САЩ ще оставят на Европа да се справя с бъркотията в Близкия изток

Европа пострада много, включително от терористични атаки и от масова мигрантска вълна, от предходната война в Близкия изток, която доведе до свалянето на режима в Ирак през 2003 г., гражданска война в тази страна и появата на групировката "Ислямска държава".

През 2003 г. Франция и други европейски страни се противопоставиха на американските действия. В началото на настоящата война в Залива обаче единствено Испания я нарече незаконна. Останалите си замълчаха с аргумента, че не искат да навлекат на Европа нова серия нападки от иначе съюзника Тръмп.

Когато обаче той започна да извива ръцете на европейците да се включат в обезопасяването на Ормузкия проток, Старият континент като че ли най-после се обедини и заяви: "Това не е нашата война!". Твърде много заплахи идват от нея за Европейския съюз, а Тръмп това не го интересува. Той дори не сметна за необходимо да информира съюзниците, че ще напада Иран.

Сега Европа трябва да се готви да посрещне последиците от стратегическото безумие на американския президент. Сред тях може да е нова миграционна вълна от Близкия изток, предупреждава Ели Геранмайе от Европейския съвет за външна политика.

Неизбежна ли беше третата война в Залива, предвид всичко, което се случи след терористичния рейд на "Хамас" в Израел на 7 октомври 2023 година?

Като човек, който близо 15 години работеше за предотвратяване на случващото се в момента, трябва да кажа, че не беше неизбежно. Защото имаше множество шансове и двете страни да постигнат дипломатически пробив. Ето, сега вече излиза все повече информация за това, че в Женева - в навечерието на разпоредените от президента Тръмп удари срещу иранците, те са предложили значителни отстъпки за ядрената си програма. И според посредниците в тези преговори потенциалната сделка е щяла да бъде доста добра.

Вместо обаче да се опита да използва всички варианти за дипломатическо решение, Тръмп действа недостатъчно обмислено с операцията си "Епична ярост". За мен тази война няма ясни стратегически цели.

Но от друга страна донякъде сте прав, че след ужасяващото нападение на "Хамас" през 2023-а, израелското правителство демонстрира все по-голяма склонност да поема рискове и да възприема баланса на заплахите в Близкия изток като антагонистична игра с регионалния си противник. В резултат архитектурата на сдържане там е обърната с главата надолу.

Но все пак смятам, че още не е късно да се намери политически изход от тази война преди ситуацията да излезе съвсем от контрол.

Дали режимът в Техеран би могъл да си позволи да даде пак шанс на дипломацията? Два пъти го нападат вече насред преговори. А и - към момента поне - с коза си блокада на Ормузкия проток Иран има думата кога ще спре войната.

Вижте, в сравнение с юни миналата година - предния път, когато Съединените щати и Израел воюваха срещу Иран - прекратяването на огъня сега ще е много по-трудно, а това все пак е първата стъпка към политически преговори. Този път няма да стане просто с изявление на Тръмп, че войната е свършила.

Първо защото, както споменахте, за втори път вече американците и израелците удариха докато уж преговаряха с Иран. Как да им има доверие тогава, че прекратяването на огъня ще издържи повече от последния път! От друга страна държавите, които посредничеха за политическо споразумение между Съединените щати и Иран, сега са обект на ирански бомбардировки в отговор на американско-израелските удари срещу Иран. Тези държави едва ли ще искат или дори могат да продължат да посредничат. И в такъв случай ще трябва някой друг за тази роля.

Трета разлика в сравнение с юнския конфликт от миналата година, е, че този път войната се разрасна главоломно на множество фронтове - тя определено вече има доста от характеристиките на пълномащабна регионална война. Израел предприема сухопътно нахлуване в Ливан заради "Хизбулла". Иран обстрелва с ракети позиции в Северен Ирак на кюрдски бойци, който се страхува, че в определен момент биха нахлули на негова територия, за да провокират междуетническа война. Същевременно проирански групировки обстрелват американски обекти в Ирак. Сигурно скоро и хутите в Йемен ще бъдат активирани за блокиране на морския трафик и през Червено море.

Трудно ще е да се наложи прекратяване на огъня на всички участващи във войната фракции. А това е доста проблематично, защото само американско-иранско споразумение за спиране на огъня може да се окаже недостатъчно за успокояване на региона.

