ЕЦБ остави лихвените проценти без промяна

Европейската централна банка (ЕЦБ) запази нивото на основните лихви въпреки войната в Близкия изток и предизвикания от нея ръст на цените на енергоизточници, което беше очаквано от анализаторите. 

Това стана след двудневно заседание на институцията, в което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с право на глас - в лицето на управителя на Българската народна банка Димитър Радев.  

Така за шесто поредно заседание от юни 2025 г. институцията оставя на ниво от 2 на сто депозитната лихва (лихвата, получавана от търговските банки, когато депозират средства овърнайт в централната банка), 2,15 процента за основните операции по рефинансиране (лихвата, плащана от банките, когато заемат от ЕЦБ средства за срок от една седмица) и 2,40 процента за лихвата по пределното кредитно улеснение, по която банките могат да заемат средства от ЕЦБ овърнайт.

Лихвите са на тези равнища от юни 2025 година. Франкфуртската парична институция понижи основните си лихви с общо два процентни пункта до юни 2025 г. спрямо исторически най-високото равнище от 4 на сто, достигнато през 2023 г. на фона на растяща инфлация. 

От ЕЦБ посочиха, че войната в Близкия изток значително увеличава несигурността за икономическите перспективи, като създава едновременно рискове от по-висока инфлация и от забавяне на икономическия растеж. Очаква се конфликтът да окаже пряко въздействие върху инфлацията в краткосрочен план чрез по-високите цени на енергията.

В същото време Управителният съвет отбеляза, че инфлацията остава близо до целта, дългосрочните инфлационни очаквания са стабилни, а икономиката на еврозоната показва устойчивост през последните тримесечия.

Според новите прогнози на експертите на ЕЦБ средната инфлация се очаква да достигне 2,6 на сто през 2026 г., 2 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г., като прогнозата за 2026 г. е преразгледана възходящо заради по-високите енергийни цени.

Базисната инфлация, без отчитане на цените на енергията и храните, се очаква да бъде средно 2,3 на сто през 2026 г., 2,2 на сто през 2027 г. и 2,1 на сто през 2028 г., също над предходните оценки.

В същото време прогнозата за икономическия растеж е ревизирана надолу. ЕЦБ очаква брутният вътрешен продукт на еврозоната да нарасне с 0,9 на сто през 2026 г., с 1,3 на сто през 2027 г. и с 1,4 на сто през 2028 г., като по-слабата динамика се свързва с отражението на конфликта върху пазарите на суровини, реалните доходи и доверието.

Централната банка подчерта, че бъдещите решения ще продължат да се основават на постъпващите данни, като не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.

Анализът на алтернативните сценарии на експертите на ЕЦБ показва, че при продължителни прекъсвания на доставките на енергийни суровини инфлацията може да надхвърли базовите прогнози, а икономическият растеж да остане по-слаб от очакваното.

Европейската централна банка е изправена пред рязка промяна в парично-кредитната среда вследствие на войната в Иран, която доведе до ново покачване на цените на енергията и засили инфлационния натиск, отчете междувременно германският институт Цет Е Ве (ZEW) в пазарен анализ, изпратен до редактор на БТА. Според експертните оценки на германския институт конфликтът вече оказва краткосрочно въздействие чрез по-високите енергийни цени, като съществува риск от по-широко разпространение на инфлацията в икономиката.

Анализаторите на Цет Е Ве посочват, че опитът от периода 2021 – 2022 г., когато ЕЦБ беше критикувана за забавена реакция при предходен шок в предлагането, вероятно ще повлияе на настоящите решения на централната банка.

"Управителният съвет на ЕЦБ няма да иска да допусне същата грешка втори път“, се отбелязва в анализа. Въпреки че на този етап не е предприето увеличение на лихвените проценти, очакванията са, че институцията ще бъде по-склонна към ранна намеса с цел ограничаване на инфлацията. На този фон вероятността за до две повишения на лихвените проценти преди лятото се оценява като висока, ако инфлационният натиск се запази, отчитат от ЕЦБ. 

Междувременно рязкото поскъпване на енергоизточниците на фона на конфликта в Близкия изток подтиква пазарите да очакват нови увеличения на лихвените проценти от ЕЦБ и "Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) през тази година. 

Инвеститорите вече залагат на повече от две повишения на лихвите в еврозоната през 2026 г. с по 0,25 процентни пункта, което представлява значително изменение спрямо предходните очаквания. Въпреки това промяна на лихвените равнища на днешното заседание не се очакваше. 

Вниманието на пазарите бе насочено към сигналите от централната банка относно влиянието на конфликта върху инфлацията и бъдещата парична политика.

"Подобни движения на пазарите непосредствено преди решенията на централните банки са редки, но живеем в необичайни времена“, заяви пред "Блумбърг“ Анджей Щепаняк, старши икономист за Европа в "Номура“ (Nomura).

Само преди няколко седмици пазарните очаквания бяха, че ЕЦБ ще запази лихвите без промяна през цялата година, а "Банк ъв Ингланд“ може да пристъпи към понижение заради отслабващия пазар на труда.

Ескалацията в Близкия изток обаче промени тази картина. Цената на петрола сорт Брент надхвърли 118 долара за барел, което поставя под натиск икономики, зависими от вноса на енергия, като тези в Европа и Великобритания.

На този фон европейските облигационни пазари отбелязаха спад, като доходността на краткосрочните книжа се повиши рязко. Доходността на двегодишните облигации във Великобритания достигна 4,25 на сто – най-високото ниво от близо година, а в Германия се повиши до 2,53 на сто.

Според анализатори текущото "ястребово преоценяване“ на пазарите означава, че дори ограничени сигнали от страна на ЕЦБ могат да доведат до значителни движения в краткосрочните лихви.

В същото време несигурността около продължителността на конфликта остава висока, което затруднява прогнозите за паричната политика.

Снощи Управлението за федерален резерв на САЩ запази нивото на основния лихвен процент,  но отчете, че ситуацията в Близкия изток носи "висока несигурност". Президентът на централната банка Джером Пауъл предупреди, че поскъпването на петрола "заради конфликта (на САЩ и Израел - бел. ред) с Иран вероятно ще ускори инфлацията в краткосрочен план". 

По-рано днес Японската централна банка също остави без промяна основните си лихвени проценти, като същевременно предупреди за нарастващи инфлационни рискове, свързани с повишаването на цените на петрола заради конфликта в Близкия изток. 

Подобно решение днес взе и Централната банка на Швейцария, запазвайки основната си лихва на фона на конфликта в Близкия изток и поскъпването на франка.