точка трябва да се изчака да се види какво точно предлага Франция, при какви условия може Франция да използва ядрено оръжие, тъй като досега ядреното оръжие се използваше единствено като възпираща функция. В смисъл, ако ме нападнат, аз имам с какво да отговоря, а сега дали това остава така или не като нападнат не мен, а нападнат и някои от моите съюзници - това е труден за отговаряне въпрос в настоящия момент”.

Дебатите из Европа по темата продължават, както и този относно ядрената енергия, отказа от която определи като грешка председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

"През 1990 година около една трета от европейската електроенергия беше ядрена, а днес тя е едва 15 %. Намаляването на този дял на ядрената енергия беше съзнателен избор, но от днешна гледна точка то е стратегическа грешка за Европа - да обърне гръб на един надежден, достъпен и нискоемисионен източник на енергия”, каза тя повреме на речта сив рамките на срещата в Париж, на която президентът Еманюел Макрон обяви, че Франция е изнесла 90 тераватчаса нисковъглеродна електроенергия през миналата година, което ѝ позволява да бъде лидер в областта на центровете за данни и технологиите, базирани на изкуствен интелект. 

"Аз не искам даже въобще да се намесвам в тази тема, която Макрон заяви демонстративно и според мен малко нагло, че Франция ще бъде тази държава, която ще построи дейта центровете на Европа и която ще гарантира развитието на изкуствения интелект и т.н.".

"Не само Франция - има и други държави в Европа. Ето, една от тях е Германия, която полека-лека най-вероятно ще се върне към ядрена енергетика, въпреки глупавите политически решения, за които сегашната председателка на Европейската комисия заяви, че това било стратегическа грешка, а когато човек прави стратегически грешки, той си подава оставката”, каза в интервюто си за БНР професор Янко Янев в коментар.

"Но ето, че след години намаляване на инвестициите в сферата, влагаме усилия, за да обърнем тенденцията - от ЕК представяме новата европейска стратегия за малки модулни реактори. Нашата цел е проста: искаме тази нова технология да влезе в експлоатация в Европа до 2030-а, за да може тя да играе ключова роля наред с традиционните ядрени реактори в една гъвкава, безопасна и ефективна енергийна система", обяви още Урсула фон дер Лайен край френската столица.

• Професор Янев, какво мислите относно споменатата на тази среща стратегия на ЕК за малки модулни реактори и имат ли те бъдеще в България?

“Винаги, когато искаш да създадеш някакъв проект, особено енергиен, трябва да видиш кои са потребителите, кой ще ги използва тези малки реактори и иаме ли такъв проект, който е абсолютно готов от утре да започне строителство. Няколко такива има, но това съвършено не означава, че видите ли сега следващите 10 години по цяла Европа ще бъдат настроени малки модулни реактори”, подчерта експертът:

Ако в момента модата "малки модулни реактори" идва от САЩ основно, старото знание показва, че колкото по-голям е реакторът, толкова по-икономически ефективен е!

"Разходите, който ще трябват, за да се изгради инфраструктурата на 50 или 100-мегаватов реактор съвсем не са по-малки от тези, които ще трябва да построите, примерно, реактор като AP-1000 или като Беленските реактори", уточни още той:

“Ние имаме толкова малко кадри, които са абсолютно необходими за строителството на големите блокове на "Козлодуй" и на "Белене", че ако някой почне да ми казва, че сега в цяла България сега ще започнем да развиваме една нова наука, която се нарича "малки модулни реактори", аз задавам въпроса "Кой ще ги развива?".

"Не става по този начин -  необходима е ясно и точно добре научно обоснована, икономически обоснована стратегия за развитие на енергийния сектор и оттам нататък да знае Народното събрание, че това е жизнен приоритет на България. Жизнен! И ако там се провалиш, всичко се проваля”, добави професор Янев, според когото темата за "енергия във всичките ѝ разновидности" трябва да бъде "една от основните мисли, основни идеи в предстоящите избори" и предизборна кампания, която започва на 19 март.

След срещата в Париж от Министерство на енергетиката в прессъобщение уточниха, че “страната планира изграждането на нови ядрени мощности с общ капацитет около 2 GW след 2030 г., включително реализацията на блокове 7 и 8 на АЕЦ “Козлодуй”, както и проучване на възможностите за внедряване на малки модулни реактори”, както и че “паралелно с това усилията са насочени към дългосрочната експлоатация на съществуващите мощности и към укрепване на експертния капацитет в ядрената сфера”.

