МАЕ: Иранската война е най-голямата в историята заплаха за световната енергетика

Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) Фатих Бирол предупреди, че може да отнеме шест месеца или повече, за да се възобновят доставките на петрол и газ от държавите от Персийския залив, дори ако конфликтът в Близкия изток приключи скоро.

"Хората разбират, че това е голямо предизвикателство, но не съм сигурен, че дълбочината и последиците от ситуацията се разбират добре", каза Бирол в интервю за "Файненшъл таймс".

Той подчерта, че този конфликт е "най-голямата глобална заплаха за енергийната сигурност в историята", тъй като доставките на петрол сега са нарушени в по-голяма степен, отколкото по време на кризата през 70-те години на миналия век, и че количеството газ, което не достига до пазарите, се е удвоило в сравнение с това, което Европа спря да получава от Русия през 2022 г.

Директорът на МАЕ се въздържа от спекулации за това колко биха могли да се повишат цените на петрола и газа, но предупреди, че цените могат да продължат да се покачват, докато Ормузкият проток остава блокиран.

Изказването на Бирол идва в края на седмица, през която цените на петрола се повишиха до почти 120 долара за барел, тъй като Израел и Иран изстреляха вълни от ракети по жизненоважни енергийни центрове в Персийския залив, включително иранското газово находище "Южен Парс" и огромния катарски енергиен комплекс "Рас Лафан".

Според него проблемът ще се увеличава всеки ден, тъй като енергийните потоци от Близкия изток, който изнася една пета от световния петрол и газ, са спрени от фактическата блокада на Ормузкия проток от Иран.

Заплахите от Иран да обстрелва кораби са довели до спиране на "жизненоважни артерии", засегнали и световните доставки на торове за култури, нефтохимикали за пластмаси, дрехи и производство, както и сяра и хелий.

"Това са жизненоважни стоки за световната икономика", посочи той.

Миналата седмица МАЕ обяви освобождаването на 400 милиона барела петрол и рафинирани петролни продукти от глобалните запаси, за да облекчи недостига по света, което според Бирол представлява само 20% от резервите на агенцията.

"Все още имаме 80% резерви", каза той, добавяйки, че същевременно е провел разговори с Канада, Мексико, Бразилия, Норвегия и други страни за увеличаване на производството им на петрол и газ.

Бирол обаче отбеляза, че подобни допълнителни потоци няма да решат проблема със загубата на енергия от Близкия изток.

"Най-важното действие е възобновяването на транзита през Ормузкия проток", каза той.

В същото време шефът на МАЕ призова политиците в Европа да не облекчават ограниченията за руския газ, заявявайки, че не бива да повтарят грешката да бъдат прекалено зависими от енергийните потоци от Москва. Бирол отбеляза, че използването на руски газ няма особен икономически смисъл, тъй като цената му традиционно е обвързана с цената на петрола.

"Руският газ би струвал близо до сегашната цена на газа в Европа днес", каза той и добави, че руските тръбопроводи "Северен поток" не работят и че репутацията на Москва като надежден и дългосрочен доставчик е разрушена.

Фатих Бирол също така прогнозира, че енергийната криза ще предизвика вълна от промени в правителствените политики по целия свят, сравнявайки ситуацията с начина, по който политиците реагираха на двойния петролен шок през 1973 г. и 1979 г.

"Това имаше три реакции. Над 40% от ядрената енергия, която имаме днес, е построена в отговор на тази криза. Количеството гориво, което средностатистическият автомобил използва, спадна наполовина през 10-те години след шока, а държавите промениха търговските си пътища“, каза той.

В отговор на войната в Иран, той прогнозира, че ще има нов тласък за прехода към възобновяема енергия и към електрически превозни средства, нов бум за ядрената енергетика, но също така и завръщане към използването на повече въглища вместо газ.