Занижихме прага за усилие, за болка, за оцеляване. Всичко може "да ни бутне"

Колкото да са нежни, на голяма част от жените се налага да се справят с изключително тежки ежедневни задачи, което пък може да доведе до паник атаки, натрапчиви мисли и дори депресивни състояния.

В подобни случаи е важно помощ да се потърси бързо, за да бъде лечението ефективно. Tревогата ни често идва от желание да се предскаже бъдещето. По пътя към своето щастие, понякога преминаваме по трудни пътеки, сблъскваме се с предизвикателства и какви ли не недоразумения, именно чувството за безизходица ни подтиква към дистрес, паника, обсесивно компулсивно разстройство и дори депресия.

Един от факторите, които могат да въздействат силно върху психиката на една жена е раждането и всичко, свързано с него - ново начало, често дългоочаквано такова, но и… изключително напрегнат момент и за двата пола.

Раждането и бременността са сложни и изтощителни за организма на майката процеси. По време на бременност жената преминава през много хормонални, физически, емоционални и психологически промени. В семейния и междуличностния свят настъпват изменения. След раждането майката изпитва емоции, вариращи от радост и удоволствие, до тъга и дори плач. Този емоционален дисбаланс, наречен на английски “Baby blues” или бебешка тъга, обикновено започва да отшумява през първите 2 - 3 седмици след раждането.

Установено е, че около една от седем жени развива следродилна депресия. Докато пациентките, при които се наблюдава бебешка тъга, се възстановяват бързо, следродилната депресия е по-продължителна и сериозно засяга способността на майките да се върнат към ежедневието. Следродилната депресия има негативно влияние върху здравето на майката и нейната връзка с бебето. Този вид депресия най-често се появява в рамките на 6 седмици след раждането. Това състояние се среща при около 6,5% до 20% от пациентките след раждане. Мъжете също обаче преминават през следродилен период. Патогенезата на следродилната депресия все още не е напълно изяснена, но се предполага, че фактори са генетика, хормонални промени, семейни отношения и стресови фактори.

• През месец март, Радио София ви среща с редица специалисти от различни сфери на женското здраве. Искаме да достигнем до възможно най-много дами с една единствена цел - грижете се за себе си, ходете на профилактични прегледи, отделяйте внимание на тялото и психиката си. Всеки понеделник и четвъртък до края на март ще ви представяме интервюта на различна тема.

Този понеделник в "Ритъмът на женското здраве" говорим за психиката на жената, нейното ежедневие - стреса, паник атаките и натрапчивите мисли, които понякога са част от него, ще обърнем внимание и на майките, следродилната депресия и отношенията с партньора в забързания свят, в който живеем.

Редакторът Луиза Лазарова ни среща с психоаналитика проф. Моника Богданова, за да отговори на някои от най-наболелите въпроси, засягащи женското психично здраве, а и мъжкото.

Стресът е шанс, ресурс, кризата ни кара да мислим, да се развиваме. Липсата на смисъл води до прегаряне и депресия.
Вече сме презадоволени. Да живеем в липса се превръща в необходимост.

Все повече грижата за децата се изразява с предпазване, което невинаги е нещо добро. 
Липсата на нещо, което ни обединява, кара хората всеки да живее по своя преценка.
Ние съвсем си занижихме прага за усилие, за болка, за оцеляване и за устойчивост. Сякаш всяко нещо може "да ни бутне" и да предизвика тревога.

Драмата на нашето време е невъзможността да се създават връзки и след това – да се развиват - коментира проф. Моника Богданова. – Невинаги е добре да се решават всички въпроси бързо. Някой път има състояния, които е по-добре да поболят - да може човек да се запита какво става, накъде е тръгнал и всъщност как живее.
Понякога е по-добре да има паник атака, отколкото нещо по-сериозно.

Тя коментира какво значи "да се погрижа за себе си", което някои майки (си) казват седмици след раждането и други ситуации и дефиниции.

Чуйте още подробности по темата в звуковия файл с целия разговор.

• Проф. д-р Моника Богданова e психоаналитик, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Париж и Германия, провежда супервизия и обучения на специалисти от различни полета (психолози, педагози, логопеди, социални работници и др.).