Дезинформацията преди избори - старото нормално в нова опаковка

Засилва ли се дезинформационната кампания у нас с наближаването на парламентарните избори? 

На този въпрос служебният министър на външните работи Надежда Неински отговори така:

"Това нещо в България, както го забелязахме и в Унгария, както го забелязахме преди това и в Румъния, се забелязва и в други страни",  каза тя в интервю за БНР:

България не прави изключение, т.е.говорим за една добре организирана структура, която работи на хоризонтално ниво - не се импровизира, нещата са доста професионални и се работи едновременно по всички канали на социалните мрежи и с всички видове инструменти, които обслужват тези канали, включително и групи, чисто професионално организирани от инфлуенсъри, които трябва да раздават мнения и споделят публикации. 

По думите й това се използва и от едната, и от другата страна, но:

Специално сега за България се забелязва едно голямо пренасочване на групи, които преди това работеха под името "Приятели на Русия за силна България". Сега станаха група в подкрепа на един от основните кандидати. 

"Това е една от най-евтините хибридни тактики, но все пак изисква организация и средства. Те са разработени през последните години. В България това стана още от времето на COVID-a, на войната в Украйна, така че има схема, която в момента се засили и стана много по-активна", каза още Антоанета Николова.

"Исторически погледнато, изборите винаги са време на интензивен дебат и затова много съдържание се създава и разпространява както от хора, които следят кампанията, така и от самите участници в нея", каза в интервю за рубриката ни "Евранет Плюс"  изпълнителният директор на Лабораторията на ЕС за дезинформация Александър Алафилип:

От няколко години има все повече участници, които чрез дезинформационни кампании се опитват да повлияят на вота като разпространяват невярна информация или разчитат на несъществуващи медии. Има един вид нормализация на баналнизирането на тези дезинформационни тактики. 

"Те могат да варират от казването на неща, които са напълно неверни и лесно проверими, до много по-коварни и да стигнат до чат и реклами онлайн. Може да не са създадени от организации, непременно харчещи пари за изборния процес  и да включват създаване на фалшиви медии и акаунти, които се появяват в социалните медии, коментарите или публикациите, които да променят възприятията или да разпространяват дезинформация. Така имаме набор от тактики, които стават все по-широко употребявани", каза още Александър Алафилип.

• Какви са основните отправни точки? Различават ли се те между Западна и Източна Европа и до каква степен са обединени от войните в Украйна и Иран?

Вече няма толкова много разлики между Западна, Централна, Южна и Източна Европа. Тези тактики са силно популяризирани от много участници, включително и от настоящия обитател на Белия дом, а и от обитателя на Кремъл и са широко разпространени. Дори са създадени много компании, специализирани в това и го продават като услуга. 

По думите на изпълнителния директор на Лабораторията на ЕС за дезинформация, "можете да се обърнете към кандидат на изборите и да кажете: "Ще разпространявам дезинформация и ще ви продам това като услуга, за да очерня вашия опонент. Ще създам двеста хиляди фалшиви акаунта за вас и след това ще направя това и онова":

Ключът за гражданите, изправени пред социалните медии, е да им се каже и те да осъзнаят, че това, което им се представя в социалните медии, не е непременно отражение на реалността.

"Работим със системи, които редовно са обект на злоупотреба и следователно това, което виждате, не е непременно това, което сте избрали да видите, а е това, което алгоритмите и хората, платили за рекламата, искат да видите", предупреди още той:

Трябва да се направи първоначално дистанциране, за да се разбере, че това, което виждате, не е непременно това, което наистина се случва, защото е много лесно манипулируемо. И точно тук ролята на медиите и местните граждански организации е много важна в опита да се свържем отново с конкретната реалност и да обясним какво точно се случва.

"Но първата фаза е осъзнаването, а втората фаза е, че повечето от дейностите, за които говорих – създаване на фалшиви акаунти за влияние върху кампания, шпионаж, незаконни плащания за кампании – всичко това е забранено от закона в повечето европейски страни", добави експертът:

"И не става въпрос дали сме "за" или "против" казаното. Въпросът е да се уверим, че казаното е направено в рамките на предизборната кампания и че правилата са били спазени. Защото, ако вече не спазваме правилата, както казваме у нас, идва пиршеството с наденичките и всеки може да прави каквото си поиска".

• Можем ли все пак да различим някои основни послания, които се отправят в полза на Русия? 

Русия ще разчита на наративи, които ще експлоатират съществуващите слабости в историята на дадена страна. Тя няма да измисля напълно нови неща, както правеше преди няколко години, защото осъзнава, че това не работи.

"Спомням си една кампания през 2022 г. на немски, която казваше: "Баварците напускат Бавария, защото поради войната в Украйна, икономическото положение е толкова лошо, че предпочитат да се заселят в Сибир". Като знаете какъв е БВП на Русия и икономическите условия в Сибир, осъзнавате, че е доста смешно. Това, което Русия ще направи сега, е да се опита да експлоатира разломните линии и да ги направи или неподлежащи на спор, или фалшиви отправни точки на дебата'", прогнозира Алафилип.

• Например? 

Например, много силен дебат за Близкия изток, казвайки: "Принуждавайте хората да вземат страна", т.е. вие сте или на страната на Израел, или на палестинците и иранците. 

