Москва вижда в блокадата на Ормузкия проток шанс да отслаби санкциите

Решението на Доналд Тръмп да поведе война с режима на аятоласите засегна най-непосредствено арабските съюзници на САЩ в Близкия изток, които са подложени на ежедневното отмъщение на Стражите на ислямската революция с дронове и ракети откъм Техеран.

Сред косвените жертви се нарежда и Европа, но далеч не само заради шоковия скок на енергийните цени и неизбежната инфлация.

Войната на Тръмп гарантира десетки милиарди долари допълнителни постъпления в руската хазна - средства, които със сигурност ще бъдат използвани за продължаване на войната на Путин срещу Украйна и сигурността на Европа.

Гарантират ли му обаче победа?

Иранските удари по Катар тази седмица извадиха от строя 17 процента от производствения капацитет на тази водеща глобална сила в доставките на втечнен природен газ за следващите 3 до 5 години, съобщи в четвъртък изпълнителният директор на QatarEnergy Саад ал-Кааби. Същия ден цената на синьото гориво на нидерландската борса скочи с 35 процента - до 74 евро на мегаватчас.

"Европейците продължават да се прострелват в крака, да прострелват избирателите си в крака", коментира кремълският говорител Дмитрий Песков отказа на Евросъюза да преразгледа решението си да спре вноса на руски втечнен газ от края на тази година.

По-рано този месец президентът Путин предложи на Европа възобновяване на дългосрочните договори без "политически" условия и предупреди, че инак може да не дочака началото на 2027-ма и просто да насочи износа си към Азия.

"Путин говори доста неща, всичко с цел да всее страх в Европа. Целта е да се създаде усещане за несигурност на енергийните пазари, така че цените да се тласнат още по-нагоре", коментира пред БНР Бенямин Хилгенщок от Киевската школа по икономика. Оказа се, че в Европа има такива, които са готови да се вържат на путиновите приказки - в края на миналата седмица белгийският премиер Барт де Вевер заговори за "нормализация" на отношенията, така че Европа да може да си върне достъпа до евтина енергия от Москва. Едва когато бе скастрен от собствените си министри и от колегите си в ЕС, Де Вевер бе принуден да уточни, че "нормализацията" може да се случи, едва след като бъде установен мир в Украйна.

На Путин няма да му е така лесно да изпълни заканата си, сочи Хилгенщок. Много ще зависи от основния му клиент - Китай. А дори и в настоящата ситуация - когато основният доставчик на втечнен газ - Катар, претърпя значителни загуби от иранските бомбардировки - Пекин едва ли е склонен да изпълни всички въжделения на Кремъл.

"Китай може да поеме доставките на втечнен газ от Русия. Той обаче обича да се възползва от всякакви проблеми на Москва и е твърде вероятно да поиска отстъпки в цената. Освен това капацитетът за превоз на втечнен газ далеч не е така развит, както сенчестата флота, която превозва петрола. В случая с втечнения газ транспортът ще бъде много по-труден. Путин може да си направи грешно сметките също както през 2022 година. Тогава Русия спря износа на газ за Европа в опит да я подчини и да я накара да се откаже да поддържа Киев. Но в крайна сметка загуби "дойната си крава" в лицето на "Газпром" и милиарди от експортни приходи от Европа".

По редица показатели изглежда, че събитията в Близкия изток водят до щастлив обрат за Владимир Путин - както във войната на изтощение с Украйна, така и в икономическата война със Запада. Сортовете руски петрол Urals и ESPO поскъпнаха с десетки долари за барел. Дневните доставки за Индия и Китай също набъбнаха с повече от 22 процента, писа "Файненшъл Таймс" на 12 март. Това се случи точно когато санкциите започнаха да натежават осезаемо на руския бюджет, преполовявайки в януари-февруари приходите от енергоносители и принуждавайки Москва да планира 10-процентни икономии.

"Ако се вгледате в данните за януари и февруари, след санкциите срещу Лукойл и Роснефт, те наистина бяха болезнени за Русия", коментира за БНР Тимъти Аш от Чатъм Хаус. "Експортните печалби бяха значително по-ниски. Отстъпката в цената на руския сорт Уралс спрямо американския West Texas и северноморския Брент достигна 36 процента. Дупката във федералния бюджет бе доста по-широка. Сега Уралс се търгува по-скъпо и от Брент, и от West Texas. Руснаците могат да разчитат на значително повече приходи - според някои до 10 милиарда долара допълнително на месец".

Нападението на Тръмп и Нетаняху над Иран разбърка плановете на Европейската комисия за следващия пакет от санкции, които можеха допълнително да стегнат хватката около руската петролна индустрия, отбелязва Бенямин Хилгенщок от Киевската школа по икономика.

"Преди кризата в Близкия изток в Европа се обсъждаше забрана на обслужването на морските превози на руския суров петрол и петролни продукти. Такава мярка обаче едва ли ще бъде приета в настоящата ситуация".

Руската федерация определено има интерес от проточването на войната в Залива, макар това да не изключва напълно от рискове за Москва.

"Ако кризата премине сравнително бързо, да кажем за 6 седмици, със сравнително бързо възстановяване на добивите и транспорта, това ще се окаже не повече от временен отдих за Русия, която бе в доста трудна (фискална) позиция през втората половина на миналата година и началото на тази.

Ако кризата продължи по-дълго - няколко месеца, с нарастващи цени на петрола и природния газ и разхлабване на санкциите от САЩ, руският режим ще има съществени допълнителни експортни печалби. Това, разбира се, ще означава далеч по-малко проблеми с бюджета и много по-голяма способност за финансиране на войната (в Украйна). Говорим за десетки милиарди долари дори при оптимистичен сценарий със сравнително кратка война в Близкия изток и бързо рестартиране на производството", казва Хилгенщок.

