Срив на икономическите нагласи в Германия и еврозоната заради войната в Иран

Икономическите нагласи на анализатори и инвеститори за Германия и за цялата еврозона през следващите шест месеца се сринаха драматично през март заради войната на САЩ и Израел срещу Иран и последвалата енергийна криза и ръст на енергийните цени, показват резултатите от последното проучване на центъра за европейски икономически изследвания ZEW.

Индексът на базирания в Мюнхен изследователски институт ZEW, измерващ бъдещите икономически очаквания в Германия за следващите шест месеца, се свлече с цели 58,8 пункта до -0,5 пункта през март, от 58,3 пункта през февруари и януарски връх от 59,6 пункта (най-високо ниво от юли 2021 г. насам), докато очакванията на пазарите бяха за далеч по-скромното му влошаване към 39 пункта.

Това бележи третият по големина месечен спад в историята на показателя, след като той се срина с 65,6 пункта през април 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви глобалните си "реципрочни" тарифи, и след спада с цели 93,6 пункта през март 2022 г. след началото на руската инвазия в Украйна.

"Индикаторът ZEW се срина. Ескалацията в Близкия изток води до рязко покачване на цените на енергията и увеличава инфлационния натиск. Това повишава риска за германската икономика, че зараждащата се тенденция на икономическо възстановяване ще се забави. Колко силни ще се окажат тези ефекти ще зависи от интензивността и продължителността на конфликта. Експертите на финансовите пазари обаче са скептични относно бързото разрешаване на конфликта", коментира резултати от най-новото проучване президентът на ZEW, професор Ахим Вамбах.

В същото време обаче оценката за текущата икономическа ситуация в Германия продължава да се подобрява, макар че остава в силно негативна територия, като съответният индекс нараства през март с 3 пункта до -62,9 пункта.

Последното Zew показва, че няма сектор от германската икономика, в които ситуацията да се е подобрила през март. Негативните развития засягат особено силно енергоемките индустрии: химическата и фармацевтичната промишленост (срив на съответния индекс с 43,6 спрямо предходния месец), автомобилната промишленост (с 34,3 пункта спрямо предходния месец) и машиностроенето (с 35,5 пункта спрямо предходния месец). Секторът на производството на стомана и метали и строителната индустрия също отчитат силен спад, като в последния случай това може да е свързано и с очакванията за повишаване на лихвените проценти.

Подобно на Германия, икономическите очакванията за еврозоната през следващите 6 месец също отбелязаха солиден срив с цели 47,9 пункта само в рамките на месеца до ниво от -8,5 пункта през март. Оценката за настоящата икономическата ситуация се влоши с 16,3 пункта до -29,9 пункта.

Приблизително 80% от анкетираните очакват инфлационният натиск да се засили както в Германия, така и в еврозоната.

Индикаторът за икономически настроения на ZEW е влиятелно месечно проучване, което измерва икономическите очаквания на финансовите експерти в Германия. Той се счита за "водещ индикатор", което означава, че се използва за оценка на бъдещото състояние на германската икономика в рамките на следващите 6 месеца.

За разлика от индекса за бизнес климата на Ifo (който анкетира мениджъри на компании), ZEW анкетира до 350 институционални инвеститори и финансови анализатори (от банки, застрахователни компании и финансови отдели). Експертите са питани дали очакват икономическата ситуация да се подобри, да остане същата или да се влоши през следващите шест месеца.

Това е "дифузионен индекс". Изчислява се чрез изваждане на процента на песимистичните отговори от процента на оптимистичните отговори. Ако индексът е над нулата, това показва, че мнозинството експерти са оптимистично настроени за бъдещия растеж. Ако е под нулата, това сигнализира за преобладаващ песимизъм.