"Нямаше начин България да не изпрати представители на тая среща в Париж. Друг е въпросът дали тези представители бяха съответно добре подготвени и с предоставена им съответно българска позиция, която да е обмислена, дискутирана, реалистична и тази позиция да я защитават", коментира още експертът.

• Професор Янев, според Вас като експерт възможно ли е страната ни ще удвои капацитета си до 15 години?

“Хайде да видим какви ядрени мощности имаме в момента - както се казва реактор и половина, защото 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" непрекъснато ни създава проблеми. Много вероятно е да се наложи смяна на парогенератор, излизане от строя за една година и т.н".

"За да се гарантира построяването на един блок, обикновено се счита, че 10 години са необходими. Ние трябва да построим блокове, които да успеят да заместят блоковете 5-ти и 6-ти в Козлодуй в момента, в който те започнат един по един да излизат от строя поради изчерпване на техния ресурс, а това не е чак толкова далеч. Да се надяваме, че два блока в Козлодуй ще работят до 2050-та година е изключително наивно, тъй като тези блокове тогава ще бъдат на възраст от 60 години. Те са програмирани, т.е. те са проектирани за далеч по-кратък срок", поясни експертът, според когото:

Да удвоим означава да заменим, да построим заместителите на 5-ти и 6-ти блок и да построим поне още два блока, които да гарантират развитието на потреблението.

"Ние имаме мощностите в Козлодуй доста осакатени поради влизането ни в Европейския съюз...Та как, как ще си удвоим мощностите? Трябва реално да се направи тая програма, да се обсъди публично и политически, и финансово как ще изглежда, защото ние в момента сме затворили един проект, щото бил руски, пуснали сме друг проект, който е американски, ама сега пък имало проблеми, че нивата, която трябва да се купи, струва хиляда пъти по-скъпо. Хубаво е казал министър-председателят, че трябва, но дали можем и ще го направим ли, за мене е все още отворен въпрос", каза още професор Янев.

• Какви са перспективите вбъдеще да се завърне целия ЕС към ядрената енергия според Вас?

"Европейският съюз първо трябва политически да каже, че ядрената енергетика не е зло... Сега в момента Белгия взе решение, че няма да си затваря централите,  Полша строи 3 плюс 2 – 5 реактора, а чехите ще заменят и ще поставят на темели още реактор, който ще го строят заедно със Южна Корея. Ако погледнете, ние имаме два проекта – единият замразен, другият се работи, ама трудничко върви напред и трябва да бъде гарантиран във всяко едно отношение: и в политическо, и в финансово, и ако щете в компетентност", каза професор Янко Янев, както и подчерта, че:

Ядрена енергетика е необходима по простата причина, че тя подкрепя и стабилизира използването на възобновяемите мощности, които трудно се регулират и затова ние на всяка цена трябва да построим тия реактори, които ги имаме, четири, за да можем да гарантираме, че до края на века България ще има стабилно производство на електроенергия, тъй като пък цялото социално развитие на една нация в момента е тясно свързано с наличието на електричество. Ние живеем в електрическо общество - електроенергията е основата на сигурността на една държава

• Значи ние имаме шанса да не сме по модата, както казахте,  а с това, което притежаваме, макар и малко и недовършено, да се справим в текущата ситуация или?

„Не знам кое първо трябва да направим, но трябва да направим една цялостна преоценка на това, което някои наричат енергийна стратегия - да напишеш сценариите и да избереш онзи път, който е най-безопасен, който е най-гарантиран, най-сигурен и допустим за държавата".

"В крайна сметка електроенергията трябва да бъде първо налична, а за да бъде налична, трябва да имаш производствените мощности и съответно да имаш необходимата електропреносна мрежа, която да доставя електроенергията до крайния потребител и до гражданина в крайна сметка, до апартамента му. Освен, че трябва да бъде налична, тя трябва да бъде достъпна - трябва да можеш да си я позволиш тая енергия, защото, нали, всичките казахме "А, не ни трябват никакви атомни централи, ще си внесем, ако трябва, пазарът ще реши всичко". Кой въпрос ще реши пазарът? Аз с този пазар на електроенергия се занимавам вече над 20 години и никъде дерегулацията и пазарът не доведе до по-евтина електроенергия, защото ще има конкуренция. Напротив, появиха се още едни междинни препродавачи на електроенергия - абсолютно безсмислени структури, които нищо повече не правят, освен да увеличават цената на електроенергията", каза още професор Янко Янев, който дълги години е работил и като експерт в Международната агенция за атомна енергия: 

Критична е ролята на електроенергията и на всички видове енергия - тя трябва да бъде първи приоритет, за да държавата да работи и да върви напред

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл, както и да намерите тук.