Пазарните сигнали биха помогнали за балансиране на раздутата администрация

След ковид пандемията населението на България е намаляло с половин милион души. В същото време публичният сектор почти не е намалял (0,7%). Това означава се намалението се е отразило най-чувствително в частния сектор.

Неравновесието е нежелателно. 26% от работещите са в публичния сектор в момента, докато преди 2019-а те са били 23 на сто.

Това изтъкна в коментара си пред БНР-Радио София Георги Ангелов, старши икономистът от институт "Отворено общество".

Неравновесието се забелязва и в заплащането – както между публичния и частния сектор, така и вътре в самия публичен сектор. Протестите го потвърждават.

По данни от края на миналата година, издръжката на администрацията вече тежи на бюджета повече от социалните плащания за пенсии.

"За някои неща харчим твърде много, а други са неглижирани и не могат да се запълнят важни функции – учители, медицински сестри и т.н. Натрупваните неравновесия виждаме и в големия бюджетен дефицит и в протестите.
Ако публичният сектор продължи да расте така, неминуемо ще трябва да се намерят отнякъде пари, но това няма да е лесно. Хората няма да приемат  вдигане на данъци и осигуровки. Трябва по някакъв начин да се намери баланс, за да не стигнем до критична ситуация, до каквато например стигна Румъния с твърде много раздуване на публичния сектор."

Ниската безработица у нас е доказателство, че кадри бизнесът намира трудно.

Има привилегировани сектори, като МВР. Държавната служба плаща по-добре и без социални удръжки (за някои), припомни икономистът.
Информационните технологии могат да допринесат за оптимизацията на администрацията.

Защо при намаляващо население, държавната машина изглежда все по-голяма и по-скъпа? Къде е балансът между сигурността на държавната работа и нуждите на частния бизнес, който всъщност пълни хазната?

Чуйте целия разговор на Данаил Конов с Георги Ангелов.