Здравната система е недофинансирана, всеки втори българин доплаща за здраве

Здравната система е недофинансирана, всеки втори българин доплаща за здраве. Основно се доплаща за лекарствата, следвани от прегледите при личен лекар или специалист. По-рядко, но все пак значимо гражданите посочват медицински консумативи и болнично лечение.  Това сочат данните на национално представително социологическо проучване, реализирано от агенция „Тренд“, по поръчка на БЛС, които бяха представени на форум "Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения".

Темата не е просто експертна, а  обществена, заяви при откриването д-р Николай Брънзалов. Председателят на БЛС каза, че здравеопазването не е само система от правила, бюджети и институции – то е мярката за отношението на една държава към собствените ѝ граждани.  Д-р Брънзалов допълни, че здравеопазването е кауза, която обединява, която надхвърля политическите цикли и кауза, около която могат да се срещнат общественият интерес, медицинската експертиза и политическата воля за дългосрочни решения.

Здравеопазването е тема, която трябва да обединява българите, да бъде наша, преди всичко национална, амбиция. Това каза президентът Илияна Йотова в поздравлението си към участниците. „Много има какво да бъде направено за статута на лекаря – заплащане, достъп до модерни технологии, възможности за кариерно развитие“, посочи още Йотова. Президентът акцентира и върху нивото на доплащане от страна на пациентите, като по думите ѝ, това е тема, по която си заслужава спешно да се вземат мерки.

В момента предизвикателствата в системата, освен кадровата обезпеченост, са и осигуряване на достъп до качествена медицинска помощ и до навременна профилактика. Това каза служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски в приветствието си към участниците. Здравето не е едностранчива секторна политика, а предпоставка за икономическо развитие и за качество на живот, затова и трябва да го разглеждаме като един от най-важните приоритети на държавата, добави доц. Околийски. 

Данните от проучването на „Тренд“ показват, че българите правят ясно разграничение между доверието към медицинските специалисти и доверието към институциите, които управляват системата. В същото време се открояват няколко основни проблема – усещане за недостатъчно покритие на здравните услуги, значителна финансова тежест за домакинствата и съмнения относно ефективността на управлението и контрола в системата.

Един от най-отчетливите резултати от изследването е високото доверие към медицинските специалисти, заяви по време на представянето Димитър Ганев oт социологическа агенция „Тренд“.  81 на сто от анкетираните заявяват, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти – 79 на сто. Доверието към лечебните заведения също е относително стабилно – приблизително шест от всеки десет респонденти заявяват, че имат доверие както на държавните и общинските болници, така и на частните.

Същевременно картината се променя значително, когато вниманието се насочи към институциите, които управляват системата. Доверието към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването е значително по-ниско. Данните показват ясно разделение между отношението към медицинската професия и отношението към институционалната организация на здравеопазването.

Почти всички граждани заявяват, че са здравно осигурени, но-малко от половината здравноосигурени са наясно върху каква сума се осигуряват.

Критичната оценка на гражданите към здравната система се проявява ясно при въпроса за обхвата на услугите, които покрива Националната здравноосигурителна каса. Мнозинството от анкетираните смятат, че пакетът услуги, финансирани от здравната каса, не отговаря на реалните нужди на пациентите.  Най-често посочваните услуги, които според хората трябва да бъдат по-добре покривани са образните изследвания, профилактичните прегледи, лабораторните изследвания и лечението, което в момента остава извън обхвата на публичното финансиране.

Здравните разходи представляват значително финансово натоварване за много български домакинства. Значителна част от гражданите оценяват тези разходи като умерена или дори много сериозна тежест за семейния бюджет.

Комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система.

Най-често посочваният проблем са корупционните практики в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти и слабостите в управлението на лечебните заведения. Значителен дял от хората посочват и недостатъчния контрол върху качеството на медицинските услуги, както и неравномерния достъп до здравеопазване в различните региони на страната.

Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите - 80 %  подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според повечето анкетирани тази мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.

Общата картина, която се очертава от изследването, е на система, към която гражданите имат противоречиво отношение. От една страна, доверието към медицинските специалисти остава сравнително високо. От друга страна, институционалната организация на здравеопазването се възприема значително по-критично.

Критиките на обществото са насочени най-вече към начина, по който функционира системата – нейното управление, контрола върху разходите, равномерния достъп до услуги и обхвата на публично финансираната медицинска помощ. В този смисъл резултатите показват, че общественото недоволство не е насочено толкова към медицинските специалисти, колкото към структурата и управлението на здравната система.

Зам. –председателят на БЛС д-р Иван Маджаров направи сравнителен анализ на представените днес данни и последното проучване по темата от 2018 година. Делът на неосигурените намалява от 9% през 2018 г. до 5% през 2026 г. Това обаче не е съпроводено с по-висока информираност – и в двете изследвания около 55% от гражданите не знаят върху какъв доход се осигуряват. Най-съществената промяна се наблюдава в оценката на пакета услуги на НЗОК.

Докато през 2018 г. има относителен баланс между положителни и отрицателни оценки, през 2026 г. негативните нагласи доминират ясно – близо две трети смятат, че пакетът не отговаря на нуждите им. Това показва нарастващо разминаване между очакванията на пациентите и реалното покритие на системата. Паралелно с това се наблюдава значително увеличение на финансовата тежест върху гражданите.

Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, нараства от 23% до 50%.  Интересна е и трансформацията в разбирането за основните проблеми. Делът на хората, които посочват липсата на апаратура, намалява значително, докато недостигът на специалисти остава висок и дори леко се увеличава. Това подсказва, че технологичният дефицит постепенно се компенсира, но кадровият проблем се превръща във водещ структурен риск.

Д-р Маджаров обобщи, че формално  системата е стабилна , но за сметка на нарастващо доплащане и засилено усещане, че пакетът не отговаря на реалните нужди.

Резултатите, отразяващи обществените нагласи бяха дискутирани в панелна дискусия, в която участваха проф. Костадин Ангелов – председател на Народното събрание и на парламентарната комисия по здравеопазване, д-р Александър Симидчиев – зам.-председател на комисията по здравеопазване и г-н Илиян Йончев - народен представител.