"Човек не е виновен, че е болен" – историята на д-р Дарина Димитрова

Гост в рубриката "Горещи сърца" е доктор Дарина Димитрова. Тя е на 88 години и продължава да лекува жителите на тетевенското село Глогово. Д-р Димитрова денонощно е на рзположение на пациентите си и не им взима пари.

„Аз съм лекарка, на 64 години трудов стаж. Работила съм 37 години във вътрешно отделение, в Тетевен и околните населени места. Четири години съм била в Алжир, една година – в Мароко.

 

Понеже съм от обикновено семейство – баща ми беше сирак, живели сме 19 години под наем в Гложене – това ме подтикна да замина за чужбина. След като се пенсионирах, тогава имаше много лекари и се чакаше за места.

 

Пенсионирах се, но имам дъщери, които учеха висше образование и бяха нужни средства. Така дойдох тук, в Глогово. Вече съм тук 21 години.

 

Сега, на 21 април, навършвам 88 години. Какво ме обезпокоява най-много? Много ми тежи, че имам шест двойки близнаци.

 

В Глогово за тези години не сме имали детска смъртност. Това е голяма отговорност към децата. Хората тук са много съзнателни и добри.

 

Нямам проблеми с ваксините и консултациите. Носят децата си всеки месец, както съм им казала. За 21 години нямаме детска смъртност.

 

Много държат на децата си. Преглеждам и по домовете, и денонощно. Аз съм специалист по вътрешни болести.

 

Голямата ми дъщеря е специалист по детски болести. В момента не работи, но 16 години беше в Института по детски болести.

 

Когато има нужда, се консултирам с нея. Консултирам се и с ендокринолози, с професор Майка Статилова.

 

Много любезни са хората, когато питам нещо за децата. Но едно нещо много ме тревожи – не може да се родят две деца и да се изплаща майчинство само за едно.

Как майката да раздели памперсите за две деца? Това съм го казвала много пъти. Искат раждаемост, а шест двойки близнаци получават майчинство само за едно дете.

 

А те са две деца. Жалко е това, наистина.

 

Надяваме се политиците да чуят, защото с едно майчинство две деца не могат да се отглеждат.

 

Децата ли са тези, които ви мотивират да продължавате да работите?

 

Не само децата. И дъщерите ми казват да работя. Аз обичам работата си и вече съм към финала. Ще поработя още малко.

 

Персоналът е много добър. Имам медицинска сестра. Не гледам да се изтъквам – в здравната служба има медицинска сестра, акушерка, санитарка.

 

Тази здравна служба е направена от нас. Когато дойдох, бяхме горе в една мизерия и не можех да се прибера.

 

Ходих по министерства. Тогава още работеха предприятията и ми дадоха помощ. Така направихме здравната служба.

 

Тя е от 2009 година.“

 

Камелия Илиева, медицинска сестра:

 

„Работя вече 50 години в Глогово. За нашето село това, че имаме д-р Димитрова, е като Божия благословия – да имаме такъв добър лекар и специалист.

 

За нея няма беден и богат. Няма малко болен и много болен. Тя казва: „Човек не е виновен, че е болен“.

 

Никога не повишава тон.

 

Нямаме детска смъртност. Децата я боготворят. Идват и я прегръщат като близък човек.

 

Нямат страх от нея – приемат я като баба Дарина. Тя предразполага човека още с влизането и дори да е дошъл болен, вече се чувства по-добре.

 

Понякога е рязка и казва истината в очите. На тези, които трябва да си обърнат внимание, го казва директно.

 

Затова казвам, че имаме късмет, че работим с нея.

 

При това заплащане не виждам кой млад лекар би дошъл. Аз съм пенсионер – ако имаше млада сестра, веднага бихме си тръгнали. Но няма.

 

Не можем да оставим всичко. Обичаме си работата.

 

Добрият лекар трябва да обича професията си и да се държи добре с хората.

 

Често идват хора, които не са тежко болни, но не могат да преценят какво им е. Хората в Глогово са много добри.“

 

Д-р Дарина Димитрова:

 

„След толкова години професията ми даде много, защото по-възрастният лекар има опит.

 

Видяла съм много заболявания – бруцелоза, дифтерит, коремен тиф, холера.

 

И тук не се срамувам, ако нещо не ми е ясно, макар да съм възрастен лекар, да попитам колега. По-добре повече хора да погледнат.

 

Продължавам да работя, защото обичам професията си.

 

Още от дете медицината ме мотивираше. Дядо ми падна от дърво, получи открита фрактура и тогава лекарите затворили раната без дренаж. После почина от сепсис.

 

Това много ме мотивира – как човек може да почине от счупен крак.

 

И при Covid, и сега при грипа – винаги чета. Нощем, в два часа, задължително чета медицински списания – кардиология, педиатрия.

 

Просто преглеждам всички.

 

Като се върна в сряда, съм уморена психически, но имам градина и работя много.

 

На ден минавам по два-три километра и повече.

 

Градината ми е почивка.

 

Важно е и как се храниш. Ям много млечни храни – мляко, сирене, месо. Плодове също.

 

Живея спокойно.

 

Но преглеждам и нощем. Идват хора за спешна помощ. Казват, че не могат да намерят личен лекар – или ги няма, или спят.

 

Аз никога не съм върнала човек.

 

Преглеждам, но пари не вземам. Имам си заплата.

 

Баща ми беше сирак и ми казваше: „Като завършиш, пари от хората няма да вземаш“.

 

Послушах го. Не вземам пари.

 

Защо има недостиг на лекари в България?

 

Жал ми е за младите лекари.

 

Не мога да разбера как може един начинаещ лекар да започва с толкова ниска заплата.

 

Учебниците са много скъпи. Как да се квалифицира?

 

Освен ниските заплати има и друго – специализациите.

 

Едно време имаше общежития, отивахме безплатно.

 

Сега всичко лекарят трябва да плаща. Откъде с хиляда лева заплата?

 

Какво искам да кажа на здравния министър?

 

Да оправи заплатите на младите лекари, за да могат да се квалифицират, да бъдат добри специалисти и да останат в България.“

Разговорът на Пламен Христов с д-р Димитрова чуйте в звуковия файл.