"Така че има един вид разрушаване на нюанса, особено по много сложни въпроси, където хората казват, че ако правим това, то е защото правим онова и се опитват да ви поставят в един лагер и да ви поляризират. И това е контрапродуктивно, защото политиката, особено в държава, управлявана от върховенството на закона и в демокрация, е свързана с компромис и изкуството на нюанса - до каква степен сме способни да чуем какво казва другият и да го интегрираме, да можем да обсъждаме с него, дори да не сме съгласни, а не да поставяме хората в лагери, които са напълно непримирими", подчерта експертът. 

Днес едно от истинските предизвикателства е как да се предотврати създаването на фракции от Русия, които вече не общуват помежду си и как да се възстанови обществото, така че да могат да се появят алтернативи, които могат да бъдат обсъждани.

• Смятате ли, че страните от Централна и Източна Европа са по-уязвими към руската пропаганда? Това е очевидно отдавна в Унгария, в България също .... 

Чувствителността не е еднаква по исторически причини. В страни, които са живели под съветско господство, има и разбиране как работи съветската пропаганда. Има и опит, който, например, изобщо няма във Франция, Испания или Италия, за това как руските действащи лица могат да оркестрират кампании.

"Слабостите не са на едно и също място и отговорите не са едни и същи", подчерта Александър Алафилип:

В Унгария има комбинация от руска пропаганда и много силна подкрепа от МАГА за кандидатурата на Виктор Орбан, както и медийна среда, доста строго контролирана от настоящия режим. Така че има съвкупност от интереси, която участва в информационната екосистема и която може да бъде изкривена.

"Така че няма по-голяма чувствителност, а различна по различни въпроси. Ако отидете в Източна Европа, по-близо до Украйна, ще имате различна чувствителност за това какво ще направи сферата на МАГА, какво ще направи руската сфера, дори ако в крайна сметка целите на тези две сфери на влияние са едни и същи", каза още той.

• Но все пак има разлика между това, което се случва, например, в Унгария и в Ниделрандия.

"Да, наративите не са едни и същи, защото обществата са различни",  уточни Алафилип:

В балтийските държави имате много силно руско малцинство, което също се подхранва от руската държавна телевизия и се възползва от факта, че е изключено от демократичния процес. Това е донякъде подобно на онова, което видяхме в Украйна, когато руските малцинства бяха използвани като претекст за започване на войната. Няма да го видите по същия начин в Унгария, където Украйна също ще бъде враг, но по различен начин. 

"Няма да го видите по същия начин във Франция, където акцентът ще бъде върху антисемитизма и, както видяхме, върху "Червените ръце" или "Звездата на Давид". Въпросът е как всяко общество е в състояние да разработи свой собствен отговор, основан на своя опит и законите, които има", каза още той.

• В България руската пропаганда е много силна и определено постига резултати заради исторически мотиви. Какъв би бил подходящият отговор от българските власти?

България е държава, управлявана от върховенството на закона. Има правила и неща, които са забранени от закона. За да останем в тази рамка, трябва да сме сигурни, че тези правила се спазват, защото това е условието за доверие в изборите. И днес отговорът на тези, които искат да се нарекат държава, управлявана от върховенството на закона, е, разбира се, самото върховенство на закона.  Ако се наблюдават незаконни дейности, като например чуждестранна или руска намеса, манипулиране на алгоритми или ролята на платформите в липсата на прозрачност на алгоритмите, трябва да може да се предприемат действия за постигане на прозрачност и яснота и да се гарантира, че справедливостта се възтържествува.

• Много е трудно да се спечелят умовете на хората, особено в провинцията. Това е проблем, който съществува навсякъде - видяхме го и във Франция по време на местните избори. Виждате ли начин за справяне с този проблем?

Един от проблемите в момента във всички европейски страни е, че през последните 15 години приходите на медиите и журналистите се сринаха по една  проста причина - парите отидоха към американските платформи.

"Приходите от реклама напуснаха медиите, които хората четяха преди, така че да дадат възможност на рекламодателите да публикуват реклами в тях. Производството на информация е все още толкова скъпо и дори повече, но има по-малко приходи. И освен това, като цяло, хората плащат по-малко, за да се информират, отколкото преди", изтъкна експертът:

Колкото до провинцията, там има все по-малко вестници и все по-малко журналисти. 

"Имам семейство, което произхожда от селски район и винаги чувам: „Ама журналистите, те работят така, ама журналистите работят иначе.“ И винаги питам: „Срещали ли сте някога журналист?“ И се оказва, че никога не са", добави той:

Европа има роля, която трябва да играе за решаващо инвестиране в демократичните структури в тези информационни пустини. Защото, когато няма повече журналисти, когато няма повече медии, които да отразяват случващото се и да свързват хората отново с реалността, платформите ще заемат тяхното място. 

"И това е опасно, защото няма лечение чрез информация, няма етика, абсолютно нищо. Така че, абсолютно трябва да приоритизираме инвестициите в следващия европейски бюджет, особено за да гарантираме, че има местни журналисти, които да отразяват случващото се и да насърчават социалните връзки", подчерта експертът:

Журналистът използва много източници на информация и е способен да обединява хората и да описва реалността. Без това няма споделена реалност. Ако няма споделена реалност, няма доверие. Ако няма доверие, няма избори.

Интервюто на Ангелина Пискова с изпълнителния директор на Лабораторията на ЕС за дезинформация Александър Алафилип, както и целия матриал може да чуете тук!