Фатих Бирол – ръководителят на Международната агенция по енергетика – даде да се разбере вчера, че сценарият ще е определено песимистичен. За пълно възстановяване на доставките от петролните и газовите предприятия в Персийския залив, ударени досега от Иран или спрени заради блокирането на Ормуз, ще са необходими поне 6 месеца, даже ако конфликтът спре веднага, заяви Бирол в интервю за "Файненшъл Таймс".

Ако петролът "Брент" обаче достигне и надхвърли 150 долара за барел в следващите месеци, последиците ще са вредни за Москва, обяснява Хилгенщок:

"В даден момент могат да бъдат достигнати цени, които да въздействат и на търсенето - толкова високи, че да забавят глобалната икономика. Затова е трудно да се предвиди как ще се развие сценарият при продължителна война в Близкия изток".

Тимъти Аш допълва:

"Можем да станем свидетели на нещо като кризата по време на ковид. Говорим за шок в предлагането, който може да забави ръста на глобалната икономика и в крайна сметка да намали търсенето и, съответно, цената на петрола. При такъв развой можем да видим значително по-ниски цени на петрола и енергията за година, че и две".

Дори при сегашното положение - при "Брент", който се спуска и вдига през ден между 100 и 120 долара за барел, за Москва ще е трудно да се възползва, като увеличи продажбите. Даже ако Западът снеме всички санкционни ограничения, не бива да се надява, че Русия може да направи много за балансиране на търсенето и предлагането, коментира Аш. Думата си казват годините санкции върху петролодобивния отрасъл и зачестилите от миналото лято разрушителни украински атаки.

"За Русия ще е трудно да повиши добивите. Руската петролна индустрия страда от недостиг на инвестиции. Още преди войната в Иран Москва не можеше да изпълни производствената си квота в ОПЕК+. Така че съвсем не е ясно доколко Русия може да замести значителния спад в доставките от Персийския залив".

Все пак на 5 март САЩ позволиха на Индия да възобнови покупките на петрол от Русия, без да се бои от връщане на наказателните 50-процентни тарифи. Точно седмица по-късно Вашингтон вдигна за месец забраната от пласиране на руския петрол, натоварен на танкери в открито море. Бенямин Хилгенщок отбелязва, че тази мярка помогна повече на Москва, отколкото на засегнатите от повишените цени на петрола:

"Видяхме как през февруари руските експортни обеми се понижиха - за пръв път от повече от четири години - понеже толкова големи количества петрол бяха на танкери, които никое пристанище не искаше да приеме. Това се отрази и на производствените обеми, за пръв път от 2021 година. Сега, след временното изключение от санкциите, тези количества, които плават, ще бъдат поети от купувачите и е възможно Русия да повиши и добивите, и експорта си през май и следващите месеци.

Предвид количествата "липсващ" петрол от Персийския залив, които бяха отрязани от останалия свят с фактическото затваряне на Ормузкия проток, не смятам, че няколкостотин хиляди барела дневно са постигнали фундаментална промяна на глобалния пазар".

Това може да подтикне администрацията на Тръмп, въпреки протестите от съюзниците в Европа, да изпълни желанието на Кирил Дмитриев и други путинови функционери и да облекчи трайно санкционния режим. Но, дори ако в Белия дом има сериозни планове за нормализация на руско-американските отношения, наближаващите междинни избори за Конгрес е твърде вероятно да ги объркат, сочи Тимъти Аш. "На този етап допитванията в Америка показват, че републиканците ще изгубят изборите и за двете камари на Конгреса. При това положение, ако Тръмп поиска да смекчи дългосрочно санкциите против Москва след ноември ще трябва да се справя с Конгрес, който ще е още по-настроен в полза на Украйна".

Междувременно обаче, в случай на сближение между Вашингтон и Москва, партньорите на Киев от Евросъюза, Великобритания, Норвегия и Канада ще са безсилни да окажат достатъчен натиск върху Москва, за да я убедят да се откаже от максималистките си претенции към Украйна.

"Европа може да стори някои неща, но санкциите от САЩ, поради екстратериториалния си характер, са далеч по-ефективни. Ако те бъдат отслабени Русия ще получи още пари, за да плаща за своята война. Войната ще продължи по-дълго и за европейските страни ще стане по-скъпо да продължат подкрепата си за Украйна", смята Бенямин Хилгенщок.

При това положение, ще получи ли Москва решително предимство във войната на изтощение?

"Не вярвам, че това ще гарантира на Москва неизбежна победа на бойното поле. Развръзката там не зависи само от парите. Това, което ще гарантира, е повече разходи за Европа в подкрепа на Украйна и повече човешки жертви на Украйна".

В момент, когато санкциите на западните партньори отслабват, като най-ефективни изпъкват "санкциите", с които украинските безпилотни системи "наказват" руската петролна и газова инфраструктура. Тази седмица, докато Русия бомбардираше Измаил, Одеса и кораби със зърно, от "Газпром" биха тревога, че украинците, от своя страна, засилват атаките си по компресорни станции, обслужващи газопроводите "Турски поток" и "Син поток".

"Украинците сега имат очевидно повече дипломатическа тежест заради отбраната от дроновете в страните от Залива. Ако американците спрат доставките на боеприпаси за системите Пейтриът, защото изразходват твърде много от тях в Залива, или ако решат да притиснат Киев със заплахи, за да направи компромис в преговорите с Русия, то за Украйна наистина няма да остане какво да губи. Напълно възможно е да засили ударите по енергийните и промишлените обекти на Русия", смята Тимъти Аш.

Анализа на Добрин Йотов в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.