BIS: Централните банки да не бързат с реакциите си на енергийния ценови скок

Банката за международни разплащания (BIS) призова централните банки да не бързат с реакциите си на предизвикания от иранската война скок в световните цени на енергията, определяйки го като "учебникарски пример" за това кога да се направи "бърз преглед" на шока, свързан с доставките, ако той се окаже само временен, предаде Ройтерс.

Скокът на цените на петрола с 40% и с близо 60% на цените на едро на природния газ през текущия месец заради военния конфликт в Близкия изток предизвикаха сравнения с 2022 г., когато руската инвазия в Украйна и повторното отваряне на световната икономика след коронавирусната пандемия доведоха до рязко покачване на инфлацията.

Тогава водещите централни банки, включително Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка, повишиха лихвените проценти до най-високите си нива от десетилетия, но бяха критикувани за твърде бавна реакция, след като погрешно прецениха, че въздействието от украинската война ще бъде краткотрайно.

Този път финансовите пазари бързо преоцениха и заложиха, че централните банкери няма да искат да направят същата грешка отново, въпреки че Банката за международни разплащания използва последния си доклад, за да призове за предпазливост.

"Ако става въпрос за шок в предлагането и със сигурност ако е временен, това са учебникарските примери, при които трябва да се проучат нещата и да не се реагира прибързано с парична политика. Наистина зависи от това колко дълго ще продължи конфликтът и колко дълго ще се задържи покачването на цената на петрола", каза Хюн Сонг Шин, водещ икономически в BIS - органа, съветващ централните банки по света.

Коментарите идват в началото на решаваща седмица за пазарите, като Федералният резерв, Европейската централна банка, както и централните банки на Англия Япония провеждат първите си редовни заседания след избухването на кризата в Близкия изток на 28 февруари.

Шин добави, че бързата промяна в ценообразуването на пазарните лихвени проценти е може би "знак на настоящото време", предвид все още пресните спомени от 2022 г.

Участниците на паричните пазари вече очакват само едно евентуално понижение на лихвите от Фед през тази година и вече напълно отчитат увеличение на лихвите от страна на ЕЦБ до юли, заедно с вероятност от 85% за второ повишение на лихвите в еврозоната до края на годината.

"Това е един вид импулсивна реакция", каза Шин от BIS, като същевременно подчерта, че ключовите показатели за инфлация все още не са се променили в същата степен, което прави картината като цяло "много объркваща".

Продължителен конфликт в Близкия изток или такъв, който се разраства спираловидно, би заплашил с по-нататъшно покачване на лихвените проценти, което би могло да увеличи икономическите щети, да удари цените на активите и да засили опасенията относно нарастващите нива на държавния дълг.

"Това е нещо, което ще бъде много важна тема, която ще държим под наблюдение. Въздействието на продължителното покачване на цените на енергията ще окаже влияние върху реалната икономика и колкото по-дълго трае, толкова по-голямо е това въздействие. И ще има въздействие върху фискалните баланси, ако икономиката претърпи спад", каза Шин за агенция Ройтерс.

Докладът на BIS, който се публикува четири пъти годишно, включва и редица проучвания, включително едно за това как централните банки са променили начина, по който комуникират с пазарите и обществеността след различните скорошни глобални кризи.

Много от тях се опитаха да се откажат от така наречените прогнози за това къде е вероятно да се движат лихвените проценти и вместо това да публикуват свои собствени прогнози за лихвените проценти, често в контекста на алтернативни сценарии.

Погледът на BIS относно текущите пазарни рискове засяга и други периоди на волатилност, наблюдавани тази година, включително някои резки разпродажби на акции, свързани с изкуствен интелект, и някои проблеми на пазара на частни кредити.

„Трябва да наблюдаваме и това. Но на този етап не виждаме никакви големи смущения", посочи Франк Сметс, заместник-началник на паричния и икономически отдел на Банката за международни разплащания.

Междувременно Австралийската централна банка повиши по-рано днес на второ поредно заседание водещата си лихва с 25 базисни пункта до 4,1%.

В сряда Фед на САЩ също ще вземе решения относно основната американска лихва, а в четвъртък това ще направи и ЕЦБ, както и Английската централна банка.