Но всички войни все някога свършват. И честно казано, не ми се струва, че Тръмп ще издържи дълго. Той твърди, че щял да усети кога му е времето войната да свърши... Ами, можеше да обяви победа още в първия ѝ ден! Защото направи нещо, което никой друг американски президент не е правил преди него - ликвидира върховния лидер на Иран! А с проточването на войната Израел избива все повече фигури от режима, които можеха да наклонят везните към мир и вероятно да направят повече отстъпки в бъдещи преговори. Резултатът е, че най-силни в Ислямската република стават най-радикалните ѝ елементи.

Съгласна ли сте с мнението, че Тръмп е като затънал в тресавище? Дори да каже "край", иранците ще продължат да воюват докато те решат...

Тъкмо затова смятам, че този път Иран ще трябва да получи много по-твърди гаранции от Съединените щати, че Израел няма да нападне отново след четири или шест месеца. Иранците ще настояват за писмена правнообвързваща гаранция. В миналото това би било резолюция на Съвета за сигурност на ООН, с каквато официално беше сложен край на 8-годишната война между Иран и Ирак.

Според мен за Иран е важно не само да получи едностранно обявен от Тръмп край на нападението, но и той да признае, че не може да победи и да изтегли струпаните след януари в региона допълнителни военни сили на Съединените щати. Освен това Тръмп ще трябва да даде ясно да се разбере, че при бъдещо ново нападение Израел няма да получи същата подкрепа като сега. Това би предполагало коренна промяна в подхода на Тръмп към Нетаняху, която изглежда малко вероятна. Но пък вижте какво разцепление поражда в МАГА тази война!

"Фиаско" и "стратегическо безумие". Така определихте в анализ на Европейския съвет за външна политика първоначалната европейска реакция на войната срещу Иран. Имахте предвид изявлението на канцлера Мерц, че Германия няма да учи Америка на международно право, подкрепата на Урсула фон дер Лайен за смяна на режима в Техеран, предоставянето на материална подкрепа за ударите от страна на Франция и Великобритания. Тръмп доста настоятелно се опитва да въвлече Европа в тази своя война. Ще успее ли да я изнуди?

Поставихме няколко въпроса, на които европейските правителства трябва да си отговорят преди да се впуснат в американската военна кампания срещу Иран. Първият е каква е крайната цел. И ако тя е смяна на режима, да обяснят на сънародниците си всички плюсове и минуси. Но проблемът с Тръмп е, че още от първия ден непрекъснато променя целите, които представя публично. Това е "стратегическо безумие", защото за да постигнеш наистина успех с военни средства, трябва да дефинираш недвусмислено какво целиш.

Вижте във вече четвъртата седмица на тази война какво постигат американско-израелските удари. Енергийната инфраструктура е главната мишена, но същевременно в Иран се ликвидират ключови за функционирането на една държава елементи - армия, сили за сигурност, полиция, политически лидери и военни командващи. Ако това продължи още няколко месеца, много хора в тази държава с население от 93 милиона вероятно ще решат да я напуснат. И няма да искат да останат в регион с все още бушуваща война. Ще се насочат към Европа.

Европейците трябва да имат план за такава ситуация. Особено ако станат преки участници в тази война и тя успее да срине Иран. Тръмп дава ясно да се разбере, че не го интересува какво ще стане след замлъкването на оръжията. Няколко пъти казва вече, че от Иран го дели цял "голям и хубав" океан. Очевидно Европа ще трябва да се справя с бъркотията след него.

Дали Европейският съюз има достатъчно тежест, за да избегне тази съдба и да насочи събитията в положителна посока? Да влезе във овакантената роля на посредник?

Според мен, това, което европейците могат да направят, е да подкрепят коалиция от държави, която да окаже много тежък дипломатически натиск върху Съединените щати и Иран. И то на ниво държавни и правителствени ръководители, които да заявят недвусмислено и на Тръмп, и на Техеран, че тази война трябва да бъде прекратена.

Бенямин Нетаняху посети вече четири пъти Белия дом, откакто Тръмп се върна там, и всеки път малко след срещите им войните в Близкия изток се ожесточават. Защо не виждаме в Белия дом президента Ердоган, емира на Катар или европейската тройка страни, които участваха в постигането на ядреното споразумение през 2015-а? Те са в позиция да заявят на Тръмп, че искат войната да спре, да обяснят защо и да му предложат помощ, за да го направи.

Наскоро така прямо - със статия в "Economist" тази седмица - постъпи външният министър на Оман, чиято страна повече от десетилетие беше посветена на посредничество за избягване на настоящата война. Той написа, че приятелите на Америка трябва да ѝ помогнат да се измъкне от войната. Защото от нея губи не само Иран, а и Америка.

Цялото интервю на Деян Йотов с Ели Геранмайе в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.